Решение № 181 от 12.03.2025, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 1574/2024
- Вид
- Решение № 181
- Подписан
- 12.03.2025
- В сила
- 07.04.2025
- Състав
- Даниела Йорданова Банкова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 330, ал. 1, б. "д" · Граждански процесуален кодекс
- чл. 371 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 181 гр. гр. Хасково, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20245640101574 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от М. Х. А., ЕГН **********, чрез адв.Н.Т., срещу „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ет.3, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника, следните суми: сумата 302,21лв. представляващи неиздължени суми по договор за целево финансиране от ***г., сумата 130,16 лв. представляващи обезщетение за забава за периода 05.07.2009г. до 09.09.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2013г. до окончателното изплащане, ведно с направените по делото разноски – 25,00 лв. държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които има издаден изпълнителен лист от 06.11.2013г. по ч.гр.д.№2766/2013г. по описа на Районен съд Хасково, поради погасяването им по давност.
Ищцата твърди, че с получена Покана за доброволно изпълнение изх.
№18722/20.05.2022г.,издадена по изпълнително дело № 20219240406252 по описа на ЧСИ Г.К. рег.№924 с район на действие Софийски градски съд, била уведомена, че срещу нея е образувано изпълнително дело по искане на взискателя – ищец „АПС БЕТА България“ООД.След направена справка узнала, че изпълнителното дело е образувано въз основа на издаден на 06.11.2023г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№2766/2013г. по описа на Районен съд Хасково.
С посочения изпълнителен лист ищцата била осъдена да заплати на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД с ЕИК1211554961 със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Димитър Хаджикоцев №52-54, сумата от 302,21лв. представляващи неиздължени суми по договор за целево финансиране от ***г., 130,16 лв. представляващи обезщетение за забава за периода 05.07.2009г. до 09.09.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2013г. до окончателното изплащане, ведно с направените по делото разноски - 25лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение
1
Ищцата твърди, че с получена Покана за доброволно изпълнение изх.
№18722/20.05.2022г., издадена по изпълнително дело № 20219240406252 по описа на ЧСИ Г.К. рег.№924 с район на действие Софийски градски съд, била уведомена, че срещу нея е образувано изпълнително дело по искане на взискателя – ищец „АПС БЕТА България“ООД.
След направена справка узнала, че посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на издаден на 06.11.2023г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№2766/2013г. по описа на Районен съд Хасково.
Съгласно посочения изпълнителен лист ищцата била осъдена да заплати на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД с ЕИК1211554961 със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Димитър Хаджикоцев №52-54, сумата от 302,21лв. представляващи неиздължени суми по договор за целево финансиране от ***г., 130,16 лв. представляващи обезщетение за забава за периода 05.07.2009г. до 09.09.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2013г. до окончателното изплащане, ведно с направените по делото разноски - 25лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Установила и че първоначално по издадения изпълнителен лист на 07.01.2014г. било образувано изпълнителното дело под № 20148610400916 по описа на ЧСИ Д.В.. В последствие Служебния архив на ЧСИ Д.В. бил прехвърлен на основание заповед на Министъра на правосъдието на ЧСИ Г.К. рег.№924 с район на действие Софийски градски съд и образувано изпълнително дело №20219240406252 по описа на ЧСИ Г.К. рег.№924 с район на действие Софийски градски съд.
През периода от образуването на делото до връчването на поканата за доброволно изпълнение, взискателя „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД е прехвърлил вземанията си срещу ищцата на „АПС БЕТА България“ ООД, което дружество към настоящия момент било взискател по изпълнителното дело. Твърди, че за тези обстоятелства ищцата била разбрала едва след получаване на поканата за доброволно изпълнение през 2022г.
Сочи, че не дължи вземанията, за които е образувано изпълнително дело №20219240406252 по описа на ЧСИ Г.К. рег.№924 с район на действие Софийски градски съд по следните съображения:
За образуваното ч.гр.д.№2766/2013г. по описа на Районен съд Хасково по което е издаден изпълнителния лист не била уведомявана, защото на адрес *** не живеела от 2008г.
За изпълнително дело № 20148610400916 по описа на ЧСИ Д.В. също не била уведомена по какъвто и да било начин. От 2014г. когато било образувано това изпълнително дело не били връчвани каквито и да било книжа, не била информирана за наличие на висящо изпълнително производство, както и не б и л и предприемани действия по принудително изпълнение по отношение на имуществото й.
С оглед на горното счита, че в периода от образуване на делото до 2022г. реални изпълнителни действия за събиране на присъдените по изпълнителния лист суми, спрямо нея не са извършени.
Едва през 2022г. били предприети действия, но счита че тези действия са след като по изпълнителното производство е настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като към този момент вземанията по изпълнителния лист са погасени и по давност на основание чл. 110 от ЗЗД.
Следвало да се има предвид, че прехвърлянето на Служебния архив на ЧСИ Д.В. на основание заповед на Министъра на правосъдието на ЧСИ Галин Костов не е основание за новиране на вече прекратено изпълнително производство, както и не са действия, които прекъсват давността, още повече че и продължаването на това изпълнително дело не било поискано от взискателя, а е служебно изпратено.
