Решение № 36 от 23.03.2026, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Силистра, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева при участието на секретаря Ели Ст. Николова като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20263400500010 по описа за 2026 година

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Т. С. А., действащ чрез своята майка и законен представител С. А. В., чрез пълномощника адв. Р. Г., моли съда да отмени изцяло Решение № 696 от 24.10.2025 г., постановено по гр. д. № 20253420100566 по описа на Районен съд - Силистра, като вместо него да постанови решение, с което да признае за установено, че Т. С. А., действащ чрез своята майка и законен представител С. А. В., е собственик на реална част от 42 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, неправомерно завладяна от съседния имот ***, както и да разпореди премахване на сградата с идентификатор *** от кадастралната карта в частта, в която навлиза в имота на жалбоподателя и да възстанови действителната граница между имотите съгласно геодезическите измервания по експертизата.

Претендира направените по делото разноски за двете инстанции.

Твърди, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства като е дадена вяра на свидетелските показания вместо на съдебната експертиза. Поради това счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно.

ОТВЕТНИЦИТЕ по жалбата С. С. П. и Г. И. П. , представлявани от адв. В. Р. Х. от Адвокатска колегия – Силистра, са подали отговор, с който заявяват становище, че жалбата е неоснователна, поради което молят въззивния съд да потвърди Решение № 696/24.10.2025 г. по гр. д. № 20253420100566 на Районен съд – Силистра, като правилно, и да осъди Т. С. А. да им заплати направените разноски по производството.

1

Напълно споделят мотивите, изложени в първоинстанционно решение, които са подробни, последователни, аргументирани и безпротиворечиви. Допълнително акцентират върху анализа на гласните доказателства и съдебната експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна и отговоря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, от което следва, че е процесуално допустима, предвид на което е разгледана от ОС-Силистра в открито съдебно заседание.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.

Предмет на гр.д. №566/2025г. по описа на РС-Силистра са предявените от Т. С. А. срещу С. С. П. и Г. И. П. искове с правно основание чл.108 и чл.109 от Закона за собствеността /ЗС/.

С обжалваното решение, Районен съд- Силистра:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска. предявен от Т. С. А. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител С. А. В. с ЕГН ********** против С. С.

П. с ЕГН ********** и Г. И. П. с ЕГН ********** , чрез който ищецът моли съда да признае за установено спрямо ответниците, че той е собственик на основание договор за покупко продажба, обективирап в НА № 174, т. 8 по описа па СВ - Силистра за 2023 г., на площ от 42 кв.м., представляваща според кадастралната карта на гр. Силистра, одобрена със заповед РД18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор па АГКК част от собствения му поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Силистра, одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 582 кв.м.. находящ се в м. „Орта Борун“ (територия по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ) с начин на трайно ползване лозе, която площ от 42 кв.м. е със следните координатни точки: 1. 4886968.006, 641729.163; 2. 4886966.665, 641723.110; 3. 4886949.802, 641722.793; 4. 4886949.388,

641723.496; 5. 4886948.454, 641723.514; 6.4886937.909. 641723.527; 7. 4886932.678.

641723.670; 8. 4886935.400. 641724.949; 9. 4886935.434. 641726.486; 10. 4886933.504.

641726.458; 11. 4886929.366. 641723.821;12. 4886928.093, 641720.136;13.4886933.731.

641737.996;

14.4886937.839.641720.377:15.4886931.862.641720.514; 16.886931.379.

641718.810; 17 4886929.347, 641715.425: както и да ги осъди да му предадат владението върху тази площ.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска. предявен от Т. С. А. с ЕГН **********. действащ чрез своята майка и законен представител С. А. В. е ЕГН ********** против С. С.

П. е ЕГН ********** и Г. И. П. е ЕГН ********** чрез който ищецът моли съда да осъди ответниците да премахнат едноетажна селскостопанска сграда е идентификатор *** по кадастралната карта па гр. Силистра, одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. с площ от 30 кв.м. поради обстоятелството, че при изграждането й не са спазени необходимите отстояпия от собствения му поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.

Силистра, одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК и тя засенчвала част от него.

ОСЪЖДА Т. С. А. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител С. А. В. с ЕГН **********, да заплати на С. С. П. е ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 200 лв. двеста лв.) за експертиза и 750 лв.

2

(седемстотин и петдесет лв.) за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Т. С. А. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител С. А. В. е ЕГН **********, да заплати на Г. И. П. е ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 200 лв. двеста лв.) за експертиза и 750 лв.

(седемстотин и петдесет лв.) за адвокатски хонорар.

Във въззивната жалба не са направени възражения свързани с допустимостта на обжалвания акт и при извършената проверка ОС установи, че решението е валидно и допустимо, предвид на което следва да се разгледат възраженията във връзка с неговата правилност.

Районният съд правилно е определил предмета на делото, отделил спорните от безспорните факти, разпределили е доказателствената тежест, в съответствие със заявените от страните обстоятелства. Правилна е правната квалификация на предявените и разгледани искове.

По иска с правно основание чл.108 от ЗС:

Няма спор между страните, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото и въз основа на събраните по делото документи за собственост на имотите, е установил следното:

Страните по делото са собственици на съседни имоти.

