Определение № 1886 от 28.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1886 гр. София, 28.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Касационно гражданско дело № 20238002100259 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Х. Т. И., чрез адв. С. И., и на Софийски градски съд срещу въззивно решение № 1291/01.11.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 3514/ 2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 260302/19.10.2021 г. по гр. д.

№ 139/2021 г. на Софийския окръжен съд, на основание чл. 2б ЗОДОВ ответникът СГС е осъден да заплати на ищеца сумата 500 лв., със законната лихва от 19.02.2021 г. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушаване правото по чл. 6, § 1 ЕКПЧ за разглеждане и решаване на гр.д. № 526/2020 г. на СГС в разумен срок.

Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлена като неоснователна претенцията за разликата до размера на сумата 25 050 лв.

Касаторът Х. И. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение.

В изложението си жалбоподателят поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпросите: 1) иск за обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ за забавена защита срещу нечовешко отнасяне по чл. 3 ЕКПЧ (да се започне безплатно лечение, което трябва да се осигури в кратък 14-дневен срок), изисква ли приоритет за бързо 1 разглеждане, при влошено здравословно и финансово състояние на ищеца (инвалид със социална пенсия); в този случай има ли висок „залог“ за ищеца по иска по чл. 2б ЗОДОВ; 2) обезщетението за забавата на иска по предходния въпрос, което е поне 5 пъти по-ниско от присъденото от ЕСПЧ и 3 пъти по-ниско от присъденото от ВКС по дела, които не изискват приоритет за бързо разглеждане, отговаря ли на материалните норми за справедливост по чл. 52 ЗЗД и чл. 41 ЕКПЧ; трябва ли националният съд да вземе предвид в случая „кумулативният ефект“ от забавите при определяне на размера на обезщетението; 3) трябва ли националният съд да съобрази размерите на обезщетенията, присъждани от ЕСПЧ по дела за забава, както изисква чл. 60е, ал. 2 ЗСВ и пилотното дело „Фингър срещу България“; 4) обезщетението за забава трябва ли да вземе предвид инфлацията, отчетена след формираната практика за размерите на обезщетенията по дела за забава, щом като законната лихва по чл. 86 ЗЗД се дължи дори при 0% инфлация, респ. щом като законната лихва не е компенсация за инфлация; 5) умишленото възпрепятстване на „достъп до съд“ налага ли по-висок размер на обезщетяване за произтеклата като резултат забава на делото; 6) делата за кои видове обезщетения налагат по-бързо разглеждане - тези по трудови спорове, каквито мотиви излага Апелативен съд – София на стр. 9 от въззивното решение или тези за забавата на искове за липса на лечение като хипотеза на „нечовешко отнасяне“, която забава е предмет на иска, предявен пред ответника Софийския градски съд; 7) отговаря ли на изискването за „безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона“ по чл. 6, §1 ЕКПЧ, съдебен състав, в който докладчикът е съдия в ответника-съд, а другите двама членове на този съдебен състав, не са определени със случаен подбор, както изисква изрична норма на закона (чл. 9, ал. 1 ЗСВ); въззивната инстанция следва ли да се произнесе по направено оплакване за нарушено право на „справедлив процес“, респ. да съобрази размера на обезщетението с това оплакване, ако го намери за основателно; 8) съдебният помощник, счита ли се за юрисконсулт в случаите по чл. 10 ЗОДОВ; ако не е такъв, може ли чл. 10 ЗОДОВ да се тълкува разширително с цел да се присъди на съдебен помощник юрисконсултско възнаграждение; 9) изброяването на процесуалните представители (юрисконсулти и/или адвокати) по чл. 10 ЗОДОВ, които имат право на възнаграждение, изчерпателно ли е, или примерно - във втория случай, може ли съдебната практика, която няма 2 характер на Тълкувателно решение на ВКС, да създава право да се получи възнаграждение за дейност на процесуални представители, непосочени в закона; 10) изискването за „съразмерност“ на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, създава ли възможност да се дерогира гарантирания в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата минимален размер на адвокатско възнаграждение; 11) длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доказателства, доводи и възражения на страните.

Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Иска се отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпросите: 1) отговаря ли на изискванията на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз за „справедлив съдебен процес“' в „безпристрастен съд“, когато ищецът по разглежданото дело съди решаващия съд (в случая - Софийски градски съд), заради (без)действия на този съд, предвид решението на ЕСПЧ по делото „Б.Г. срещу България“ по тълкуването на правото на „справедлив съдебен процес“ пред „безпристрастен съд“ по чл.

6, §1 ЕКПЧ; 2) отговаря ли на изискването за „безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона“ по чл. 47 от Харта на основните права на Европейския съюз, съдебен състав в който съдия-докладчик е съдията от ответния съд (СГС), а другите двама членове на този съдебен състав на въззивната инстанция, не са определени със случаен подбор, както изисква изрична норма на националния закон (чл.9, ал.1 ЗСВ), предвид решението на ЕСПЧ по делото „Ástráðsson v. Iceland“ по тълкуването на понятието „безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона“; 3) отговаря ли на изискванията на чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, отнемането на собственост с разширително тълкуване на национален закон (чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ) чрез присъждане на съдебен помощник на възнаграждение за процесуално представителство, въпреки че тази норма предвижда присъждане на такова възнаграждение само на адвокат или юрисконсулт и по делото няма спор, че съдебният помощник не е юрисконсулт или адвокат; може ли съдебната практика на националния съд да създаде основание за отнемане на собственост в този случай, предвид решението на ЕСПЧ по делото „Vijatovic v. Croatia“ по приложението на чл. 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, което прие това за недопустимо.

