Определение № 3143 от 11.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3143 гр. София, 11.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Жива Декова Касационно гражданско дело № 20268002100652 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от касаторите П. Л. С.-Х. и „Родина Трейд” ООД, чрез процесуален представител адв. Д. П., против въззивно решение № 5957 от 01.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 12917/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 13898 от 15.07.2024 г. постановено по гр. д. № 68037/2022 г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 135 ЗЗД е обявена за недействителна по отношение на ищците К. Г. В.-М. и Е. С. М., сключената между ответниците П. Л. С.-Х. и „Родина Трейд” ООД покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот, издаден по нот. дело № ..., том ..., рег. № 6742, дело № 357 от 27.09.2021 г. по описа на нотариус С. Н. и вписан в Служба по вписванията - София с вх. рег. № 69374/27.09.2021 г., акт № ..., том ...., дело № 53966, с предмет 1/4 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., с административен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 84,02 кв. м., заедно с избено помещение № 3, с площ от 3,47 кв. м., заедно с 3,748 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, за сумата от 9900 лева.

Касаторите обосновават, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни по касация К. Г. В. и Е. С. М., подаден чрез адв. С. П., в които поддържат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендират разноски.

1

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира:

Въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото, че ищците са обосновали по предявения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД качеството си на кредитори на парични вземания срещу ответника П. С.-Х. на основание влезли в сила между тях съдебни решения, постановени в рамките на триинстанционен съдебен контрол, както следва: с решение от 26.07.2018 г., постановено по гр. д. № 16067/2015 г. по описа на Софийски градски съд на основание чл. 190, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ..., том ..., рег. № 110, дело № 1 от 12.01.2015 г. по описа на нотариус В. Ч., район на действие Софийски районен съд, с който ответницата П. С., в качеството на продавач, е прехвърлила на ищците К. В. и Е. М., в качеството на купувачи, недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., в [населено място], Столична община, срещу продажна цена в размер на 84 100 лева. На основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД П. С. е осъдена да заплати на К. В. и на Е.

М. сума от по 11 050 лева /за всеки/, представляваща продажна цена по договор за покупкопродажба от 12.01.2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 27.04.2015 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлена исковата претенция за сумата над 22 100 лева до предявения размер от 84 100 лева, както и искането за осъждане на ответника да заплати солидарно на ищците посочената сума. С решение № 2502 от 15.11.2019 г., постановено по в. гр. д. № 2085/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд е отменено решение № 5116 от 26.07.2018 г., постановено по гр. д. № 16067/2015 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, в която са отхвърлени исковете на К. В. и Е. М. срещу П. С. за заплащане /връщане/ на платената продажна цена по договор за покупко-продажба от 12.01.2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 27.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, за разликата над 22 100 лева до 84 100 лева, като вместо него е постановено П. С. да заплати на К. В. и Е. М. сумата от още 62 000 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 27.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. С определение № 501 от 28.05.2020 г., постановено по гр. д. № 1198/2020 г. по описа на Върховен касационен съд, III г. о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 2502 от 15.11.2019 г. по в. гр. д. № 2085/2019 г. на Софийски апелативен съд. На основание постановените съдебни актове, в полза на ищците са издадени изпълнителни листове на 22.11.2019 г., на 10.06.2020 г. и на 29.06.2020 г., видно от които ответникът П. С. е осъдена да им заплати посочените суми, ведно с направените в хода на трите производства разноски. За събиране на сумата в размер на 62 000 лева ищците са образували изп. д. № 4306/2019 г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841, с район на действие Софийски градски съд, като на 20.02.2020 г. на длъжника П. С. Х. е връчена покана за доброволно изпълнение. С молба от 25.07.2022 г. по искане на взискателите изп. д. № 2

4306/2019 г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841 е прехвърлено на ЧСИ Г. К., рег. № 924, с район на действие Софийски градски съд, при когото изпълнителното производство е продължило под изп. д. № 982/2022 г. Видно от издадено удостоверение изх. № 72137/13.12.2023 г. на ЧСИ Г. К., в хода на изпълнението са събрани 32 169,82 лева, разпределени на 25.02.2021 г. от запор върху банковите сметки на длъжника П. С.. Отразено е още обстоятелството, че последната се е разпоредила със запорирано и възбранено имущество, въпреки че е предупредена за носената от нея наказателна отговорност по чл.

