Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5594 от 17.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 5395/2024
Вид
Решение № 5594
Подписан
17.10.2024
В сила
13.11.2024
Състав
Даниела Попова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5594 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20241100105395 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявени са искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 ат ЗЗД — за осъждане на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“ АД да заплати на ищеца Т. Н. Т. обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.12.2023, в гр.София, причинено виновно от водач на застраховано при ответника МПС, ведно с дължимите лихви.

Ищецът твърди, че на посочената дата в гр.София, водачът на МПС марка „Фолксваген“ с per. № СВ **** ТР - Е. И. Н., на Околовръстен път, на кръстовището с бул. „Черни..връх“ реализирал ПТП като блъснал движещата се по пешеходна пътека ищца. По случая било образувано ДП № 11385/2023 г. по описа на СДВР. След инцидента ищцата била откарана в УМБАЛ „СВЕТА АННА“ АД, където й били извършени редица прегледи. Ищцата претърпяла оперативно лечение, при което било проведено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Окончателно поставената диагноза била „Счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито“. Твърди, че по време на възстановителния период е извършила редица разходи, свързани с лечението си, чието възстановяване иска, като от датата на настъпване на ПТП търпи негативни емоции — болки и страдания, както и отрицателни изживявания, свързани с 1 ежедневните затруднения в бита, чието овъзмездяване иска. С оглед на това моли ответникът да бъде осъден да й плати 40 000 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди и 3 339,96 лева за имуществени вреди. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва отговорността на водача на застрахования при него автомобил, вината му, наличието на противоправност. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат — ищцата нарушила правилата на ЗДвП /чл. 32, ал. 1, чл. 133, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 1 и т. 2/, при което съществено допринесла за процесното ПТП, както и че ищцата не е претърпяла описаните в исковата молба вреди, поради което намира размера на претендираното обезщетение за завишен. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

На 02.12.2023 г. около 10:30 часа в гр. София по двулентовото локално платно на „Околовръстен път“ в посока от бул. „България“ към „Самоковско шосе“ в дясната пътна лента управляваният от Е. И. Н. лек автомобил „Фолксваген“, модел „Ай Ди 3 Про“ се приближавал към пътен възел с бул. „Черни връх“, който бил с горно кръгово движение. Кръговото движение се осъществявало с три ленти, като непосредствено преди локалното кръстовище е маркирана пешеходна пътека тип „Зебра“, която не била сигнализирана с пътен знак, и преди която имало знак „Стоп“ и стоп линия. Автомобилът бил върху пешеходната пътека с изнесена половин метър предница, като при потеглянето му реализирал ПТП с пресичащата от дясно наляво пътното платно пешеходка - ищцата Т. Н. Т..

След инцидента същата е настанена в УМБАЛ „Света Анна“ с работна диагноза „Фрактура на лява тибия“.

За произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица на 03.12.2023 г., като е образувано ДП № 11385/2023 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 52700/2023 г. по описа на СРП, което не е приключило.

Съгласно Епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД – София ищцата е постъпила в лечебното заведение на 02.12.2023 г. и е изписана на 08.12.2023 г. с диагноза „счупване на горния край на тибията (голям пищял), закрито“, където претърпяла оперативно лечение – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Във връзка с това й бил издаден болничен лист за временна неработоспособност за 6 дни и 30 дни – домашен, впоследствие удължен с още 30 дни.

Във връзка с проведеното лечение, ищцата е заплатила 3 330.96 лева, за 2 което са представени фактури.

От заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, се установява, че ищцата Т. Н. Т. е получила травматично увреждане – „полифрагментна фрактура на тибиалното плато Schatzker – втори тип“, при което е налице разцепено депресивна форма на счупване на външния тибиален кондил с разместване на ставната повърхност, като получената травма е в пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП. По спешност е проведено медикаментозно и оперативно лечение, което включвало достигане до фрактурата с предно латерален достъп, повдигане на ставната повърхност и поставяне на костен шпан, както и фиксация с латерална преконтурирана плака и винтове. Амбулаторното лечение е свързано с ходене с патерици без натоварване на крайника, поставяне на шина за имобилизация, рехабилитация и функционално възстановяване. Периодът на възстановяване продължил около 200 дни, като ищцата ходела свободно на пети и пръсти, но не можела да клекне напълно, без съдово неврологични смущения в крайника. В съдебно заседание вещото лице твърди, че има прогноза за пълно възстановяване, но следвала пълна рехабилитация и физиолечение. Вещото лице сочи, че в началото болките са били много силни поради разцепването на костта, увредата на периоста, разместването на счупването и нарастващата хемартроза и посттрамватичен оток. След оперативната намеса болковият симптом се дължи на проникването през меките тъкани, наместване на фрагментите и поставянето на плаката. През възстановителния период болките са свързани с преодоляване на ставната контрактура, възстановяване на мускулната сила и постигане на по-добър обем на движения. Към настоящия момент ищцата имала болки при физическо натоварване, свързани с все още невъзстановената функция. Вещото лице посочва, че трайна последица ще остане кожният цикатрикс от оперативния достъп, като в момента пострадалата не може да клекне напълно. Сочи, че фактурите за покупка на метален имплант, имобилизираща шина, помощни средства за ходене, покупка на лекарства и спонгиозен графт, както и за плащане на потребителска такса са разходи във връзка с лечебно-възстановителния процес.

От заключението на приетата по делото съдебно – технически експертиза се установява, механизма на настъпване на ПТП, както и че е налице причинно – следствена връзка между травматичните увреждания и процесното ПТП. В уточненията в съдебно заседание и след изслушване на свидетелите, вещото лице сочи, че ищцата е била на пътното платно при потеглянето на автомобила, а ударът е осъществен извън пешеходната пътека. Причината за удара е отвличането на вниманието на водача – гледал е вляво идващите от кръговото движение коли и не 3 е погледнал вдясно.

От показанията на свидетеля Е. Н. – водач на автомобила, участвал в процесното ПТП, се установяват факти относно време, място и начин на настъпване на инцидента. Показанията на свидетеля са последователни, логични, неопровергани от останалите доказателства по делото, в т.ч. приетите писмени доказателства, поради което съдът ги възприема изцяло.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”, при наличието на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са: 1/валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие — ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.

В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени /писмени доказателства, свидетелски показания и експертни заключения/ причинено на 02.12.2023 г. от Е. И. Н. - водач на застрахованото при ответника МПС – лек автомобил „Фолксваген“, модел „Ай Ди 3 Про“ с per. № СВ **** ТР, пътно-транспортно произшествие в град София, който нарушавайки правилата за движение по пътищата, преминал през пешеходна пътека тип „Зебра“, спрял върху нея и не пропуснал пресичащата пътното платно пешеходка Т. Н. Т., при което същата пострадала.

Вина за настъпването на процесното ПТП има водачът Е. И. Н., който е съсредоточил вниманието си върху преминаващите автомобили и при наличие на 4 пешеходна пътека тип „Зебра“ не е възприел приближаващата се пешеходка, не я е пропуснал и е реализирал ПТП /така САТЕ/.

Безспорно е установено по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество – ответник и собственикът на лек автомобил л. а. „Фолксваген”, модел „Ай Ди 3 Про“ с per. № СВ **** ТР, с който виновно е реализирано пътно-транспортното произшествие.

При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат - телесните увреждания, разходите за лечение и търпените болки и страдания от страна на пострадалата са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние /така заключението на вещото лице по СМЕ/.

Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по основание.

Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива, като размерът на неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Досежно размера на претърпените имуществени вреди са представени разходооправдателни документи, от които се установява, че ищцата е заплатила за лечението си общо 3 330,96 лева, които са направени във връзка с причинените от процесното ПТП увреждания /така заключението на приетата СМЕ/, поради което тези разходи подлежат на репариране.

Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС, съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д.

518/29 г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в посочената практика на ВС и трайната практика на ВКС, на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички ”неимуществени вреди”, включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален 5 дискомфорт за определен период от време.

Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите — счупването на горния край на тибулата, при което се наложило оперативно лечение, възрастта на пострадалата към момента на настъпване на увреждането — 62 години, срокът за възстановяване — около 200 дни, като и към момента не е приключил /така заключението по СМЕ/, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й състояние, обществено икономическите условия към 2023 г./ МРЗ от 780 лева/ съдът намира, че сумата от 30 000 лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.