Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 26.08.2020, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
650/2020
Подписан
26.08.2020
В сила
26.08.2020

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№557 гр. Хасково, 26.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на двадесет и пети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: АНТОАНЕТА

МИТРУШЕВА при участието на секретаря Гергана Мазгалова и прокурора Цвета

Пазаитова като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева адм.д. № 650 по описа на Административен съд - Хасково за 2020г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 вр. с чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А.Б. - гражданин на М., срещу Решение № УПХ-3/17.07.2020г. на И. орган към Държавна агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Същото било постановено в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените от решаващия орган съображения били изцяло незаконосъобразни, тъй като същият игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си на произход били свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. Решаващият орган неправилно приел, че спрямо жалбоподателя не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. В решението не се съдържал нито един аргумент дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. В него били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в М., положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които бил обект жалбоподателят. Всички тези обстоятелства обаче следвало да бъдат разгледани в производство по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Същевременно интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че жалбоподателят се позовава на обстоятелства, извън предмета на закона и не посочва причини за основателно опасение от преследване. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Неправилно бил приложен и чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. В този смисъл изводът, че липсват основания за закрила, бил необоснован и изцяло в противоречие със закона.

Неправилно била тълкувана и приложена и нормата на чл. 9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл. 15, буква „в“ от директива 2004/83/ЕО., съответно като незаконосъобразен се изтъква и извода на решаващия орган относно прилагането на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Заявява се, че обжалваното решение противоречи на административно-производствените правила и на материалните норми на чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ и най-вече на чл. 9 от ЗУБ, поради което се моли същото да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания молбата да бъде разгледана в производство по общия ред.

ОТВЕТНИКЪТ – И. О. при ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ,

ТРАНЗИТЕН ЦЕНТЪР – С.П., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и по подробно изложени съображения в депозирана по делото писмена защита, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставянето ѝ без уважение.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, първата от които подадена чрез Дирекция „Миграция“ на 29.06.2020г. и втората - подадена чрез ТЦ – с.П. с вх.№ 13/06.07.2020г., заведени в ДАБ под рег.№ УП-6460/06.07.2020г., жалбоподателят е поискал международна закрила от Република България.

В Регистрационен лист рег.№

УП-6460/06.07.2020г. търсещият закрила е записан като А.Б. от М., роден на ***г. в М., гр.М., с постоянен адрес в гр.М., М., религия – м., с., етническа принадлежност – б., професия – г., със средно образование, н., без документи за самоличност.

С Писмо рег. № УП-6460/07.07.2020г. на ДАБ, Директор на ТЦ – с.П. е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че на границата чужденецът се е представил като А. Б., гражданин на М..

С кандидата било проведено интервю по реда на Глава шеста, Раздел I - чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол рег.№ УП-6460/07.07.2020г. В хода на интервюто жалбоподателят е потвърдил данните от регистрационния лист и е посочил, че напуснал М. на 15.08.2019г. легално със самолет до Турция, където останал около 10 месеца и работил в предприятие за производство. Впоследствие тръгнал нелегално за Гърция, откъдето преминал пеш в България. Сам потърсил закрила. Посочва, че не е членувал в политическа партия или организация, нямал неприятности с властите в М., нямал контакти с въоръжени ислямистки групировки. Напуснал М., защото имало опасност за живота му, която обосновал със случило се през м.юли 2019г., когато братът на момичето, с което излизал, научил, че са заедно и макар да не бил отправял заплахи спрямо жалбоподателя, според мнението на последния, бил опасен наркопласьор, пребивавал в затвора и дори можел да го убие. Затова заедно с родителите си жалбоподателят взел решение да напусне страната и да спечели пари. В тази връзка заявява, че искал да работи, за да помага финансово на родителите си.

С Решение № УПХ-3/17.07.2020г. на И. орган в Транзитен център – с.П. при ДАБ О. В., е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на А.Б. на основание чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. След извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, административният орган е достигнал до извода за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 24.07.2020г., а жалбата срещу решението е подадена същия ден (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – О. Д.Т. - В., младши експерт в Транзитен център – с.П., определен със Заповед № РД05-226/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакванията в тази насока са изцяло неоснователни.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.

В случая чужденецът е регистриран на 06.07.2020г., а оспореният акт е издаден на 17.07.2020г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.

70, ал. 1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.

В хода на производството пред решаващия орган при ТЦ – с.П. при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 9 изр. 2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход.

Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на М. такива от личен и икономически характер. Посочил е, че е напуснал М. заради евентуални бъдещи неприятности с брата на своята приятелка и за да спечели пари. Тоест същият не изтъква спрямо него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилно е отчетено, че причините, поради които жалбоподателят е напуснал държавата си по произход, не попадат в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Чужденецът не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причините, визирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата норма, поради което не са налице субективният и обективният елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване“. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска държавата си на произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантни за настоящото производство. Извод в насока липса на осъществено преследване по смисъла на ЗУБ по отношение на жалбоподателя може да се извлече и от факта, че същият е напуснал страната си по произход легално. В този смисъл, административният орган е извършил единствената възможна преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец.

Съдът намира за правилна и обоснована и преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.