Решение № 6324 от 07.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6324 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Михаела Касабова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100503335 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 26.08.2022 год., постановено по гр.дело №38685/2018 год. по описа на СРС, ГО, 49 с-в, е върната исковата молба на А. А. А. в частта и по предявения срещу „О.Б.Б.“ АД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 507.21 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 13.06.2018 год. до 27.10.2021 год.;

„О.Б.Б.“ АД е осъдено да заплати на А. А. А. по искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 054.68 лв. – главница, събрана от ответника на отпаднало основание, като нейната недължимост призната с решение по гр.дело №1330/2016 год. по описа на СРС, ГО, 33 с-в, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.06.2018 год. до окончателното й изплащане и сумата от 218.59 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.07.2017 год. до 12.08.2018 год., като исковете са отхвърлени в останалата им част, а именно главницата – до пълния предявен размер от 2 519.68 лв., а лихвата – до пълния предявен размер от 4 124.29 лв. и за периода от 20.08.2015 год. /от събиране на вземанията/ до 25.07.2017 год. и ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 217.61 лв., а ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 72.11 лв.

Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в 1 законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищцата А. А. А..

Жалбоподателката поддържа, че неправилно СРС бил приел, че в поза на ответника била преведена само сумата от 2 054.68 лв., въпреки че било установено въз основа на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, че събраните суми по изпълнителното дело били в общ размер на 9 710.36 лв. С решението, постановено по гр.дело №1330/2016 год. по описа на СРС било признато за установено, че не дължи на ответника сума в общ размер на 3 955 лв. по изпълнителен лист, издаден по гр.дело №2248/2005 год. по описа на СРС, ГО, 75 с-в, по който било образувано изпълнително дело №200783880401314 по описа на частен съдебен изпълнител М. Б., с рег.№838 на КЧСИ. Следователно и всички взети суми над 3 955 лв. до 9 710.36 лв. трябвало да бъдат върнати на ищцата. Представеният по делото договор за цесия бил оспорен и следвало да бъде изключен от доказателствата по делото. Първоинстанционният съд бил приел, че сумата от 1 994 лв. е била преведена на взискателя „ЕОС М.“ ЕООД. В полза на последния, обаче, не бил издаден изпълнителен лист. Ищцата не била уведомена за цесията, поради което и същата нямала действие по отношение на нея – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Частният съдебен изпълнител бил удържал неправомерно такси и разноски по ТТРЗЧСИ в общ размер на 845.03 лв. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „О.Б.Б.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ищцата част.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „О.Б.Б.“ АД.

Жалбоподателят поддържа, че на 29.09.2003 год. между страните бил сключен договор за кредитна карта, кат поради неизпълнението му ответникът се снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело №1314/2007 год. по описа на частен съдебен изпълнител М. Б., с рег.№838 на КЧСИ. На 06.12.2013 год. бил сключен договор за цесия с „ЕОС М.“ ЕООД, по силата на който банката била прехвърлила вземането си спрямо ищцата, произтичащо от договора за кредит. На 02.04.2014 год. „ЕОС М.“ ЕАД било конституирано като взискател по изпълнителното дело. В случая не били налице елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване. По делото било представено решение №5549 от 26.07.2017 год. на СГС, ІV-Д с-в, в което съдът констатирал, че последното законосъобразно изпълнително действие по процесното изпълнително дело е извършено на 03.09.2008 год., като съответно перемпцията по делото е настъпила на 03.09.2010 год., а погасителната давност е изтекла на 03.09.2013 год. – като в рамките на така посочения петгодишен период не били предприети действия, които да прекъснат изтичането на давността – първите искания за предприемане на изпълнителни действия от новия взискател „ЕОС М.“ ЕАД били направени на 24.06.2014 год., а нов запор върху пенсията на ищцата бил наложен на 15.07.2015 год. Нямало обаче постъпили суми в полза на банката, послужили за погасяване на дълга по образуваното изпълнително дело след настъпване на последиците на перемпцията и погасителната давност. Видно било от 2 справката по изпълнителното дел и представената вносна бележка, че процесната сума в размер на 2 519.68 лв. била постъпила по изпълнителното дело на 27.12.2007 год. и била послужила за погасяване на част от задължението, като била преведена от съдебния изпълнител към стария взискател – ответника. Това се установявало и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза – от събраната сума в размер на 2 519.68 лв. /на 27.12.2007 год./ в полза на взискателя „О.Б.Б.“ АД била разпределена и преведена сума в размер на 2 054.68 лв., а сума в размер на 465.00 лв. била удържана в полза на частния съдебен изпълнител за такси по ТТР към ЗЧСИ /видно от отговора на задача 3 от заключението, стр.4/. Други суми не били разпределяни на банката. Т.е. процесната сума била събрана и разпределена законосъобразно по висящо изпълнително производство, по което към момента на събирането й не е била налице нито перемпция, нито била изтекла погасителната давност, поради което и процесната сума не подлежала на връщане на ищцата. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че видно от „платежно нареждане от 10.03.2014 год.“ ищцата била превела в полза на частния съдебен изпълнител сумата от 2 519.68 лв. – „главница по кредит-погасяване“. Такава вносна бележка обаче не била приложена по делото. Напротив, от доказателствата по делото се установявало, че тази сума била преведена на 27.12.2007 год. Т.е. процесната сума била събрана преди настъпването на перемпцията и много преди изтичане на погасителната давност. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата по жалбата А. А. А. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. чл. 55, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части, но е частично неправилно.

