Определение № 17325 от 08.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17325 гр. София, 08.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110150734 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на М. Н. Г. срещу „Ю. Б.“ АД.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Ю. Б.“ АД.

В отговора на исковата молба се навеждат възражения за нередовност на исковата претенция поради неяснота относно начина на формиране на претендираната сума, които съдът намира за неоснователни предвид предмета на предявения осъдителен иск – чл. 55, ал.

1, пр. 1 ГПК, в който случай достатъчно е ищецът да наведе твърдения за извършено плащане в съответен размер в полза на ответника, при липса на основание за това, каквито твърдения в случая са именно наведените. Независимо от изложеното, следва да се посочи, че в случая ищецът ясно е посочил начина на формиране на претендираната сума – разликата между фактически получената от него заемна сума и фактически заплатената от него в полза на ответното дружество сума.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република Б., в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98", считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента“.

Ето защо и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявената в исковата молба парична претенциия от лева в евро съобразно официалния валутен курс. На страните следва да се предостави възможност в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на претенцията, определен от съда в евро.

На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото открито съдебно заседание да посочи банкова сметка или друг начин за плащане съобразно с изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.06.2026 г. от 14:20 часа, за която дата да се призоват страните.

1

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на предявената парична претенция, определен от съда при спазване на чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявен е за разглеждане от М. Н. Г. срещу „Ю. Б.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 266,17 евро, с левова равностойност 2 476,42 лева – платени при начална липса на основание суми по нищожен Договор за потребителски паричен кредит PLUS./09.04.2024 г., сключен между страните.

В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че на 09.04.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS, по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищеца кредит в размер на 8 500,00 лева, който последният е следвало да върне за 84 месеца, при годишен лихвен процент /ГЛП/ 12,27 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 13,93 %. В договора било предвидено и заплащането на такса ангажимент в размер на 212,50 лева, която според т. 2 от условията по договора за кредит се удържа от предоставената сума /така реално на ищеца били предоставени 8 287,50 лева/, както и на застрахователна премия в размер на 4 233,60 лева, чието заплащане било разсрочено заедно с вноските по кредита съгласно т. 2 от условията по договора за кредит. В т. 3 от част III. Разходи по кредита от Стандартния европейски формуляр било посочено, че не се изисква сключване на застраховка по договора за кредит, но според т. 6 от част II от СЕФ в общата дължима сума от 16 967,16 лева е включен и размерът на застрахователната премия. Ищецът излага съображения за нищожност на процесния договор за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като при изчисляване на ГПР не е включен разходът за застрахователна премия, а сключването на договора за застраховка е било задължително условие за сключването на договора за кредит при тези условия. Поддържа, че прихващането от общата сума по кредита на сумата, дължима за такса ангажимент, заблуждава потребителя за реалния размер на ГПР, тъй като същият се изчислява само въз основа на реално предоставените суми, а неправилното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, води до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита. Поддържа, че е нарушена и разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като в договора не е посочен лихвен процент на ден, а посоченото в договора, че лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент, записан в договора и разделен на 365, е неясно за потребителя. Поддържа, че когато договорът за потребителски кредит е недействителен потребителят дължи единствено чистата сума по кредита. Излага аргументи, че застрахователният договор е нищожен поради липса на основание, тъй като е сключен с цел да се обезпечат плащанията по договора за кредит, а последният е нищожен и не съществува в правния мир, както и поради протИ.речие с добрите нрави – тъй като възнаграждението по него е явно нееквивалентно на осигурената защита и надхвърля значително застрахователните премии по договори, предоставяни от други застрахователни компании за същата застрахователна защита. Твърди, че за погасяване на задълженията си по договора за кредит е заплатил сума в общ размер на 10 763,92 лева, поради което със заплатеното над предоставената му фактически сума от 8 287,50 лева ответникът се е обогатил неоснователно. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Ю. Б.“ АД, който оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че на 09.04.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS. със срок на издължаване на отпусната сума по кредита от 84 месеца.

2

Оспорва твърденията на ищеца, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради това, че застрахователната премия не е включена в ГПР по договора, и поддържа, че същата не следва да бъде включена в ГПР, тъй като договорът за застраховка е допълнителна и незадължителна услуга и не е предпоставка за отпускане на заема, или за отпускането му при определени условия, което изрично е посочено в т. 3, раздел III от СЕФ, както и на стр. 9 от договора, раздел „Удостоверения“. Излага съображения, че целта на СЕФ е да предостави на потребителя необходимата информация за сравнение на различните предложения и за взимане на информирано решение, поради което в него е посочена общата дължима сума с включена застрахователна премия, а уговорката в чл. 2 от договора, че размерът на кредита за покупка на застраховка ще бъде платен директно на застрахователя не е произвела действие, тъй като не е отпуснат кредит за покупка на застраховка, което е видно от раздел „Параметри и условия“ на договора. Твърди, че в договора единствено с цел удобство на потребителя е предвидено плащането на застрахователната премия едновременно с погасителните вноски по кредита, а сумите, постъпили като застрахователни премии са превеждани от ответника на застрахователя. В чл. 5.6 от Общите условия на застраховката било уговорено право на застрахования да прекрати едностранно застрахователния договор без последици. Поддържа, че таксата ангажимент представлява комисионна за допълнителна услуга и е включена в ГПР по кредита, заедно с възнаградителната лихва, и поради предсрочното погасяване на кредита на ищеца са върнати 142,06 лева от нея за оставащия предварително определен срок на договора.

Оспорва твърдението, че в договора за кредит не е посочен лихвен процент на ден. Оспорва твърдението за нищожност на застрахователния договор и поддържа, че дори и в случая да се установи известна нееквивалентност на престациите, тя не е явна и значителна, и не може да обуслови нищожност на застрахователното правоотношение. Оспорва предявения иск и по размер и твърди, че съгласно споразумението за пълно предсрочно погасяване на задълженията по процесния договор за кредит, ищецът е заплатил на ответника сумата от 7 330,09 лева, от която 7 326,47 лева – главница, 72,42 лева – възнаградителна лихва и 73,26 лева – обезщетение за предсрочно погасяване, поради което при евентуално установяване нищожността на договора осъдителният иск би бил основателен за сумата от 142,68 лева.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

По разпределението на доказателствената тежест между страните:

УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че е заплатил на ответника твърдените суми по договора за кредит.

УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на платените от ищеца искови суми – наличието на действителен договор за потребителски кредит, въз основа на който са извършени начисления на процесните стойности.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ в срок до насроченото съдебно заседание да изразят становище относно наличието/липсата на неравноправни клаузи в процесния договор.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между „Ю. Б.“ АД – като кредитор, и М. Н. Г. – като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS./09.04.2024 г.; при изчисляване на ГПР по договора за кредит не е включена застрахователната премия по договора за застраховка.

По доказателствата:

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на искова молба документи като писмени доказателства по делото.

3

Д О П У С К А изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в ОИМ, и служебно поставен от съда въпрос: Какъв е размерът на заплатените от ищеца в полза на ответника плащания във връзка с Договор за потребителски паричен кредит PLUS./09.04.2024 г. и как извършените плащания са били разпределени от банката по пера?, при депозит в размер на 250,00 евро, вносим от ответника в 3-дневен срок от връчване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д..

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца по насрещния иск – и препис от отговора на насрещната исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4