Решение № 855 от 17.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 855 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц при участието на секретаря М.Т.С като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110111620 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т.С“ ЕАД срещу Н.

А. Г., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата от 1986 лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия и такса за дялово разпределение през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (20.04.2022 г.) до окончателното изплащане на дължимите суми; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата от 296,65 лева – мораторна лихва, начислена върху главното вземане за периода от 31.07.2019 г. до 14.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 21202/2022 г. по описа на СРС, 161 състав.

В исковата молба се твърди, че ответницата Н. Г. като наемател на топлоснабден имот била клиент за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.С“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал.

1

1 от раздел IX на Общите условия от 2016 г. бил определен 45- дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 309, находящ се на адрес - ****** с абонатен № ******, но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са получени от ответницата Н. Г., чрез назначения й особен представител, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от същата, с който предявените искове се оспорват като неоснователни по основание и размер. На първо място се оспорва ищцовото твърдение, че ответницата има качеството „битов клиент“ и е потребител на топлинна енергия, в качеството си на наемател на общински жилищен имот. Посочва, че наемният договор с ответницата е бил сключен на 14.07.2005 г., като съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за общинската собственост, след изтичане на 10-годишния срок, предвиден в цитираната разпоредба, договорът е прекратен по силата на закона, считано от 14.07.2015 г. С оглед последното, счита че всички задължения към ищеца следва да се предявяват само към собственика на имота. Продължава, че молбата за разкриване на партида, подадена от ответницата през декември 1999 г., не била достатъчно основание да обуслови наличието на облигационно правоотношение между страните. На второ място твърди, че с напускането на жилището (преди повече от 4 години) едностранно е прекратила наемното си правоотношение с общината, с което било преустановено и изпълнението на процесните задължения. Релевира възражение за погасяване по давност на претендираните суми, възникнали в периода до 20.04.2019 г. Оспорва иска за услугата дялово разпределение, доколкото по делото не бил представен договор за дялово разпределение. С оглед последното, не било ясно как е извършвано начисляването на топлинна енергия и каква е действителната мощност на монтираните в жилището уреди. Продължава, че не били представени доказателства относно годността на използваните от продавача средства за измерване. Навежда, че чл. 36, ал. 2 от ОУ на „Т.С“ ЕАД представлява неравноправна, респективно нищожна клауза, на основание чл. 146 вр. 143, ал. 2, т. 10, 11 и 19 от ЗЗП, тъй като същата не била уговорена 2 индивидуално, а била изготвена предварително, без участие на потребителя. Оспорва и акцесорните искове за лихви. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли претенциите на ищеца и да присъди разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ, съотв. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза на спорната сума.

Като доказателство по делото е представена Заповед №48/06.12.1999 г. на кмета на район „Слатина“, с което на основание чл. 43 от Закона за общинската собственост насТ.ва Н. А. Г. с адрес - ****** на основание Протокол №9/22.11.1999 г. на Комисията по чл. 9, ал. 1 ППЗОС.

Представен е Договор за наем по закона за общинската собственост от 06.12.1999 г., сключен между Столична община – район „Слатина“ и Н. А. Г. на основание горепосочената заповед №48/06.12.1999 г.

Представен е и Договор за наем по чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община от 14.07.2005 г. сключен между Столична община – район „Слатина“ и Н. А. Г. на основание горепосочената заповед №48/06.12.1999 г. и на основание чл. 22 от наредбата. В чл. 2 от договора е посочено, че същият е безсрочен.

Като доказателство по делото е прието заявление-декларация от 09.12.1999 г., подадено от ответницата Н. Г. до ищцовото дружество, с която моли да й бъде открита партида за имота, находящ се на адрес - ******. същата е декларирала, че ще ползва имота за жилищни нужди, както и че домакинството се състои от един член.

Представена е и служебна бележка, издадена от СО- район „Слатина“ на 08.12.1999 г. до „Т-И“, с което се уведомява, че лицето Н. Г. е настанена в общинско жилище на адрес ************, като се моли партида да се открие партида за парно и топла вода за имота за Н. Г.. Предствен е и протокол-опис за имота в адрес 3

************ (л. 186 от делото).

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Съобразно мотивите на задължителното за съобразяване от настоящата съдебна инстанция Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

При така изложените съображения и при съобразяване на посочените по-горе доказателства, съдът намира за доказана първата предпоставка от фактическия състав на иска по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл.

ЗЕ, а именно – наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на 4 топлинна енергия за процесния имот за процесния период.

Облигационното правоотношение е възникнало чрез подаването на заявлениедекларация от наемателя на общинския имот – Н. Г. до топлофикационното предприятие и изразеното от страна на собственика – Столична община, съгласие за възникване на облигационното правоотношение с наемателя.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответницата, че договорът за наем се е прекратил с изтичането на 10 години от неговото сключване предвид императивната разпоредба на Закона за общинската собственост.

Установената в чл. 14, ал. 3 ЗОС максимална продължителност на договорите за наем на общински имоти се отнася до свободните нежилищни имоти, които се отдават под наем след провеждането на търг.

Не такава е уредбата на договорите за наем на общински жилища по чл. 17 и сл от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, където не е определен максимален срок за насТ.ване на лице в общинско жилище. В договора за наем от 2005 г. е посочено, че същият е безсрочен.

Неоснователно е и възражението за липса на облигационно правоотношение поради прекратяване на договора за наем поради необитаване на жилището за период повече от 6 месеца – на основание чл. 33, ал. 1, т. 8 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община. Аргументи за посоченото оспорване се черпят от констатициите на връчителя, посетил процесния топлоснабден имот с цел връчване на исковата молба на ответницата, че по данни на настоящия наемател лицето не живее на адреса от 4 години.