Решение № 618 от 12.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. Пловдив, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20225300500751 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ОД на МВР град Пловдив, депозирана чрез главен юрисконсулт И.П., против решение №225/24.01.2022 г., постановено по гр. дело №15528/2021 г. по описа на РС - Пловдив, VIII гр. състав, с което е осъдена Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК:

129009870, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ***, да заплати на Г. АНГ. АНГ., ЕГН **********, с адрес град С., обл. Пловдив, К***, сумата от 1618 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 1587.5 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1.143, положен за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2020 г., мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е полаган нощният труд, до 29.09.2021 г. в размер на 307.64 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2021 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски в производството в размер на 440 лв. с ДДС, а в полза на бюджета на съдебната 1 власт по сметка на Районен съд - Пловдив 114.72 лв. държавна такса и 130 лв. депозит за ССЕ.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че не е приложено специалното законодателство - Наредба 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда, организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Касае се за нощен, а не за извънреден труд и преизчислението с коефициент се прави, за да се определи база за заплащане на допълнително възнаграждение при прилагане на дневна ставка. Не е взето предвид и изменението на ЗМВР /ДВ, брой 60 от 2020 г./. Иска се решението да се отмени като неправилно и да се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове като недоказани по основание и размер или недоказани само по размер. Ако се счете, че до изменението на ЗМВР се е прилагал КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, се иска да бъдат отхвърлени исковете за третото тримесечие на 2020 г. и до края на исковия период, тъй като считат, че са недоказани по основание и размер, предвид влизането в сила на 11.07.2020 г. на изменението на ЗМВР с посочената редакция, с която въпросът е вече изрично уреден и не следва да се прилага субсидиарно, по аналогия и т.н. КТ и издадените въз основа на него подзаконови актове. Претендират се направените по делото разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално оставяне на жалбата без уважение се прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

2

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Разгледана по същество, жалбата е и частично основателна.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

Ищецът Г.А. е предявил срещу ОД на МВР Пловдив иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен, но незаплатен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощен труд, приравнен към дневен, за периода от 01.09.2018 г. - 30.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане, лихва за забава в размер на 200 лв., представляваща сбора на обезщетенията за забава върху всяко отделно месечно възнаграждение за положен, но неизплатен извънреден труд за посочения период до 29.09.2021 г. и разноски. Твърди, че е държавен служител, работещ по служебно правоотношение при ОД МВР Пловдив. В исковия период полагал труд при сумирано изчисляване на работното време на 12-часови дневни и нощни смени. За процесния период не му е платено дължимото възнаграждение за положения извънреден труд.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез главен юрисконсулт П., с който исковете се оспорват като неоснователни - излагат се подробни съображения. Не следва да се прилагат ЗДСл и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Според ЗМВР, редът за 3 организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. е бил регламентиран редът, касаещ спорния въпрос, но в тях липсват правила за норма за превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1.143, като за служителите на МВР е неприложим реда, предвиден в НСОРЗ. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С обжалваното решение, след като е приел, че не се спори между страните относно обстоятелствата, че ищецът е работил като държавен служител в ОД МВР Пловдив, че е полагал труд на 12- часови дежурства, и че отчитането на работното време е установено при сумирано изчисляване на работното време - тримесечно, съдът е счел, че исковете са основателни.

По отношение доводите във въззивната жалба, следва да се отбележи следното:

Член 187, ал. 1 от ЗМВР претърпя законодателно изменение, като считано от 12.07.2020 г. е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, а общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата следва да се прилага субсидиарно до 11.07.2020 г., т.е. за периода от 01.09.2018 г. до 11.07.2020 г. От 12.07.2020 г. до 30.09.2020 г. приложение намира специалното законодателство.

За периода до влизане в сила на изменението на ЗМВР (от 01.09.2018 г. до 11.07.2020 г.):

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според разпоредбата на чл.187 от ЗМВР, действала през процесния период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 54 дневна работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР – ред. ДВ бр.81/2016 г.).

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР - същата ред.). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР – посочената редакция). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22:00 и 6:00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР – редакцията в сила към исковия период). През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., отменена с §4 от Заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., и Решение № 16766 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 4 от 14.01.2020 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което отмяната поражда своите правни последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з776/29.07.2016 г., за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В посочената наредба липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. (отм.), съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч.

5 за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Според чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва специално правило, което да определи методология за преобразуване на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.

Основното възражение на жалбоподателя - ответник в първоинстанционното производство е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (стара редакция), които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба. Същото според настоящия състав е неоснователно.

Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на

Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение при липса на изрична разпоредба в ЗМВР по отношение на тях.