Касаторът Софийски градски съд обжалва въззивното решение в 3 осъдителната му част.

В изложението се поддържа, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1) следва ли в случай, че съдът е постановил неправилен съдебен акт (обстоятелство, установено с влязъл в сила акт на горестояща съдебна инстанция) да се приеме, че този съд е забавил производството по делото извън разумния срок с времето, което е било необходимо за инстанционния контрол на акта и при какви обстоятелства, включително и предвид приетото с решенията на ЕСПЧ по делата Wierciszewska v. Poland и Falimonov v. Russia; 2) при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва ли съдът да вземе предвид всички обстоятелства, които обуславят вредите, както и следва ли в мотивите си да посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. Твърди се противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика на ВС – т. 11 от ППВС № 4/1968 г., както и с решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК по сходни случаи - решение № 272/ 27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г., IV г. о., решение № 166/13.06.2019 г. по гр. д. № 4391/2018 г., IV г. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г., I т.о., решение № 154/30.10.2012 г. по т. д. № 807/2011 г., II т. о. и др.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и са допустими.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че Х. И. е подал пред СГС искова молба вх.№ 4863/15.01.2020 г., с която е предявил срещу Административен съд – София - град иск по чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата 26 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушено право за разглеждане в разумен срок на адм.д. № 7895/2019 г. по описа на АССГ. В деня на постъпване на исковата молба е образувано гр.д. № 526/2020 г. по описа на СГС. С определение от 27.01.2020 г. съдът е оставил без уважение направеното с исковата молба искане за освобождаване на ищеца от държавна такса по предявения иск. На 4

07.02.2020 г. е подадена частна жалба срещу определението от 27.01.2020 г., като е направено и искане за освобождаване от заплащане на държавна такса.

С разпореждане № 5602/19.02.2020 г. СГС е дал указания в едноседмичен срок от съобщението жалбоподателят да внесе държавна такса за частната жалба. На 19.02.2020 г. ищецът е подал молба по чл.255 ГПК, с която е поискал определяне на срок за изпращане на подадената частна жалба. По образуваното възз.ч.гр.д. № 964/2020 г. с разпореждане №142/20.02.2020 г.

САС е върнал преписката на СГС за прилагане на становище на съдията по чл. 255, ал. 2 ГПК. След това, с определение № 696/04.03.2020 г. по възз. ч. гр. д. № 964/2020 г. молбата на ищеца за определяне срок при бавност е оставена без уважение. На 13.03.2020 г. СГС е постановил разпореждане № 9241/13.03.2020 г. за връщане на частната жалба срещу определението от 27.01.2020 г., поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса. На 06.04.2020 г. делото е изпратено отново на САС за произнасяне по молба за допълване на определението му от 04.03.2020 г.

На 15.06.2020 г. ищецът е подал до САС и СГС частни жалби (с идентично съдържание) срещу разпореждането на Софийски градски съд за връщане на частната жалба против определението от 27.01.2020 г. След дадени указания за администриране на жалбите и за внасяне на държавна такса, ищецът е подал до ВКС три молби - вх. № 5507/10.07.2020 г., вх. № 764/28.07.2020 г. и вх. № 837/14.08.2020 г. - за определяне на срок при бавност на САС, който да разгледа подадената от него частна жалба от 15.06.2020 г. По образуваното ч. гр. д. № 2450/2020 г. по описа на ВКС, IV г.о., с разпореждане № 153/26.08.2020 г. на ВКС е определен 3-дневен срок, в който председателят на САС да изиска обратно преписката по частните жалби и да образува частно гражданско дело, като разгледа искането за освобождаване от държавна такса. В мотивите на разпореждането е прието, че е налице необосновано забавяне по двете частни жалби срещу разпореждане № 9214/13.03.2020 г. по гр. д. № 526/2020 г. на СГС и в производството по искането за освобождаване от държавна такса. С определение от 29.09.2020 г. по в.ч.гр.д. № 2922/2020 г. на САС е отменено разпореждане от 13.03.2020 г. по гр. д. № 526/2020 г. и делото е върнато на СГС за администриране на частна жалба вх. № 16371/07.02.2020 г. По в.ч.гр.д.

№ 3299/2020 г. на САС с определение № 2236/12.10.2020 г. е отменено определение от 27.01.2020 г. по гр. д. № 526/2020 г. на СГС и ищецът е 5 освободен от внасяне на държавна такса за първоинстанционното производство. На 28.10.2020 г. съдът е изпратил препис от исковата молба с приложенията й на ответника АССГ. На 11.12.2020 г. е постъпил писмен отговор. На 27.01.2021 г. ищецът е подал молба по чл. 255 и сл. ГПК с искане да се определи на СГС срок за връчване на подадения по делото от ответника писмен отговор. С определение от 12.02.2021 г. по ч.гр.д. № 375/21 г. на САС е определен срок от една седмица на съдията-докладчик от СГС за изготвяне на определение по чл. 140 ГПК и изпращане на препис от отговора на исковата молба на ищеца. На 23.02.2021 г. първоинстанционният съд е постановил определение по чл. 140 ГПК и е насрочил делото за открито съдебно заседание на 18.03.2021 г.