Решение № 3329 от 02.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3329 гр. Пловдив, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330105165 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Е. П. С., ЕГН **********, чрез адв. Е. И. против „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 21, ал.1 ЗПК във вр. с чл.

10, ал.2, чл.10а, ал.2 ЗПК и чл. 19, ал.4 ЗКП за прогласяване на нищожността на клаузата, касаеща заплащането на „пакет от допълнителни услуги“ на стойност 4200 лв. Договор за потребителски кредит № ******г., както и иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1-во ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 1545,49 лв., като платена без основание в периода от ****** г. по недействителна клауза, предвиждаща заплащането на „пакет от допълнителни услуги“, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.02.2024 г. до окончателното изплащане.

Ищецът сочи, че е страна по Договор за паричен заем от ****** г., подписан от ответното дружество. Съгласно договора за потребителски кредит, ищецът следвало да върне сумата по кредита в размер на 4000 лв. при ГПР – 49,15 %, ГЛП -41% с обща стойност на всички плащания в размер на 6872,18 лв. Постигната е договореност в раздел VІ за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 4200 лв. и за срока на договора ищецът е следвало да върне сумата от 11272,18 лв. Твърди, се че по своя характер, процесният договор е потребителски и са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка уговорката за заплащане на услугите „Фаст“ и „Флекси“ е с цел с кредиторът да набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Твърди се противоречие с императивните правни норми. Относно услугата „Фаст“, която се изразява в приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитори, 1 обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането е налице към датата на сключване на договора. Твърди се, че в случай, че действително тази сума се дължеше за приоритетно разглеждане на искането за кредит, то същата следва да се събира от всички, а не само от тези с положително становище. Освен това се сочи, че същата е включена в погасителния план без оглед на резултата от приоритетно разглеждане. Посочва се, че не става ясно каква е разликата между приоритетно и обичайно разглеждане.

Относно услугата „Флекси“ се сочи, че същата представлява такса за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а не за допълнителна услуга. В допълнение се сочи, че същата е несъизмеримо по – голяма от лихвата, като с нея се цели допълнително възнаграждение.

Предвид изложеното се оспорват клаузите за допълнителни услуги като недействителни, като в допълнение се посочва, че е налице и противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, доколкото възнагражденията за допълнителни услуги не се включват в ГПР, а включването им ще доведе до завишаването му над допустимия по закон максимум. Твърди се, че по недействителната клауза е платена сумата от 50 лв., като се иска нейното връщане, като платена без основание.

Моли се исковете да се уважат. Претендират се определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът оспорва предявеният установителен иск за недопустим, поради съединяването му с осъдителен за връщане на платените суми по недействителни клаузи. Твърди се, че липсва правен интерес от установителната претенция. Твърди се, че договорът е приключен, а задълженията на ищеца са погасени изцяло.

Признава предявения осъдителен иск. Не оспорва, че в ГПР не са включени допълнителните услуги.

Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Моли да се прекрати производството по предявения установителен иск. Претендира разноски.

С протоколно определение от 20.06.2025 г. е допуснато изменение на размера на предявения осъдителен иск от 50 лв. на 1545,49 лв.- цялостно претенция – недължима сума по договора за кредит.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Не се спори, че е сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт от ****** г., като по силата на договора е предоставена на ищеца в заем сумата от 4000 лв., както и че в договора за кредит е предвидено заплащане на допълнителни услуги със соченото съдържание.

Уговорен е срок на кредита 36 месеца, размер на вноската по кредита – 190,95 лв., ГПР – 49,15 %, ГЛП – 41 %, лихвен процент на ден: 0,11 %, дължима сума по кредита: 6872,18 лева. Общото задължение за кредита и по закупена допълнителна услуга е в общ размер от 2

11272,18 лв. и общ размер на вноска – 313,17 лв.

В раздел V от договора е посочено и съдържанието на уговорените допълнителни услуги, като съгласно изложеното за закупена допълнителна услуга „Фаст“ се дължи възнаграждение в размер на 1600 лв. и за закупена допълнителна услуга „Флекси“ се дължи възнаграждение в размер на 2800 лв. или общият размер на възнагражденията е 4400 лв.

Уговорено е, че размерът на вноската по закупената допълнителна услуга е 122,22 лв. и е дължима, заедно с погасителната вноска по кредита.

Приети са като писмено доказателство и общи условия към договора за кредит, подписани от страните по делото, както и Погасителен план, в който е отразено разпределението на всяка вноска по главница, лихва и допълнителна услуга.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ****** с дата ****** г. е отпуснат кредит в размер на 4000 лв., като в ГПР е включена само стойността на ГЛП.

Вещото лице установява, че при включване на вноските по допълнителни услуги ГПР ще бъде в размер на 137,75 %. Установява се, че общо платената сума по кредита е в размер от 7117,01 лв., като с тази сума са погасени 4000 лв.- главница, 1454,38 лв.- възнаградителна лихва, общо по услуги „Фаст“ и „Флекси“ – 1545,49 лв., лихви за просрочие – 37,22 лв., такса по Тарифа – 80 лв. и надвнесена сума след ППП -0,008 лв.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице.

Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК (нов – ДВ, бл. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, 3 установяващ лимит на годишния процент на разходите.

Услугата „Фаст“ или "Приоритетно разглеждане на потребителския кредит", представлява по своята същност "такса за усвояване на кредита". Услугите възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните. А относно услугата „Флекси“ - право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, то същата представлява възнаграждение, касаещо управлението на кредита.

С оглед изложеното съдът приема, че тази уговорка за предоставяне на допълнителен пакет услуги, противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради и което съдът приема, че клаузата е нищожна на това основание.

Следва да се отбележи, че с уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги предварително се договаря заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя, което е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост – да се заплаща възнаграждение за услуги, които може и да не се използват.

Наред с това посочените допълнителни услуги, не би следвало да се предоставят по волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали - като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски. С въвеждането на такова възнаграждение кредиторът създава задължение за кредитополучателя да плаща за права, които по закон има.

В случая не се оспорва и съответно е отделено като безспорно обстоятелството, че в ГПР по процесния договор е включена само възнаградителната лихва. Вещото лице установява, че оскъпяването на кредита с предвиденото възнаграждение за допълнителни услуги е с още 88,60 %

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,15 %, действителния размер, съобразно гореизложеното. като същото не отговаря на

С оглед основателността на иска за прогласяване на нищожни на клаузите, предвиждащи възнаграждения за допълнителни услуги, то платените по тези клаузи суми подлежат на връщане поради липса на основание за заплащането им.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че общо платената сума по недействителните клаузи е в размер от 1545,49 лв., поради и което искът по чл.55, ал.1, т. 1 ЗЗД следва да се уважи изцяло като основателен и доказан по размер.

4

С оглед основателността на иска за главница, то основателна се явява и претенцията за законна лихва.

Ищецът е освободен от такси и разноски по делото, поради и което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да се осъди ответникът да заплати по сметка на ПРС дължимата държавна такса в размер от 229,82 лв. и разноски за ССЕ в размер от 200 лв. или общо 429, 82 лв.

Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.