217 и чл. 277 НК, а именно дружествени дялове в „Родина Трейд” ООД и недвижим поземлен имот, пл. № ..., парцел ..., площ по документ 1050 кв. м., ведно с двуетажна сграда със ЗП от 60 кв. м. и Р. от 127,50 кв. м. обл. К., общ. Р., [населено място]. Тоест установено е наличие на действителни вземания на ищците срещу П. С.-Х., възникнали преди осъществяване на увреждащото действие от длъжника и съществуващи при самото му извършване. Въззивният съд се е аргументирал, че процесната прехвърлителната сделка от 27.09.2021 г. уврежда кредитора акт на длъжника, тъй като с нея се намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора. Възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, включително и с паричните средства, получени като продажна цена от възмездното разпореждане, не е основание да се приеме, че не е налице увреждане. Ако длъжникът се разпореди с имущество, което е възбранено или запорирано, тази разпоредителна сделка е недействителна по силата на чл. 452, ал. 1 и чл. 453, т. 1 ГПК спрямо взискателя, но това не променя увреждащия характер на сделката спрямо кредитора по чл. 135 ЗЗД. Относно знанието на купувача „Родина трейд“ ЕООД, предвид възмездния характер на разпоредителната сделка, съдът е изложил, че оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД се прилага и по отношение на юридически лица. Посочил е, че законният представител на длъжника В. В. Г. – управител на „Родина Трейд” ООД, е знаел, че има кредитор, а оттам и, че извършеното от него разпореждане в качеството му на законен негов представител, уврежда кредитора. Към 27.09.2021 г. съдружници в „Родина Трейд” ООД са били В. В. Г. и П. Л. С.-Х.. Съгласно справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г., В. В. Г. е едноутробен брат на ответника П. С.-Х.. Така, презумпция за знание за увреждането по чл. 135, ал. 2 ЗЗД безспорно се установява по отношение на приобретателя по процесната сделка „Родина Трейд” ООД, защото П. С.-Х. и В. Г. са били не само съдружници в дружеството, но и роднини по съребрена линия от втора степен – едноутробни брат и сестра. Във връзка с оплакванията на ответниците въззивният съд се е произнесъл в смисъл, че имотът, върху който кредиторът е можел пряко да насочи изпълнение, е напуснал имуществото на длъжника Х.. Прехвърлянето на дружествените дялове от длъжника на трето лице – Г. К. е последващ акт, който има друг предмет /дружествените дялове, а не имота/.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен 3 съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите са формулирали следните правни въпроси: 1. „Разполага ли длъжникът с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото и приложими ли са разпоредбите на чл.

443 ГПК при предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД?“; 2. „Налице ли е увреждане в случай, че имущественото състояние на длъжника не е намаляло, а се е преобразувало от един вид актив в друг?“; 3. „Оборима ли е презумпцията, че юридическото лице е знаело за увреждането, въпреки връзката между управителя и длъжника по смисъла на чл. 135, ал. 2 ЗЗД?“; 4. „Налице ли е процесуално нарушение на въззивния съд, когато не е дал указания, че страната не сочи доказателства, че дружеството не е знаело за увреждането?“; 5. „За да се установи увреждане следва ли, ищецът да докаже, че имуществото на длъжника е било поголямо преди извършване на продажбата?“; 6. „Трябва ли да се докаже знание за увреждане от юридическо лице със съдружник с 98,27 % от капитала на търговско дружество, за които съдружник не се презумира, че е свързано лице с продавача по смисъла на закона и е придобил дружествените дялове преди вписването на исковата молба за прогласяване на недействителност на сделка за придобиване на недвижим имот от дружеството?“; 7. „Има ли увреждане на кредитора при всяко възмездно разпореждане с недвижим имот независимо от това дали насрещните престации са еквивалентни?“; 8. „При решаването на делото съдът следва ли да съобрази дали длъжникът няма друго имущество освен това, с което се е разпоредил?“; 9. „При решаването на делото съдът следва ли да допусне до разпит не разпитаните пред първата инстанция свидетели да бъдат доведени и изслушани от въззивния съд, ако са посочени относими факти и ако са необходими с оглед защитната позиция на страната?“ и 10. „За начина, по който при решаването на делото съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства от значение за правилното му решаване, събраните доказателства в тяхната взаимна връзка и съобразно действителната им доказателствена стойност за решаването на правния спор, значението им за изхода на делото?“. Сочат, че първите седем въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по тях липсва постановена практика, а останалите са решени в противоречие с практика на ВКС, която цитират – решение № 655 от 05.07.2007 г. по гр. д.

№ 573/2006 г. на ВКС, II г. о. /по осмия въпрос/, решение № 158 от 17.02.2009 г. по гр. д. № 644/2009 г. на ВКС, III г. о. /по деветия въпрос/ и решение № 60112 от 18.10.2021 г. по гр. д.

№ 576/2021 г. на ВКС, II г. о., решение № 117 от 12.08.2013 г. по т. д. № 921/2012 г. на ВКС, I т. о., определение № 289 от 13.05.2019 г. по т. д. № 271/2019 г., II т. о., решение № 134 от 05.08.2019 г. по гр. д. № 3482/2018 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 206 от 31.07.2015 г. по гр. д. № 6832/2010 г. на ВКС, IV г. о. /по десетия въпрос/. Поддържат и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.