Доколкото ищцата е поискал връщане на заплатена на ответника сума /в хода на процесното изпълнително дело/, за която впоследствие с влязло в сила съдебно решение е установено, че не се дължи, като погасена по давност, то въззивният съд приема, че главното спорно право намира своето основание в нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Според разясненията, дадени с Постановление № 1 от 28.V.1979 год. по гр.дело № 1/79 год., Пленум на ВС, първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва 3 основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Начална липса на основание е налице също така при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в случаите на чл. 118 ЗЗД и т.н.

Безспорно е във въззивното производство, а и въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото се установява, че на 24.02.2005 год. в полза на ответното дружество бил издаден изпълнителен лист срещу ищцата по гр.дело №2248/2005 год. по описа на СРС, ГО, 75 с-в, по реда на чл. 237, б. „в“ ГПК /отм./ – несъдебно изпълнително основание, за следните суми: 2 519.68 лв. – главница по договор за кредит 30.09.2023 год. и извлечение от сметка към 10.02.2005 год. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2005 год. до окончателното й изплащане, 510.81 лв. – договорна лихва за периода от 05.01.2004 год. до 10.02.2005 год., 84.71 лв. – наказателна лихва за периода от 05.01.2004 год. до 10.02.2005 год., както и за направените разноски за държавна такса в размер на 62.30 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Въз основа на този изпълнителен лист по молба на банката от 02.08.2005 год. било образувано изпълнително дело №20078380401314 по описа на частен съдебен изпълнител М. Б., с рег.

№838 на КЧСИ.

На 27.12.2007 год. ищцата заплатила сумата от 2 519.68 лв., от които на 30.01.2008 год. на взискателя били преведени 2 054.68 лв., а частният съдебен изпълнител удържал обикновени такси по ТТРЗЧСИ в размер на 465 лв. /виж платежни нареждания и вносна бележка на л. 144 – 146 от копието от изпълнителното дело, вносна бележка на л. 49 от първоинстанционното дело, направените бележки от съдебния изпълнител върху гърба на изпълнителния лист, удостоверение от частния съдебен изпълнител на л. 82 от първоинстанционното дело и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране/.

На 26.02.2014 год. била подадена молба от „ЕОС М.“ ООД, съдържаща искане за конституиране на посоченото дружество като взискател по изпълнителното дело на основание чл. 429 ГПК, с оглед сключения с банката договор за цесия от 06.12.2013 год.

Установено е също така въз основа на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, че събраните суми по процесното изпълнително дело са в общ размер на 9 710.36 лв., като същите били разпределени, както следва: на взискателя „О.Б.Б.“ – 2 054.68 лв., на частния съдебен изпълнител – такси по ТТРЗЧСИ – 465 лв., на взискателя „ЕОС М.“ ООД – 1 994 лв., на частния съдебен изпълнител- такси по ТТРЗЧСИ – 380.03 лв., като сумата от 4 816.65 лв. била върната на ищцата.

С решение от 21.07.2016 год., постановено по гр.дело №1330/2016 год. по описа на СРС, ГО, 33 с-в, което е влязло в сила на 26.07.2017 год., било признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. А. А. не дължи на „О.Б.Б.“ АД сума в общ размер на 3 955 лв., за които е бил издаден процесния изпълнителен лист, въз основа на който е образувано горепосоченото изпълнително дело, поради погасяването им по давност /като е прието, че приложимата за главницата петгодишна погасителна давност е изтекла на 4

03.09.2013 год./.

Настоящият съдебен състав приема, че с погасяването на едно задължение чрез способите, уредени в ЗЗД, изпълнението му не само не може да бъде осъществено по принудителен ред, но и доброволното му изпълнение след погасяването, т.е. двойно плащане /извън хипотезата на давност/ ще е без основание и ще подлежи на връщане, съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Погасителният ефект при изпълнение /респ. плащане/, даване вместо изпълнение, прихващане, подновяване и опрощаване обхваща материалното право на вземане на кредитора. Погасителната давност е способ за погасяване на вземанията, но с разлика в последиците относно правата на кредитора. С изтичането на давностния срок погасяването на неизпълнените задължения не настъпва по право, тъй като давността не се прилага служебно, съгласно чл. 120 ЗЗД, а осъщественото от длъжника доброволно изпълнение по чл. 118 ЗЗД е с основание и не подлежи на връщане.