Ищецът притежава имот с идентификитор *** по кадастралната карта на гр. Силистра, одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 582 кв.м., находящ се в м. „Орта Борун“ (територия по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ), с начин на трайно ползване лозе.

Имотът е придобит чрез договор за покупко - продажба, обективиран в НА № 174, т. 8 по описа на СВ - Силистра за 2023 г., от продавача А.В.А. който се легитимира като собственик на имота на основание договор за дарение, обективиран в НА № 122, т. 13 по описа на СВ - Силистра за 2018 г. и чрез наследяване от баща си В.А.Н. /НА № 31. т. 5 по описа на P C - Силистра, чрез който това лице получило дарение от собствения си баща 500/1000 ид.ч. от лозе в м. „Сър Йолу“/.

Ответниците са собственици на съседния имот с идентификатор ***.

С нотариален акт за имот, придобит съгласно Закона за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти - ПА № 144. т. 1 по описа на P C - Силистра за 1967 г., обективиращ договор за покупко - продажба, С. П. /първи ответник/, по време на брака си с Г. П. /втори ответник/ е придобила правото на собственост върху празно място с площ от 1300 кв.м. в землището на гр. Силистра, м. „Сър Йолу“.

През 2008 г. те прехвърлили 1000/1300 ид.ч. от поземления имот на трето лице, а оставащата част от имота била обозначена в кадастралната карта и регистри на гр. Силистра като ПИ с идентификатор ***. което се установява от представен по делото КНА № 119, т. 9 по описа на СВ - Силистра за 2017 г., чрез който те били признати за собственици на построените в този имот три сгради /включително и сграда с идентификатор ***, чието премахване се претендира с иска с правно основание чл.109 от ЗС, 3 предмет и на настоящото производство/.

Страните не оспорват констатациите и заключението на вещото лице по назначената съдебна техническа експертиза /СТЕ/, според която, процесните имоти са били отразени в два плана - кадастрален план, изработен през 1988 г. и план и кадастрална карта за новообразувани имоти от 2008г.

Според първия план имотът на ответниците бил обозначен с кадастрален номер 5214 и според ВЛ е налице пълна идентичност между този имот и ПИ с идентификатор ***. Имотът на ищеца е бил част от имот с кад. № 5209. който според разписния лист се състоял от две части - имот с кад. № 5209-1 и имот с кад. № 5209-2, т.е. към онзи момент ПИ с идентификатор *** представлявал половината от имот с кад. № 5209 (в титула за собственост на В.А.Н. същият е описан като 500/1000 ид.ч. от лозе в м. „Сър йолу“, което налага извода, че е образуван от разделянето на друг по – голям имот.

Според заключението, границата между двата имота по плана от 1988г. и плана на новобразуваните имоти от 2008г. винаги е била отразена по начина, по който е отразена и в сега действащата кадастрална карта. Установената на място граница- изградена между имотите ограда- не съвпада с кадастралната граница. Вместо това, 42 кв.м. от имота на ищеца попадат в имота на ответниците.

Експертното заключение налага извода, че не е налице грешка в кадастралната основа. Отразеното там отговаря на правото на собственост на всяка от страните. Реалното състояние и размери на имотите, определени от съществуващата на място трайна граница /ограда/, не съвпадат с отразеното в кадастралната карта, като безспорен е факта, че ответниците владеят с 42 кв.м. повече от притежаваните от тях права, съгласно приложените и коментирани по-горе документи за собственост. Според таях имотът им е с площ от 300 кв.м., според скицата, 318 кв.м. а като се прибавят и тези спорни 42кв. м. се оказва, че владеят 362 кв.м.

Поради това въззивната инстанция не споделя изложените в обжалваното решение доводи. Въпреки това, крайният извод, до който достига районния съд, е правилен, тъй като е безспорно установено, че ответниците владеят имота в пределите очертани от съществуващата на място ограда, които включват и спорните 42 кв.м. и следователно са ги придобили по давност. Това обуславя неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС и отхвърлянето му.

Предвид на това, възраженията на жалбоподателя срещу постановения съдебен акт са неоснователни и обжалваното решение на РС-Силистра – в тази част, следва да бъде потвърдено.

По иска с правно основание чл.109 от ЗС:

И в тази част решението е правилно и законосъобразно.

Районният съд е обсъдил задълбочено и обстойно аргументите на страните.

Съобразил е събраните писмени доказателства, свидетелски показания и експертно заключение и е стигнал до извода, за неоснователност на предявения иск, поради това, че не 4 е установено неоснователно действие от страна на ответниците, което да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост.

Настоящият състав не споделя тезата на жалбоподателя, че свидетелските показания са неправилно интерпретирани и изопачени. Крайният извод на съда не е обусловен единствено от анализа на тези показания, а е резултат от комплексна преценка на посочените по-горе доказателства, събрани по делото.

В жалбата отново се посочва като увреждащо действие, наводняването, без да се съобразява факта, че в исковата молба това обстоятелство не е посочено. Този проблем е отчетен и коментиран от районния съд, с оглед на което правилно е становището, че това не е предмет на иска.

Други доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт не се сочат в жалбата, поради което и в тази част тя се явява неоснователна.

По разноските: