Решение № 365 от 26.08.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Б., 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. П. П.А при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от Н. П. П.А Административно наказателно дело № 20241810200367 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Н. В. Й., с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Н., общ. Б., ул. „К.“ № *, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № */29.04.2024 г., издадено от Началник РУ Б., упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-С., с което за нарушение на чл. 174, ал.

3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 /две хиляди/лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – Началника на РУ Б., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № 1193127/27.03.2024 г., НП № */29.04.2024 г., заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Директора на ОДМВР-С., справка КАТ за собственост на МПС, справка за нарушител/водач, талон за изследване № 0177386, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите А.

П. – актосъставител и В. Н. – свидетел по акта, двамата служители при РУ Б., се установява следната фактическа обстановка:

На 27.03.2024 г., около 14,11 часа, в с. Н., на ул. „К., пред дом № 6А, полицейските служители В. Н. и Марин П. спрели за проверка л.а. „*“ с рег. № *, управляван от водача Н. В. Й. от с. Н.. При проведения разговор с водача и в хода на проверката, полицейските служители се усъмнили, че водача е употребил алкохол, поради което поискали съдействие от колегата си мл.автоконтрольор А. П.. При пристигането си на място, свид. П. поканил водача Й. да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство и за употреба на наркотични вещества с друго техническо средство, като водачът Й. отказал да му бъде извършена проба както за алкохол, така и за наркотични вещества. Заявил, че приема лекарства. За отказа да му бъде извършена проба за алкохол, свид. П. съставил на водача АУАН № 1193127/27.03.2024 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № */29.04.2024 г., издадено от Началник РУ Б., в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, му е наложил наказание глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите А. П. и В. Н., от съставения АУАН и от всички приложени по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са непротиворечиви с писмените доказателства по делото и съдът ги цени с доверие.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от 2 обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

По нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП:

Лексикалното и логическото тълкуване на нормата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП води на извода, че нарушението може да се осъществи от водач на МПС при две хипотези, които са взаимно свързани и хронологично произтичат една от друга. На първо място е необходимо водачът да откаже да му се извърши проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, а след това да откаже да изпълни предписанието на компетентните контролни органи за химично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Съобразно предвиденото в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния случай жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол, след което не е изпълнил даденото му от контролния орган предписание за химично лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и по този начин е осуетил преследваната с административно-наказателния състав цел – да се установи евентуалното наличие на алкохол в кръвта.

От текста на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДП е видно, че за да е съставомерен отказа и за да бъде лицето годен субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач МПС. Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 25, § 6 на ДР на ЗДП: "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В процесния случай приложимата хипотеза е именно управлението на МПС, като това обстоятелство е безспорно установено по делото. Съдът намира, че в обстоятелствената част на АУАН и на НП ясно и точно са посочени всички елементи от състава на административното нарушение, както и обстоятелства, при които е извършено, като е дадена съответстваща на описанието правна 3 квалификация- нарушението е извършено на 27.03.2024 г., отразено е точното място на управлението на лекия автомобил, времето на извършената проверка, направеният отказ на водача за тестване, техническото средство – Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM 0177, и последвалото издаване на талон за медицинско изследване. Тъкмо с наличния отказ за извършване на проверката за употреба на алкохол, жалбоподателят Й., е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП. Нарушението е формално, довършено е с отказа да водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. За съставомерността на нарушението не е необходимо настъпването на допълнителни съставомерни вреди, както и не е необходимо водачът да е управлявал МПС след употреба на алкохол.

От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл, доколкото е управлявал лек автомобил, съзнавал е, че следва да изпълни указанията на контролния орган и да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, но съзнателно е отказал да стори това.

Предвид гореизложеното съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.

Санкционната норма на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП предвижда две кумулативни наказания във фиксиран размер – глоба от 2 000 и наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца. При този законодателен подход съдът не намира за нужно да излага мотиви дали АНО се е съобразил с изискванията за индивидуализация на наказанията, т. е. дали правилно е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единствено следва да се посочи, че наказанията са наложени в размерите, предвидени в ЗДвП, т. е. законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № */29.04.2024 г., издадено от Началник РУ Б., упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-С., с което на Н. В. Й., с ЕГН:

4

**********, с постоянен адрес с. Н., общ. Б., ул. „К.“ № *, за нарушение на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 /две хиляди/лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, като законосъобразно.

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

5