Решение № 1058 от 01.08.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. София, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20221000502346 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 261590 от 11.05.2022 г. по гр.д. № 14346/2019 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от „ЛА ВИ“ ЕООД против Г.

С. Г. и Ц. С. Г. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.92 от ЗС за признаване на установено по отношение на ответниците, че „ЛА ВИ“ ЕООД е собственик на жилищна сграда, находяща се в УПИ XII-1794, кв. 145г, м.

„Бански рид" по плана на гр. Банкя, р-н „Банкя" - СО, заснета с кадастрален идентификатор *** с адрес: гр. Банкя, ул. „Майор Коста Паница“ 68, на основние приращение. Съдът е отхвърлил и предявения от „ЛА ВИ“ ЕООД против Г. С. Г. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата 100 000 лв., представляваща 1/3 от пазарната стойност към 11.11.2014 г., на узаконената и завършена сграда, находяща се в УПИ XII-1794, кв. 145г, м. „Бански рид" по плана на гр. Банкя, р-н „Банкя" - СО. Ищецът е осъден да заплати да заплати на Г. С. Г. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2 577 лева разноски.

Решението е обжалвано от „ЛА ВИ“ ЕООД с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалноправни норми и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че с издаването на Протокол образец № 14 на 12.02.2010 г. дружеството „ЛА ВИ“ ЕООД е станало собственик на процесната сграда, както и че в нотариалния акт от 14.11.2011 г., с който същото дружество прехвърля в полза на С. Г. УПИ XII1794, не е посочено изрично, че собствеността върху имота се прехвърля 1 заедно с находящата се в него сграда. Релевират се доводи, че съдът не е тълкувал на основание чл. 20 от ЗЗД волята на страните по прехвърлителната сделка, доколкото това е необходимо, за да се установи, че дружеството е прехвърлило земята отделно от сградата. По приложението на презумпцията по чл. 92 от ЗС е посочено, че няма правна пречка собственикът на земята да прехвърли правото си на собственост върху същата, запазвайки си правото на собственост върху постройката, в каквато посока били събрани доказателства по делото. Излага се, че индиция за намерението на страните по договора за продажба сградата да бъде изключена като обект на сделката е разминаването в стойността на сделката и тази на недвижимия имот. Поддържа се, че доколкото при изповядване на процесната сделка не е представено отделно Удостоверение за данъчна оценка на сградата, то следва, че сградата не е била предмет на покупко-проджабата. Жалбоподателят счита, че презумпцията на чл. 92 от ЗС е оборена в хода на първоинстанционното производство, защото е установена действителната воля на страните по договора да се прехвърли собствеността само върху поземления имот, но не и върху построената в него сграда – последната е останала в собственост на „ЛА ВИ“ ЕООД. Въвежда се оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е оставил без уважение заявеното искане по реда на чл. 214 от ГПК за изменение на предявения иск, като в жалбата са посочени подробни доводи защо е необходимо допускане на същото. Моли се въззивната инстанция да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови друго такова, с което да уважи предявения главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 92 от ЗС, евентуално да върне делото на първоинстанционния съд с указания за разглеждане на иска за нищожност на процесната сделка. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Г. С. Г. , в който подробно са изложени съображения за неоснователност на жалбата. В отговора се поддържа, че правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за изменение на иска, доколкото същото не е имало за цел да добави ново придобивно основание, а се явявало нов иск – за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба. Посочва се съдебна практика, според която щом продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи, които се намират в мястото, то купувачът придобива всичко, включително сградата. Моли се въззивната инстанция да потвърди обажалваното решение като правилно.

Направено е искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

В отговор на въззивната жалба от ответника Ц. С. Г. същата не се оспорва, доколкото с отговора на исковата молба е направено признание на иска. Поддържа се неправилност на първоинстанционното решение, като се моли въззивната инстанция да отмени същото и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Решението в частта, в която предявеният от „ЛА ВИ“ ЕООД иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила и не е предмет на въззивно 2 разглеждане.

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна в процеса в срока по чл.259 от ГПК против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Софийски апелативен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от „ЛА ВИ“ ЕООД, представлявано от М. И. Д. – Г., срещу Г. С. Г. и Ц. С. Г., при условията на субективно съединяване положителен установителен иск за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл. 92 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцовото дружество е собственик на основание приращение на жилищна сграда, находяща се в УПИ XII-1794, кв. 145г, м. „Бански рид" по плана на гр. Банкя, р-н „Банкя" - СО, заснета с кадастрален идентификатор ***, с адрес: гр. Банкя, ул. „Майор Коста Паница“ 68. В исковата молба се твърди, че на 12.02.2010г. с Акт за приемане на конструкция - Протокол образец № 14 е приета във фаза груб строеж Жилищна сграда, находяща се в УПИ XII-1794, кв. 145г, м.

„Бански рид" по плана на гр. Банкя, р-н „Банкя" - СО. В исковата молба са изложени твърдения, че възложител на проекта е ищцовото дружество - „ЛА ВИ“ ЕООД, действащо чрез тогавашния си едноличен собственик на капитала и управител С. Г. Г.. Твърди се, че от дружеството са направени множество разходи по цялостното проектиране и обзавеждане на сградата . Твърди се, че след изграждане на сградата в груб строеж с Нотариален акт от 14.11.2011г. на нотариус Р. Е., per. № 106, с район на действие СРС, вписан в службата по вписванията с вх. per. 49412 от 14.11.2011г., Акт № 124, том CXXII, дело № 26418/2011г., дружеството „ЛА ВИ“ ЕООД, чрез управителя си С. Г. прехвърлило на физическото лице С. Г. собствеността върху гореописания УПИ XII-1794, кв. 145г, м. „Бански рид" по плана на гр. Банкя, р-н „Банкя" СО. Сочи се, че на 14.04.2013г. С. Г. сключил брак с М. Д.. На 10.06.2013г. С.

