Решение № 226 от 16.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Велико Търново, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Радка Цариградска

Йордан Воденичаров при участието на секретаря К.а Г. Илиева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100500118 по описа за 2024 година

За да се произнесе, съобрази:

С Решение № 1423 от 20.11.2023 г., постановено по Гражданско дело № 1118 по описа за 2023 година по описа на РС – Велико Търново ответникът ЦСМП, гр.В.Търново, е осъден да заплати на ищеца К. Г. Н. от гр.В.Т, ул."Х-И.В", сумата от 221,70лв. представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение за периода м.май-м.август 2022г. вкл., от която 162,54лв. основно трудово възнаграждение и 59,16лв. - клас прослужено време; сумата 496лв., представляваща неизплатена част от обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ при прилагане на увеличен размер на основното трудово възнаграждение, сумата 70,88лв., представляваща неизплатена част от обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ при прилагане на увеличен размер на основно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба /12.04.2023г./ до окончателното изплащане.

Отхвърлен е искът за неизплатено трудово възнаграждение за разликата над 162,54лв. до пълния претендиран размер от 212,16лв. за основно трудово възнаграждение и за разликата над 59,16лв. до пълния претендиран размер 106,64лв. за клас прослужено време, като неоснователен и недоказан в тази част.

Срещу решението е постъпила жалба от ответника ЦСМП, гр.В.Търново чрез пълномощник адв. Т. М. ВТАК. Обжалва решението в частта, в която са уважени предявените искове и в частта за разноските. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение 1 на процесуалните правила и необоснованост – липса на мотиви относно приложимостта на чл.118, ал.3 от КТ при прекратено ТПО, и приравняването към такова волеизявление на работодателя на решение на дирекционен съвет, обсъждане на обстоятелства извън доклада на съда, като връзката между допълнително предоставените на ЦСМП средства и увеличаването на трудовите възнаграждения, което не е било изследвано по делото, пренебрегване на доказателства, факти и относими правни норми при обсъждане на претенциите. Оспорва изводите на съда за приложимост на увеличението на трудовото възнаграждение към ТПО с ищеца.

Отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на първата инстанция в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноските по делото.

В законоустановения срок чрез пълномощник адв. Т. Т. ВТАК е подаден писмен отговор на въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Излага, че чл.118, ал. 3 от КТ не изисква акт на работодателя и това може да прави и неговия горестоящ орган – МЗ. Счита за приложим в отношенията между страните колективният трудов договор, като той е трудовият договор не могат да противоречат на актовете на МЗ и доказателство за това бил 7-кратния размер на обезщетението по чл.222, ал.3, изплатено на ищеца извън КТ. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендира разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд установи следното:

Ищецът К. Г. Н. от гр.В.Търново излага в исковата си молба, че от 2006г. работел при ответника на трудов договор на длъжност „шофьор-линейка“ с работно място гр.В.Т, ул."Н", като трудовото му правоотношение било прекратено на 08.09.2022г. със заповед №РД-13-14/02.09.2022г. на директора на ЦСМП на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ. В 2 заповедта било постановено изплащане на обезщетения за неизползван платен годишен отпуск за 21 дни и обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ и чл.62 от КТД в размер на 7 брутни работни заплати. Тъй като със Заповед №РД-03-274/29.08.2022г. на МЗ били одобрени допълнителни разходи за увеличаване възнагражденията на медицинския персонал и размерът на работната заплата бил увеличен със задна дата - от 01.05.2022г., а с КТД от 12.04.2022г. била определена основна месечна заплата за „шофьор линейка“ в размер на 950лв, счита, че това увеличение следва да се отрази и на плащанията към него по трудовия договор. Излага, че на 16.09.2022г. Дирекционния съвет на ответника е взел решение корекцията на трудовите възнаграждения да се начисли само за лица, които са в ТПО към 01.09.2022г., но той отправил искане до работодателя на 03.10.2022г. за изплащане на разликата от увеличеното трудово възнаграждение и разликата в получените обезщетения по КТ. Работодателят отказал с оглед прекратеното от 01.09.2022г. ТПО. Ищецът поддържа, че правото му на по-висок размер трудово възнаграждение е възникнало на 01.05.2022г. на основание постановлението на МС и заповедта на МЗ, както и на КТД, а работодателят само организира реда на изпълнението на това решение. Счита, че решението на Дирекционния съвет не е съобразено с тези актове и Правилника за организиране на работната заплата.

Предявен е осъдителен иск за сумата общо 773,83лв., представляваща разлика от общо 204 лв. в основната заплата от 51лв. за месеците май, юни, юли и август 2022г.; разликата от 106,64лв. в % професионален опит и трудов стаж за м.май от 20лв. и при основна заплата от 950лв. и 39% професионален опит и тр.стаж, за м.юни от 28,88лв., м.юли 28,88лв и м.август 28,88лв.; разликата от 405,23лв. за обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ от полученото от ищеца при основна заплата 899лв. и при основна заплата 950лв. за м.май-август 2022г.; 57,96лв. разлика в обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ произтичащо от увеличението на основната заплата от 889лв. на 950лв., ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

С протоколно определение от 29.09.2023г. съдът е допуснал изменение на размера на предявените искове чрез увеличаване: на сумата от общо 855,68 лв., от които 212,16 лв. за основната заплата, 106,64 лв. за процент професионален опит и трудов стаж, 496 лв. за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и 70,88 лв. за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ.

