Решение № 399 от 22.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100510810 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20094174 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 13766/2020 г. по описа на СРС, 172 състав ОДМВР – София е осъдено да заплати на А. П. Г. на основание чл.

178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД сумата от 1759,18 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 09.03.2017 г. до 09.03.2020 г., който извънреден труд е получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 09.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 232,63 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2017 г. - 09.03.2020 г.

Със същото решение районният съд е осъдил ОДМВР да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в производството в размер на 500 лв.

В срока по чл. 259 ГПК е депозирана жалба от ОДМВР, с която са наведени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт.

Поддържа се, че в настоящия случай НСОРЗ е неприложима, тъй като тя е неотносима за държавните служители - полицейски органи от МВР, а е приложима действащата през процесния период Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г., която не предвижда преобразуване на нощния труд на служителите на МВР в дневен труд. Твърди се да е неправилен изводът на съда, че за структурата на МВР този коефициент е 1,143, изчислен като съотношение на нормалната продължителност на 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен труд. Сочи, че не са изложени мотиви относно приетото от СРС, че ищецът действително е положил извънреден труд, който 1 не му е заплатен. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна – А. П. Г.. В хода на въззивното производство оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, по правилността на решението намира следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /ред. до изм. ДВ бр. 60/20 г. / във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 179, ал. 1, пр.

3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът А. П. Г. твърди, че е работил по служебно правоотношение с ответника ОДМВР - София, като в периода от 10.12.2016 г. до 10.12.2019 г. е полагал труд на длъжността „младши инспектор“ –в РУ Елин Пелин при ОДМВР – София, като съгласно ЗМВР е със статут на държавен служител. Поддържа, че работата му през исковия период е организирана на 12-часови смени, включително и през нощта – за времето от 22.00 часа до 6,00 часа, при условията на сумирано изчисляване на работното време на тримесечие. За посочения период твърди, че след преизчисляване на положените часове нощен труд към дневен труд с коефициент 1,143, се получава разлика от 247 часа, която следва да му бъде заплатена допълнително под формата на извънреден труд. Иска се от съда (след допуснато изменение в о.с.з.) да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1759,18 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 09.03.2017 г. до 09.03.2020 г., формиран като разлика между положен от ищеца като държавен служител нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.03.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 232,63 лв., представляваща мораторна лихва за забавеното изплащане на възнагражденията за извънреден труд за периода 01.04.2017 г. до 09.03.2020г. Претендира разноски.

2

Ответникът ОДМВР оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че редът по ЗМВР и Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г. (отм.), съотв. Наредба № 8121з – 36/07.01.2020 г., на министъра на вътрешните работи е различен от реда за заплащане на нощния труд на работниците и служителите по трудово правоотношение, за които се прилага Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като същата не следвало да се прилагат субсидиарно. В случая следвало да се приложи специалния закон за МВР и издадените от Министъра на вътрешните работи специални наредби. Не оспорва наличието на служебно правоотношение, както и че ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, като е полагал нощен труд между 22.00 часа до 6,00 часа, като отработеното работно време е изчислявано сумирано, за който нощен труд е получил следващото се възнаграждение. Претендира разноски.

Безспорно между страните, а и от представените писмени доказателства – кадрова справка рег. № УРИ514р-15413/06.08.2020г., протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 часа и 06.00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници, ежедневни ведомости на личния състав и графици за дежурство за исковия период, се установява, че през процесния период страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, възникнало на основание ЗМВР, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „младши инспектор“ –в РУ Елин Пелин при ОДМВР – София, в рамките на което е полагал труд на 12-часови смени, от които между 22, 00 и 6, 00 часа /8 часа/ през нощта, които са му заплатени по 0,25 лв./час, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано на тримесечие.

Страните не спорят, а и от представените по делото и неоспорени графици за дежурства, ежедневни ведомости на личния състав за исковия период, протоколи за отчитане на работното време и неоспореното по делото заключение на изслушаната ССчЕ се установява, че през исковия период ищецът А. П. Г. полагал при ответника труд на смени, по график.

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза е установено, че през процесния период ищецът е положил нощен труд от 1784 часа, като след преобразуване с коефициент 1,143 разликата е 245 часа на стойност 1759,18 лв.

Мораторната лихва за дължимото възнаграждение за исковия период, възлиза на 232,63 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да уважи исковете СРС е приел, че в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. липсва регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, поради което трябва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Изложил е мотиви, че трансформацията на нощния труд в дневен е била предвидена в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.

Съгласно нея, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази Наредба е отменена, като в следващите два подзаконови нормативни акта - Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г. / и Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр. 60 от 3

02.08.2016 г. / липсва изрична норма съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. С оглед на това съдът е приел, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, като в противен случай държавните служители в МВР биха се поставили в неравностойно положение.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове (Наредби), както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Приложимите към процесния казус разпоредби от ЗМВР са тези, в редакцията им преди изменението бр. 60/2020г. ДВ. Предмет на спора в настоящото производство е дали при отчитане и заплащане на извънредния труд от ищеца като служител на МВР се прилагат разпоредбите на КТ и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР (в ред. ДВ бр. 81 от 2016 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5- дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 на същата норма работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3, изр. 3). Съгласно чл. 187, ал. 5 ЗМВР в приложимата редакция ДВ бр. 81 от 2016 г. (сега ал. 7) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като възнаграждението за този труд е в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Предвидено е плащане на възнаграждение за положен нощен труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия и по ред, които са различни от този за извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.