Решение № 337 от 10.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. София, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Петър Н. Славчев

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100603845 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 10.03.2021г., постановена по НЧХД № 16 065/2019г. по описа на СРС, НО, 107 състав, съдът е признал за виновен подсъдимият И.Д.Т. за това, че на 12.04.2019г. около 16.30ч. в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски”, пред вх. В на бл. 45 е причинил на Р.

В. Н. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, като й е причинил следното травматично увреждане - контузия с кръвонасядане вляво на шията, явяващо се престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, като на осн. чл. 78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева. С присъдата СРС се е произнесъл и по предявения от Р.Н. граждански иск срещу подс. Т., като го е уважил изцяло за сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляващи обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди. На последно място СРС е възложил в тежест на подс. Т. направените от частния тъжител и граждански ищец разноски по делото в размер на 1512 (хиляда петстотин и дванадесет ) лева, следващата се държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 120 (сто и двадесет) лева, както и направените в производството разноски в размер на 488.24 ( четиристотин осемдесет и осем лева и 24 стотинки) лева, а на осн. чл. 190, ал.2 от НПК – сумата от 5 (пет) лева, за служебно издаване на изпълнителен лист.

От така постановената присъда е останал недоволен подсъдимият И.Д.Т., който чрез защитника си адв. П.А. я обжалва. Защитникът счита присъдата за постановена при 1 неправилно приложение на материалния закон ( неправилна) и необоснована – при избирателно ценене на доказателствения материал. Твърди, че първостепенният съд едностранчиво е кредитирал гласните доказателствени средства на страна на тъжителя, като не е преценил заинтересуваността им предвид приятелските им взаимоотношения и противообщественото им поведение. Възразява се и срещу размера на присъденото обезщетение за вреди, което се твърди за значително завишено. Прави се искане за отмяна на присъдата и за признаването на Т. за невинен и оправдаването му, съответно отхвърляне на гражданския иск.

По реда на чл. 320, ал. 3 от НПК е постъпило възражение срещу депозираната въззивна жалба от повереника на тъжителя Н. – адв. Е.В., в което се изразяват доводи за правилност и законосъобразност на постановената първоинстанционнна присъда и се иска нейното потвърждаване. Претендират се и направените пред въззивната инстанция разноски.

В съдебно упълномощеният във въззивното производство защитник на подс. Т. – адв. М.К. от САК – също поддържа искането за отмяна на първоинстанционната присъда, като допълва развитите във въззивната жалба доводи . Изтъква, че в случая се касае до реторсия, като тъжителят е предизвикал подзащитгния му да излезе от дома си с арогантното си държане, което е продължавало в продължителен предшестващ период; защитникът твърди, че подзащитният му не е ударил тъжителя, но последният го е ударил с чадъра и му е нанесла рана и сочи, че единствената вина на Т. е била, че не е сдържал нервите си. На следващо място намира за неустановено и местоизвършването на деянието, което не е осъществено на площадката, а пред блока; на инкриминираната дата не е валял дъжд, което рефлектира върху достоверността на разказа на пострадалата, а отправните от тъжителя думи „ Я млъквай бе, това да не е бащата ти“ са мотивирали подзащитният му да напусне дома си. В заключение адв.К. поддържа искането си за отмяна на първоинстанционната присъда, като претендира направените разноски и навежда възражение за прекомерност на извършените от насрещната страна.

Упълномощеният повереник на повереника на тъжителя и граждански ищец Н. – адв. В. – оспорва наведените във въззивното производство доводи от адв.К., намирайки че навежда факти, което въобще не са били установявани в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Счита, че СРС подробно е изложил мотиви относно цененето на гласните доказателствени средства, а представеното удостоверение от НИМХ категорично доказва, че е валял дъжд, поради което момичетата са се придвижвали към козирката на блока, където се е случил инцидента. Намира на последно място, че по делото липсват каквито и да било доказателства за нанасяне на удар от страна на доверителката му. Прави искане за потвърждаване на присъдата на СРС и претендира направените във въззивното производство разноски.

2

Подс. Т. в предоставената му последна дума прави искане да бъде оневинен, тъй като не се чувства виновен и счита обвинението за симулация.

Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя писмени такива.

Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допуска провеждането на съдебно следствие и събирането на доказателства.

Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Фактическата обстановка по делото е изяснена в съществените си моменти правилно от районния съд. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102,т.т.1-3 от НПК – фактът на извършване на престъплението, авторството на подсъдимия в него, последиците от деянието, субективната страна на престъплението, личността на подсъдимия.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след анализ на събраните по делото доказателства –обясненията на подсъдимия Т., показанията на свидетелите Л.Й., К.З., В.З., С.Ц. и В.М., депозирани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, заключението на съдебномедицинска експертиза (СМЕ), потвърдено при разпита на експерта, както и писмените доказателства - съдебномедицинско удостоверение № V- 104/19г., лист за преглед на пациент № 051977/12.04.19г., постановление от 07.06.19г. за отказ за образуване на досъдебно производство, удостоверение от НИМХ /л. 45 от съд.д./, протоколи за полицейско предупреждение, писмо от 01 РУ-СДВР , справка за съдимост за подсъдимия Т..

От събраните по делото доказателства от първоинстанционния съд е установено, че подсъдимият не е осъждан, пенсионер е и живее в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски”, бл. ****. В непосредствена близост до входа на блока, където живеел със съпругата си подс. Т., се намирали пейки, на които често се събирали групи младежи, които вдигали шум и оставяли боклуци. Това тяхно поведение ядосвало живущите в блока, вкл. и подс. Т., който живеел на първия етаж и съответно се намирал в непосредствена близост до шумните групи младежи.

