Определение № 140 от 10.03.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 102/2026
- Вид
- Определение № 140
- Подписан
- 10.03.2026
- В сила
- 13.06.2026
- Състав
- Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 22, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 140 гр. Варна, 10.03.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500102 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на К. Г. Т. против определение № 1144/22.12.2025 г., постановено по гр.д. № 31/2025 г. по описа на Габровския окръжен съд, с което е оставено без уважение, направеното от него в частната му жалба № 5931/05.12.2025 г. искане за освобождаване от държавна такса за обжалване на разпореждане № 668/03.12.2025 г. по гр.д. № 31/2025 г. (арх.№ 255/2025 г.) по описа на Габровския окръжен съд.
Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е недопустимо, евентуално – неправилно по съображения за постановяването му от състав на съда, за който са били налице основателни съмнения в безпристрастността му и при наличие на предпоставките по чл. 22, ал.1, т.6 ГПК, предвид че съдът се бил ангажирал със становище относно фактите по делото, предмета на спора и приложимия закон. Настоявал е за обезсилване/отмяна на обжалваното определение с връщане на делото за произнасяне от друг състав.
Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на първата инстанция като неизгодно за него и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С частната си жалба вх.№ 5931/05.12.2025 г. против разпореждане № 668/03.12.2025 г. за връщане на друга частна жалба, жалбоподателят К. Г. Т. е направил искане за освобождаване от държавна такса по обжалването по твърдения, че е лице с трайно намалена работоспособност и развити съображения за еднакво третиране и права на хората с увреждане, за 1 самостоятелното упражняване на права и подходящи гаранции за това, черпени от международната закрила по Конвенцията за правата на хората с увреждания (чл.5, т.1, т.4 и чл. 12) и Регламент на Съвета №1083/2006, както и с позоваване на правото на хората с увреждания да живеят самостоятелно в общността съобр. мотивите към ТР 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС. С разпореждане №686/08.132.2025 г., постановено по гр.д. № 31/2025 г. по описа на Габровския окръжен съд, съдът е оставил без движение частната жалба и е дал едноседмичен срок и указания на жалбоподателя да представи декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК или документ за внесена по сметка на апелативния съд държавна такса от 15 лв. Съобщението е връчено на 09.12.2025 г. и срокът е изтекъл на 16.12.2025 г., като указанията не са изпълнени. С обжалваното определение, окръжният съд е оставил без уважение молбата за освобождаване от такса за обжалването по съображения за липсата на законова разпоредба за освобождаване изобщо от такса на лицата с ЕР на ТЕЛК, за липсата на представена декларация по чл. 83, ал.2 ГПК от молителя и невъзможност за преценка на предпоставките по чл. 83, ал.2 ГПК и за съпоставката им с дължимия размер от 15 лв.
Съдът разглеждащ делото осъществява и преценката по молбата на страната за освобождаване от такса по частната й жалба съгласно процесуалните правила на ГПК и поради това познаването на фактите по делото, предмета на спора и ангажирането с правна квалификация по спора от съда изобщо не съставлява обстоятелство, пораждащо съмнение в безпристрастността му и основание по чл. 22, ал.1, т.6 ГПК за отвод при разглеждане на молбата. Затова и изложените в настоящата частна жалба оплаквания в тази насока са неоснователни.
В молбата си за освобождаване от държавна такса за обжалването, молителят се е позовал единствено на факта на инвалидност. В чл. 83, ал.1 ГПК законодателят е посочил изрично лицата, които не внасят такси и разноски в производствата по делата, т.е. освободени са по закон от внасянето на такива, като измежду тях не са предвидени лицата с инвалидност. Затова и позоваването на този факт от молителя не води автоматично до освобождаването му от такса. Здравословното състояние (в т.ч. и инвалидността) представлява обстоятелство, подлежащо на преценка от съда в хипотезата на чл. 83, ал.2 ГПК, която гласи, че такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Следва да бъде посочено, че идеята на законодателя да даде възможност за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството е мотивирана от социални съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности, за които би бил невъзможен достъпът до съдебното производство с оглед конкретния размер на дължимата 2 държавна такса и разноски. Молителят, обаче не е обосновал искането си с липса на достатъчно средства за заплащането на таксата и не е представил в указания му от съда едноседмичен срок декларация за имуществено състояние съгл. чл. 83, ал.2, т.2 ГПК. Т.е. той нито е твърдял материално затруднение за заплащане на таксата, нито е представил декларацията по чл. 83, ал.2, т.2 ГПК, необходима на съда за преценката по чл. 83, ал.2 ГПК, а освен това в случая дължимата такса от 15 лв. е в незначителен и напълно достъпен размер.
Затова, като е оставил без уважение искането му за освобождаване от таксата по обжалването (15 лв.), окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Предвид изложеното, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1144/22.12.2025 г., постановено по гр.д. № 31/2025 г. по описа на Габровския окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3