Г. починал, като оставил трима законни наследници: съпругата си М. И. Д. Г. (настоящият управител на ищцовото дружество) и двете си деца от предходен брак – Ц. С. Г. и Г. С. Г.. Непосредствено след смъртта на съпруга си, М. И. Д. - Г. поела всички дружествени дялове в дружеството и става негов управител. Наведен е довод, че с Нотариален акт за покупко-продажба от 14.11.2011 г. вписан в службата по вписванията с вх. peг.№ 49412 от 14.11.2011г., земята под сградата е прехвърлена от дружеството на физическото лице С. Г., но самата сграда не е упомената в нотариалния акт, поради което същата е останала в собственост на дружеството.

Ответникът Г. Г. оспорва предявения иск, като евентуално въвежда възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. Ответницата Ц. Г. с отговора на исковата молба е направила признание на иска при съображения за неговата основателност.

С молба от 22.03.2021 г. ищецът е поискал в условията на евентуалност 3 да бъде разгледано ново основание на предявения иск – нищожност на прехвърлителната сделка, с която имотът е продаден на С. Г., поради накърняване на добрите нрави и поради противоречие със закона. По тази молба съдът е приел, че разглеждането на новите предявени искове в производството е недопустимо.

Доколкото за отказа на първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане новите основания на предявения иск не е изрично предвидена обжалваемост, както и този отказ не прегражда развитието на производството, актът на съда не подлежи на обжалване. Ето защо направеното във въззивната жалба искане за отмяна на решението и връщане на делото първоинстанционния съд не намира опора в процесуалния закон.

Заедно с това въззивната инстанция не може да се произнесе по претенция, която не е разгледана от първоинстанционния съд, тъй като непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност /ТР № 1 /2013 от 09.12.2013 г. по т.д.№ 1 /2013 г., ОСГТК/. Само по изключение, според постановките т.15 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 /2000 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд може за първи път да се произнесе по съществото на евентуалния иск, по който липсва произнасяне на първоинстанционния съд, в хипотезата на уважаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по главния иск и отхвърляне на същия, при което условието за разглеждане на евентуалния се сбъдва при постановяване на въззивното решение.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е взел предвид, че при продажбата, осъществена с Нотариален акт за покупкопродажба № 25, том II, н.д.№188/2011г. на нотариус Р. Е., peг. № 106, от НК, продавачът „ЛА ВИ“ ЕООД, не само, че не е изключил изрично сградата, а е отразил, че прехвърля имота „заедно с всички подобрения в него“ - пункт I, стр.2 от нотариален акт № 25 от 14.11.2011 г. Поради това е приел, че презумпцията, установена в чл.92 от ЗС, не е оборена, като към 14.11.2011 г. правото на собственост върху сградата заедно с поземления имот -УПИ XII1794, кв.145г в гр.Банкя, е преминало в патримониума на физическото лице С. Г.. Предвид това предявеният положителен установителен иск на „ЛА ВИ“ ЕООД за правото на собственост върху жилищна сграда, находяща се в УПИ XII-1794, кв. 145г, м. „Бански рид" по плана на гр. Банкя, р-н „Банкя" - СО, заснета с кадастрален идентификатор ***, е отхвърлен като неоснователен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, като се установява и от приетия нотариален акт за покупко - продажба № 65, том I, н.д.№ 53 /2009 г. на нотариус Р. Е., с рег.

№ 106 от НК, че ищцовото „ЛА ВИ“ ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала – С. Г. на 02.04.2009г. е придобило чрез покупкопродажба правото на собственост върху недвижим имот УПИ № XII- 1794 от квартал 145Г по плана на гр.Банкя, целия с площ от 707 кв.м., за сумата 40000 4 лева.

Видно от Разрешение за строеж № 91 /27.10.2009 г. издадено от СО, Район Банкя, на „ЛА ВИ“ ЕООД е разрешено строителство за жилищна сграда в УПИ № XII- 1794 от квартал 145г по плана на гр.Банкя по одобрен проект. В строителното разрешение се сочи, че бъдещата сграда е със ЗП 102,50 кв.м. и РЗП-228,50 кв.м. Не е спорно, че двуетажната масивна жилищна сграда е построена в същия имот през 2010 г. Видно от Акт за приемане на конструкция обр.14 от 12.02.2010 г., грубият строеж е завършен към сочената дата.

Безспорно е, като се установява и от нотариален акт за покупкопродажба № 25, том II, н.д. №188/2011г. на нотариус Р. Е., peг. № 106, от НК, че на 14.11.2011 г. дружеството "ЛА ВИ" ЕООД, чрез едноличния собственик на капитала С. Г. е прехвърлило на физическото лице С. Г. Г. собствеността върху УПИ XII-1794, кв. 145г, м. „Бански рид" по плана на гр. Банкя, р-н „Банкя" – СО, целият с площ от 707 кв. метра, заедно с всички подобрения в описания урегулиран недвижим имот, за цена 40000 лева. В нотариалния акт е посочено, че данъчната оценка на продавания имот е 7022,60 лева.