Счита че, към настоящия момент е изтекла погасителна давност по отношение на задълженията, за които е издаден този изпълнителен лист.
2
Твърди, че това обстоятелство е настъпило, поради следните съображения:
Вземането на ищеца произтичало от договор за целево финансиране от ***г, като за тези вземания се прилага общата петгодишна давност съгласно разпоредбите на чл. 110 от ЗЗД. Изпълнителен лист е издаден на 06.11.2013г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение №1592/03.10.2013г. по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2766/2013г. по описа на Районен съд Хасково. Съобразно действащата към момента съдебна практика с влизане в сила на заповедта за изпълнение се прекъсва погасителната давност. От издаването й започва нова давност, която се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение. Това условно би могло да е сторено с образуването на изпълнително дело №20148610400916 по описа на ЧСИ Д.В..
От друга страна обаче, не била уведомявана за образуването на това изпълнително дело, като и не били налагани възбрани и запори по същото, както и не била получавала покана за доброволно изпълнение. Счита, че дори при образуването на изпълнителното дело да е поискано от взискателя действие по принудително изпълнение, то след този срок, не са искани и извършвани действия по принудително изпълнение, а дори да са извършени доколкото не б и л а надлежно уведомена тези действия, те не са противопоставими на възраженията й. При първоначално образуваното изпълнителното дело №20148610400916 по описа на ЧСИ Д.В. е действала съдебната практика обективирана в Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС, до момента, в който е прогласено, че същото е изгубило сила по Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от който момент действа последното.
Съобразно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност започва да тече от момента на последното валидно изпълнително действие по образуваното изпълнително дело. В Тълкувателно решение изрично са посочени и изпълнителни действия, които не прекъсват давността. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В настоящия случай от 26.06.2015г., от който момент е приложимо Тълкувателно решение №2 до образуването на изпълнителното дело №20219240406252 по описа на ЧСИ Г.К. рег.№924 с район на действие Софийски градски съд, до 2021г. спрямо ищцата не б и л о започнало принудително изпълнение и нямала наложени запори и възбрани. Освен това за първоначално образуваното производство не била уведомявана по какъвто и да било начин. Нямала връчена покана за доброволно изпълнение или каквато и да било информация за наличие на такова изпълнително дело.
Предвид това, счита че общият петгодишен срок за погасяване на вземането на ответника по давност започва да тече от последното валидно изпълнително действие, а именно от 26.06.2015г., и същият е изтекъл на 27.06.2020г., т.е. спорното вземане се е погасило по давност, като същото се е превърнало в естествено право, лишено от възможността за принудителното му удовлетворяване.
С тези съображения моли съдът да постанови съдебно решение с което да признае по отношение на "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ООД, че ищецът не дължи на ответника, следните с у м и : с у м а т а 302,21лв. представляващи неиздължени суми по договор за целево финансиране от ***г., сумата 130,16 лв. представляващи обезщетение за забава за периода 05.07.2009г. до 09.09.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2013г. до окончателното изплащане, ведно с направените по делото разноски – 25,00 лв. държавна такса и 100, 0 0 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които има издаден изпълнителен лист от 06.11.2013г. по ч.гр.д.№2766/2013г. по описа на Районен съд Хасково, 3 поради погасяването им по давност.Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Оспорва предявения иск като неоснователен.Ответникът сочи, че на *** г. е сключен Договор за кредит № *** между ищцата и „Ти Би Ай Кредит" ЕАД (понастоящем „Транзакт Юръп" ЕАД). Съгласно Договор за цесия, сключен на 23.02.2015 г. между „Транзакт Юръп" ЕАД (предишно наименование „Ти Би Ай Кредит" ЕАД), като цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като цесионер, „ответното дружество е придобило необслуженото вземане по Договор за кредит № ***. Длъжникът не е изпълнил задължението си в посочения в процесния договор срок.
Не оспорва, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.11.2013г. по ч.гр.д.
2766/2013г. по описа на Районен съд - Хасково, по силата на който ищеца е осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит" сумата в размер на 302,21 лева - главница, представляващи неиздължени суми по договор за целево финансиране от 01.10.2018г. и сумата 130,16 лева, представляващи обезщетение за забава, ведно със законна лихва, считано от 30.09.2013. до окончателното плащане на задължението, както и направените деловодни разноски в общ размер на 125,00 лв., е образувано изпълнително дело № 916/2014г., по описа на ЧСИ Д.В.
№ 861, което впоследствие, на основание чл 31, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ, е преобразувано при ЧСИ Г.К. peг. № 924 под номер № 6252/2021г. по описа на същия.
Оспорва твърдението на ищцата, че не била запозната с изпълнителното дело № 916/2014г. по описа на ЧСИ Д.В. № 861, тъй като имало депозирани молби от нейна страна през 2014г.
Също така, след направена подробна справка по горепосоченото изпълнително дело, се установило, че кредиторът многократно е предприемал действия по събиране на вземането си.
Освен това, съгласно решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV гр. о., извършената с т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило сила, отмяна на постановлението поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение 26.06.2015 г., като до тази дата приложимо е предходното тълкуване, т. е. по време на изпълнителното производство давността не тече. Поддържа, че следователно от 2011г. до 26.06.2015 г. погасителната давност е спряла да тече.