На 12.04.2019г. частната тъжителка Р.Н. ( тогава на 15 годишна възраст) отишла да се види с братовчедка си св. Л.Й. в ж.к. „Христо Смирненски” в гр. София.

Уговорили си среща на детска площадка в междублоково пространство в близост до блок 45. На мястото на срещата се събрали пет момичета - частната тъжителка Р.Н., св.

Л.Й., св. К.З., св. В.З. и М.И.. Тъй като завалял дъжд, цялата групичка се насочила към най-близката входна козирка, за да се скрият от дъжда. Застанали под козирката на вх.

В на бл. 45, като чакали да спре дъжда и си говорели. По едно време при тях дошъл мъж на около 30-35 години, който казал на момичетата, че чака приятел. От прозорец на първия етаж се показал подс. Т., който им наредил да се махат, но те не го 3 послушали. След малко подс. Т. излязъл пред входа, като започнал да крещи да се махнат оттам. Бутнал с ръце св. В.З. и изритал чантата й, изритал бирата на непознатия мъж, избутал и мъжа. Частната тъжителка Р.Н. вдигнала пред себе си затворения чадър, който държала в ръце, за да се предпази. Подс. Т. изтръгнал чадъра от ръцете на Р.Н. и го захвърлил настрани, като го счупил, след което й нанесъл удар с десния си юмрук в лявата част на врата й, в резултат на което Н. известно време не можела да си поеме дъх и да говори и се разтреперила. Момичетата отишли към козирката на съседния вход, където св. Й. позвънила на тел. 112 и съобщила за инцидента. През това време непознатият мъж обяснил на подсъдимия, че чака човек от входа, като му казал името на човека, когото чака. Подсъдимият се прибрал във входа. Дошъл полицейски екип от 01 РУ-СДВР в състав полицейските служители Т.П. и Д.И.. Пред полицаите момичетата разказали за случая, като полицаите отишли да потърсят човека, когото момичетата описали. Започнали да звънят на звънците и впоследствие установили подсъдимия Т., който слязъл и писал обяснения. ИДПС при 01 РУ-СДВР С.Д. съставила на подсъдимия Т. протокол за полицейско предупреждение. Св. Л.Й., св.

К.З., св. В.З., М.И. и частната тъжителка Н. също писали обяснения. Дошъл и бащата на частната тъжителка В.Н., на него ИДПС Д. също съставила протокол за полицейско предупреждение. За случая полицейският служител пр 01 РУ-СДВР Т.П. съставил докладна записка.

В спешен кабинет по неврохирургия на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” бил извършен преглед на пострадалата и изготвен лист за преглед на пациент № 051977/12.04.19г., в който в 19.54 часа при постъпване на пациента било установено навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, както и болка в областта на гръкляна. Извършена е графия на шийни прешлени - фас и профил.

На 13.04.2019г. пострадалата посетила кабинет по съдебна медицина, като след преглед на пострадалата е издадено съдебномедицинско удостоверение № V-104/19r., като е констатирано червеникаво кръвонасядане в областта на шията вляво с размер 2 см. на 1.5 см., като увреждането й е причинило болка, дължи се на удар с или върху твърд тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност, какъвто би могъл да бъде и ударът с юмрук и би могло да бъде получено по време и начин, както твърди пострадалата.

Според заключението на СМЕ в резултат на инкриминираното деяние на Р.Н. е приничена контузия с кръвонасядане вляво на шията. Това травматично увреждане е получено в резултат на действието на твърди тъпи предмети и може да се обясни с удар с юмрук, нанесен в лявата част на шията, като е причинило на пострадалата болка и страдание.

Бащата на пострадалата В.Н. подал заявление до 01 РУ- СДВР, като била образувана преписка с вх. № 225000-6321/19г. по описа на 01 РУ-СДВР. На 07.06.2019г. било изготвено постановление на прокурор при СРС за отказ за образуване на досъдебно производство.

Така приетата от въззивния съд фактическа обстановка след самостоятелен 4 анализ на събраните в хода на съдебното следствие пред СРС доказателства по същество се припокрива с установената от първоинстанционния съд, като настоящият съдебен състав не констатира нарушения при оценъчната дейност на СРС на събраните по делото доказателства – както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съответно – наведените в хода на съдебните прения доводи от адв. К. в тази насока не се явяват основателни.

Констатацията на първата инстанция за еднопосочност и безпротиворечивост на доказателствената съвкупност относно част от съществените за правилния изход на делото обстоятелства се основава на правилна съпоставка на информацията, съдържаща се в събраните по делото доказателствени средства относно част от попадащите в предмета на доказване факти – датата на деянието, присъствието на подсъдимия и пострадалата на едно и също място и по едно и също време и непосредствено предхождащите инкриминираното деяние действия на подс. Т., изразяващи се в хвърлянето на чадъра на Н.. В тази насока показанията на разпитаните свидетели – очевидци св. Л.Й., К.З. и В.З., писмените доказателства, както и обясненията на подс. Т., безпротиворечиво очертават обектните и субектни параметри на картината на посегателството. Самият механизъм на осъществяване на уврежданията на пострадалата Н. е изводим от обективните находки – нейните увреждания, намерили отражение в експертното заключение на приетата по делото СМЕ, съпоставени с данните в гласните доказателствени средства – показанията на горепосочените свидетели.