Ответникът в писмен отговор и в с.з. оспорва предявените искове. Оспорва ЦСМП да е страна по КТД, в качеството си на работодател и да е член на някоя от представителните работодателски организации, подписали договора, поради което счита за неприложими приетите със същия изменения на размерите на трудовите възнаграждения за длъжността, съответстваща на заеманата от ищеца преди прекратяване на ТПО. Счита, че тъй като към момента на решението за увеличение на трудовите възнаграждения, ищецът не е бил служител на ЦСМП В.Търново, не би могла да настъпи промяна при несъществуващо към този момент трудово правоотношение. Заема становище, че ПМС от 27.09.2022г. единствено одобрява допълнителни разходи за персонал по бюджета на МЗ за 2022г. с поставена цел достигане на нивата, договорени в КТД, но не влече промяна в индивидуалните трудови договори, а цитираната от ищеца Заповед на Министъра на здравеопазването съдържа 3 конкретна промяна по бюджета на ответника по параграф „възнаграждения на персонала“, като за увеличение възнаграждението на всеки служител е необходим акт на работодателя.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства.

Не се спори по делото, че ищецът К. Г. Н. е работил по трудово правоотношение при ответника ЦСМП гр.В.Търново на длъжност „шофьор-линейка“, по силата на трудов договор №295/28.10.2005г., последно изменен с допълнително споразумение от 26.02.2021г. при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 899лв. На 18.08.2022г. ищецът е подал молба до работодателя за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 01.09.2022г. Със заповед №РД-13-14 от 02.09.2022г. на Директора на ЦСМП гр.В.Търново е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от 01.09.2022г., по взаимно съгласие, като заповедта е връчена на ищеца на 08.09.2022г. и не е оспорвана.

Междувременно Министерски съвет е одобрил с ПМС №210/29.07.2022г., допълнителни разходи по бюджета на МЗ в посочен в същото размер целево- за увеличаване разходите за персонал. В изпълнение на ПМС, със заповед №РД-03-274/29.08.2022г. на Министъра на здравеопазването са извършени промени по бюджетните сметки на второстепенните разпоредители с бюджетни средства, вкл. на ЦСМП гр.В.Търново за 2022г., като са увеличени разходите за възнаграждения за персонала, считано от 01.05.2022г. със сумата от 467 900лв. и е повторена, поставената с ПМС цел.

Според Вътрешните правила за организация на работната заплата в ЦСМП гр.В.Търново, глава Трета, чл.3, измененията на основните месечни заплати се извършват при промяна с нормативен акт, при преназначаване, в други случаи, предвидени в нормативен акт, в други случаи при спазване на чл.118, ал.3 и чл.119 от КТ. Самото щатно разписание се изготвя от директора на ЦСМП и ежегодно се съгласува с МЗ. Във връзка с увеличаване на бюджета за трудови възнаграждения, при ответника е проведено заседание на Дирекционния съвет на ЦСМП, за което е изготвен протокол №12/16.,0.2022г. Предвид изчисленията, че месечния размер на средствата за персонала се увеличава с 11%, необходимите средства на основи заплати, клас прослужено време, нощен и извънреден труд, обезщетения и осигуровки е установено, че средствата позволяват увеличение на основните заплати от 01.05.2022г. със средно 14,30% за лицата, които са в ТПО към 01.09.2022г. За длъжността „шофьор на линейка“ увеличението е 5,67% или 51лв. Решението е подписано от ръководството на ЦСМП, трима представители на синдикати, служител от центъра и от представители на администрацията на ответника – счетоводство и човешки ресурси.

По отношение на колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“, от доказателствата по делото се установява, че същият не е подписан от никоя работодателска организация, включваща в състава си болнични заведения и ЦСМП, а само от такива на фармацевтите, както и че не е издавана заповед за разпростиране действието му на основание чл.51б ал.6 от КТ. Ответникът не членува в нито една от работодателските организации, подписали КТД.

4

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка не обхващат спорните въпроси относно действието на КТД в отношенията между страните, връзката между решението на Дирекционния съвет, ПМС и Заповедта на МЗ и др., поради което въззивната инстанция следва да изложи собствени правни изводи.

По делото не се спори, че считано от 01.09.2022г. трудовото правоотношение на ищеца с ответника е прекратено по взаимно съгласие. Спорен е въпросът дали на ищеца се дължи увеличен размер на трудовото му възнаграждение за периода м.май-м.август 2022г., което се претендира на основание увеличения бюджет за работни заплати на ЦСМП В. Търново за този период и се обосновава с несъобразяване на Решението от това увеличение да бъдат изключени лицата с прекратени ТПО с ПМС и Заповед на МЗ за достигане чрез увеличението на минималните нива на заплати по колективния трудов договор.