Решение № 836 от 15.04.2026, Административен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 836

Кюстендил, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

Членове:

АСЯ СТОИМЕНОВА

ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

При секретар АНТОАНЕТА МАСЛАРСКА и с участието на прокурора МИХАИЛ КРУШОВСКИ като разгледа докладваното от съдия АСЯ СТОИМЕНОВА канд № 20267110600105 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” срещу Решение № 253/17.10.2025 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 395/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление (НП) № 10-2500032/10.04.2025 г. С посоченото наказателно постановление на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на „А.” ЕООД, с [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 от същия кодекс. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебното заседание по делото юрисконсулт М. Г. – процесуален представител по пълномощие на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил, поддържа жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред районния съд и за касационото производство.

С молба с вх. № 1236/24.03.2026 г. адвокат М. Г. – процесуален представител по пълномощие на „А.” ЕООД, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на направените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.

Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

С обжалваното пред Районен съд – Дупница наказателно постановление административнонаказателната отговорност на „А.” ЕООД е ангажирана за това, че на 12.02.2025 г. на строителен обект „Авариен ремонт на фасадата на сградата на Военен клуб Дупница”, находящ се на адрес: [населено място], [улица], в качеството на работодател, е приело на работа като общ работник Д. К. М., с [ЕГН], без предварително сключен трудов договор в писмена форма между него и дружеството. Нарушението е установено при извършена от служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил проверка по работни места на 12.02.2025 г. на горепосочения строителен обект (не се спори по делото, че строителната дейност на обекта е възложена на „А.” ЕООД) и проверка по документи на 25.02.2025 г. На място проверяващите установили няколко лица, сред които и Д. К. М., които участвали в строително-монтажни дейности на обекта по монтаж на скеле около фасадата на сградата. На Д. К. М. е предоставена декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. В подписаната от него и попълнена собственоръчно декларация е посочено, че работи в дружеството на длъжност „общ работник” от 08.02.2025 г., с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., срещу уговорено седмично трудово възнаграждение в размер на 500 лева. Резултатите от проверката на място и по документи са обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2506270/25.02.2025 г. За установеното нарушение, [жк], ал. 1 от КТ, срещу дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 10-2500032/04.03.2025 г., а въз основа на констатациите в него е издадено процесното НП. Районният съд е приел от правна страна, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но административното нарушение не е доказано, и е отменил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание, намира, че същото е валидно и допустимо. Решението обаче е неправилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК съдът ще потвърди наказателното постановление.

Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на „А.” ЕООД не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Описанието на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в степен, гарантиращата правото на защита на дружеството.

Неправилно обаче районният съд е приел, че административното нарушение не е доказано. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а според чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. За да е налице неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ, следва безспорно да се установи наличието на отношения по предоставяне на работна сила между лица в отношения „работодател и работник/служител”, които да могат да се квалифицират като трудови. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ не поставя изискване за постигнато договаряне между възложителя и изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото правоотношение. Достатъчно е да се установи, че предприятието е наело лицето на работа за изпълнение на възложени трудови функции под неговия контрол и ръководство, което в случая безспорно е налице. От установените в производството пред районния съд елементи на правоотношението между „А.” ЕООД и Д. К. М. следва, че на 12.02.2025 г. същият е извършвал трудова дейност. Непосредствените възприятия на длъжностните лица, извършили проверката на място, сочат на установено извършване на строително-монтажни дейности на процесния обект от заварените лица, между които и Д. К. М.. Подписаната от него декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ е индиция за наличието на трудово правоотношение. Тя представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда, но цялостната преценката на нейното съдържание, в съвкупност с останалите събрани доказателства, обосновава извод, че отразява действителните отношения между дружеството и издателя ѝ, които могат да бъдат определени като такива по трудово правоотношение, без сключен трудов договор. Гражданският договор от 03.02.2025 г. между „А.” ЕООД и Д. К. М. е съставен за нуждите на производството и не съответства на естеството на установената при проверката дейност, извършвана от същия. В случая не е оборена презумтивната доказателствена сила на процесния АУАН, въведена с чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ. След като трудовото правоотношение е съществувало и не е уредено като такова посредством сключването на писмен трудов договор, не е спазено изискването на чл. 62, ал. 1 от КТ. Правилно за извършеното нарушение е приложена санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ. Наложената имуществена санкция е в минималния размер, предвиден в същата. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че процесното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН „А.” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” юрисконсултско възнаграждение за производството пред районния съд и за касационното производство в размер на по 66,47 евро (равностойността в евро на 130 лева), определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо 132,94 евро.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 253/17.10.2025 г., постановено по АНД № 395/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 10-2500032/10.04.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на „А.” ЕООД, с [ЕИК], на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ.

ОСЪЖДА „А.” ЕООД, с [ЕИК], да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” юрисконсултско възнаграждение в размер на 132,94 евро (сто тридесет и две евро и деветдесет и четири евроцента).

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: