Решение № 6445 от 06.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6445 гр. С, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110104251 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С“ ЕАД против Р. М. Н., ЕГН ********** с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 87,53 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „П.В.“ **,ет. **, ап. **, аб. № ***** за период от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 92,97 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2022 г. до 08.04.2024 г., сумата от 12,44 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 3,76 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, дължима за период от 16.07.2021 г. до 08.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

23861/2024 г. по описа на СРС, 143 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно 1 правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот.

Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ответникът да притежава качеството клиент на топлинна енергия. Оспорва публикуването на ОУ, съответно влизане в сила на същите. Сочи, че с оглед представения по делото договор за дарение от 27.08-2021г., неоснователна е претенцията за период от 27.08.2021 г. до 31.08.2021 г. Оспорва количеството и стойността на доставената топлинна енергия. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете.

По делото е конституирано трето лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 23861/2024г. по описа на СРС, 143 състав, се установява, че 16.05.2024г. полза на „Топлофикация С“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено Р. М. Н., да заплати сумите, посочени в заповедта.

Заповедта е връчена редовно на длъжника Р. Н., като в законоустановения срок същият е подал възражение на основание чл. 414 ГПК. С разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация С“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията.

2

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от представения Нотариален акт № ****, том II, рег. №****, дело №299/2001г. ответникът Р. Н. е придобил чрез покупко-продажба собствеността върху процесния топлоснабден имот – апартамент № 7. С нотариален акт за дарение № 126, том II, дело №244/2021г. на 27.08.2021г. ответникът дарил процесния апартамент в полза на баща си М.ЗЛ. Н..

Следователно, настоящият съдебен състав намира, че се установява в производството, при условията на пълно и главно доказване, че през периода 01.05.2021 г. – 27.08.2021 г., ответникът Р. Н. е следвало да отговаря за заплащане на стойността на доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия, в качеството си на собственик на апартамент 7, находящ се в гр. С, ул. „П.В.“ № **, ет. **. За периода 28.08.2021 г. – 31.08.2021 г. ответникът не следва да отговаря за заплащане на стойността на доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия, доколкото на 27.08.2021 г. е прехвърлил собствеността върху процесния недвижим имот на М.ЗЛ. Н..

Поради което искът се явява основателен по основание за този период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Съгласно заключението процесния период включва само летни месеци, в които няма ползване на отопление. В процесния период има 3 монтирани два броя водомери за топла вода, които са отчетени на 08.05.2022г.

Съгласно заключението общата сума за топлинна енергия по прогнозна стойност за абоната за процесния период е 219,26 лева. Изравнителната сума за процесния период е -13,09 за възстановяване, то ТЕ за процесния период възлиза на 206,17 лева.

С оглед определяне размерът на дължимата ТЕ съдът намира, че следва да се произнесе по направеното възражение за погасяване на задълженията.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.

"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 22.04.2024г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Предвид това вземания на ищеца, станали изискуеми преди 22.04.2021г. погасени по давност.

Доколкото ищецът претендира вземания за периода м.05.2021г. – м.08.2021г., то същите не са погасени по давност.

Съдът, като взе предвид заключението на вещото лице, приема, че за периода 28.08.2021г. – 31.08.2021г. количеството доставена топлинна енергия на основание чл. 162 ГПК възлиза на 6,43 лева. Следователно дължимата топлинна енергия за периода 01.05.2021-27.08.2021г. е 199,74 лева (206,176,43). Доколкото ищецът е предявил иск за главница доставена топлинна енергия в размер на 87,53 лева, то с оглед диспозитивното начало искът е изцяло основателен по размер.

Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация С” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни 4 сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение в размер на 12,44 лева.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. В ОУ изрично се посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ, не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая, ответникът има задължение да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 45 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което ответникът е в забава, за което по гореизложените съображения не е нужна покана. Предвид основателността на иска за главница, то изцяло основателен се явява и искът за мораторна лихва за посочената сума.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

По делото не са представени доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.