Решение № 203 от 15.02.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 203

***, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20224430103649 по описа за 2022 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от ***, против И. Ю. Й. от ***, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата *** - главница, лихва за забава в размер на *** за периода ***, лихва за забава в размер на *** за периода ***, ведно със законната лихва върху главницата от *** до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение *** по ***.

Твърди се, че ответницата е подала заявление-декларация на *** за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на ***, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/, по което е отпусната помощ за две деца в общ размер на 90.00 лв. месечно със Заповед ***. Твърди се, че след издаване на заповедта за отпускане на месечна помощ по чл. 7 ЗСПД, е настъпила промяна в обстоятелствата, изразяваща се в сключен граждански брак от *** с ***, но тази промяна не е декларирана писмено пред *** в 30- дневен срок от настъпването й. Сочи се, че по този начин ответницата е нарушила разпоредбата на чл. 10, ал. 2 1

ППЗСПД и не е изпълнила поетото от нея задължение, за което е информирана в т. 16 от заявлението за отпускане на помощта. Сочи се още, че на *** ответницата е подала заявление-декларация с ***/ за отпускане на същия вид помощ, в което укрила информацията за семейния си статус и доходите на ***, като в графа „семейно положение" е посочила „неомъжена" и е декларирала, че съжителства на семейни начала с ***. Сочи се, че със заповед *** е отпусната помощ в същия размер какъвто е бил за *** Сочи се, че съгл. чл. 23 ППЗСПД, изплащането на месечните помощи се прекратява от началото на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за получаването им, поради което при описаното поведение на ответницата, ищецът счита, че ответницата е получила недобросъвестно месечна помощ за деца до завършване на ***, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7, ал. 1 ЗСПД за месеците от *** *** до *** в общ размер от *** Твърди се, че на осн. чл.14, ал.1 ЗСПД във връзка със заповед *** за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални помощи е издаден *** връчен лично на ответницата на *** като на негово основание е издадена заповед *** за възстановяване на недобросъвестно получените от ответницата, посочени по-горе месечни помощи която е връчена по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК. Твърди се, че недобросъвестно получената от ответницата сума в размер на *** не била възстановена, и се претендира установяване на вземането.

Назначеният *** на ответницата оспорва изцяло исковете по основание и размер. Оспорва се твърдението, че е доказано сключването на гр.брак на ответницата, твърди се, че тя е декларирала съвместно съжителстване с *** на едно от *** – ***, което изключва сключването на брак с друго лице, което не е ***, че не е извършена реална проверка на място, а само по документи, поради което не са отпаднали основанията за получаване на помощите за деца. Твърди се, че заповедта не е връчена редовно и не е влязла в сила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Със Заповед за изпълнение *** по ***, съдът е разпоредил *** И. Ю. Й. с ЕГН ********** да заплати на кредитора ***, следните суми: ***, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на *** за периода *** *** лихва за забава за периода *** Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и съдът е 2 указал на заявителя да подаде в едномесечен установителен иск за дължимостта на посочената в заповедта сума. Такъв е подаден в срок, което сочи допустимост на исковото производство по чл. 415 от ГПК.

Видно от представените по делото доказателства, ответницата е представила пред ищеца заявление - декларация от *** за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на ***, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от Закона за семейни помощи за *** за децата ***, ЕГН ********** и ***, ЕГН **********, в която е декларирала, че е *** не е посочила съвместно живеещ родител без сключен гр.брак, декларирала е, че за последните дванадесет месеца няма доход. В същата декларация, в чл.

16, тя е посочила, че й е известно, че при промяна на обстоятелствата, при които е отпусната помощта, се задължава да уведоми в 30 дневен срок, ***, изплащаща помощта. Въз основа на това заявление *** е издала Заповед ***, с която на ответницата е отпусната месечна помощ за двете деца от по *** за периода от ***. Със заявление - декларация от *** на ответницата до ищеца, на същото основание е поискано отпускане на месечни помощи за двете *** в декларацията е посочено, че тя е *** че има съвместно съжителство с ***, за който обаче е посочен различен адрес от този, на ответницата, и със Заповед *** е отпусната помощ в размер от по *** за всяко от децата за периода *** вкл. От представеното удостоверение за сключен гр.брак по акт ***, е видно, че на *** ответницата е сключила в *** *** Със Заповед от *** на ***, е наредено да се извърши проверка изясняване на данни относно сключен граждански брак от ответницата, като за проверката е изготвен констативен протокол от *** в който е отразено установяването на сключения на *** брак на ответницата с лицето ***, и липсата на уведомяване на *** за това обстоятелство в 30 дневен срок, както и некоректното посочване в последващата декларация от *** на семейния си статус. Констатирано е, че сумата, която следва да бъде върната е в общ размер на *** – недобросъвестно получена помощ. Констативния протокол е връчен лично на ответницата на *** и писмени възражения в посочения в него срок не са постъпили. След изтичане на срока за възражения, на *** е издадена процесната Заповед *** на *** - *** за възстановяване на недобросъвестно получените от ответницата – по заявлението от *** – главница от *** и лихва в размер на *** за периода ****** до *** и по заявлението от *** – главница от *** и лихва в размер на *** за периода ****** до *** Направен е 3 двукратно опит за връчване на тази Заповед по пощата с обратна разписка /л.

16 от делото/, но същите са върнати с отбелязване, че пратката е непотърсена.

Впоследствие, след изчерпване на възможността за връчване по друг начин, заповедта е връчена по реда на чл. 18 а, ал. 10 от АПК на *** г. чрез залепване на уведомление на таблото на ищеца на *** Последвало е връчване по същия ред и на покана за доброволно изпълнение за сумите, посочени в заповедта.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което се счита за дата на подаване на исковата молба в настоящия процес е подадено на *** При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи: По делото е представен документ по чл.417, т.1 от ГПК, а именно - акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища - Заповед *** на *** – ***. Актът е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, и при служебната проверка по реда на чл.17, ал.2 от ГПК се установява, че същият е валиден и е влязъл в сила, т.е. въпросите относно неговата правилност не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство. Относно влизането в сила на заповедта, което се оспорва от представителя на ответницата, съдът намира, че уведомяването е извършено по надлежния начин – по реда на чл. 18 а от АПК – първоначално е правен опит за връчване по пощата, но без връчител, а с поставяне на уведомление за търсене в пощенския клон, като след непотърсване и връщане на заповедта, органът е предприел последното предвидено в АПК възможно връчване - това по чл. 18 а ал. 10 – чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления за срок от 7 дни, което е надлежно документирано и представено като писмено доказателство по делото. При търсенето на ответницата по делото, съдът е направил справка за адресната регистрация на ответницата /л. 34 от делото/, която установява, че адресът, на който органът, издал процесната Заповед, е търсил ответницата, е нейният постоянен и настоящ адрес, регистриран през 2018г. – ***, у***, и тя няма друг регистриран адрес. Именно поради ограничението на чл. 17 ал. 2 изр. второ от ГПК – забрана за произнасяне на граждански съд инцидентно по законосъобразността на административен акт, когато страната е била участник в административното производство по неговото издаване, съдът няма право да преразглежда въпросите - правилно ли е отпусната помощта, правилно ли е констатирано наличието на недекларирано обстоятелство /независимо, че по делото са представени доказателства за сключения гр.брак 4 на ответницата/, недобросъвестността на получателя на помощта, правилно ли е изчислена законната лихва в Заповедта на ***. С представянето на този валиден акт, както и цялата преписка по неговото издаване и връчване, доказваща влизането му в сила, съдът намира, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване, вземането си за главница от общо *** - главница, лихва за забава в размер на *** за периода ***, лихва за забава в размер на *** за периода ***, по основание и размер. Ответницата, от своя страна не твърди и доказва нито плащане, нито други правопогасителни възражения, каквито единствено могат да бъдат противопоставяни след влизане в сила на административния акт. При това положение, съдът намира, че претенцията на ищеца за установяване на вземането по издадената ЗИ, се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.

Съобразно изхода на спора и претенциите за разноски от ищеца, ответницата следва да бъде осъдена да му заплати направените разноски в производството в размер на 325.00 лв. - заплатено възнаграждение за неин ***.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ И. Ю. Й. с ЕГН ********** от гр.*** ***, ДЪЛЖИ на кредитора *** ***, със седалище и адрес на управление: ***, следните суми по Заповед *** на *** – ***: сумата от ***, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на *** за периода *** *** - лихва за забава за периода ****** до ***, за която сума е издадена Заповед за изпълнение *** по ***.

ОСЪЖДА И. Ю. Й. с ЕГН ********** от гр.*** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА *** ***, със седалище и адрес на управление: ***, разноски в исковото производство в размер на 325.00 лв. - заплатено възнаграждение за неин ***.

Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 5