Решение № 12263 от 23.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12263 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. М. МИЛЕВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от П. М. МИЛЕВ Гражданско дело №

20241110110540 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 62186/26.02.2024г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил по реда на чл.422 ГПК срещу двамата ответници П. Й. Й. и А. Й. Й. положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно вземанията, за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 23.08.2023г. по ч.гр.д. № 41366/2023г. по описа на СРС, 27 състав, както следва:

1) от П. Й. Й. - за сумата от 40.66 лв. – представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот – гараж № 2, находящ се в *************, ведно със законната лихва от 24.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5.91 лв. за периода от 15.09.2021г. до 17.07.2023г., сумата от 14.49 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.07.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3.05 лв. - лихва за забава за периода от 15.08.2020г. до 17.07.2023г.;

2) от А. Й. Й. - за сумата от 40.66 лв. – представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот – гараж № 2, находящ се в *************, ведно със законната лихва от 24.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5.91 лв. за периода от 15.09.2021г. до 17.07.2023г., сумата от 14.49 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.07.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3.05 лв. - лихва за забава за периода от 15.08.2020г. до 17.07.2023г.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – гараж № 2, находящ се в *************, за който през периода от 1

01.05.2020г. до 30.04.2022г. е доставил топлинна енергия, остойностена на сумата общо от 81.32 лв., като се дължала лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 17.07.2023г. в общ размер на 11.81 лв., както и била неплатена и дължимата цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г. в общ размер на 28.98 лв. и се дължала лихва за забава за периода от 15.08.2020г. до 17.07.2023г. в общ размер на 6.11 лв.

Твърди се, че ответниците са съсобственици на процесния имот и през процесния период при равни квоти от по 1/2 идеална част и в това им качество се явяват клиенти на топлинна енергия, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.

Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Въз основа заявление на по ч.гр.д. № 41366/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от ответника.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от името на ответниците П. Й. Й. и А. Й. Й., чрез особения им представител - адв. Ч., в който оспорват исковете поради липса на облигационно отношение между страните, поддържайки, че са титуляри на правото на собственост за процесния гараж, върху който обаче е учредено вещно право на ползване върху в полза на трето за спора лице - Й.А. Й., с оглед на което не били пасивно легитимирани по предявените искове. Поддържат, че доколкото се касае за непоискана доставка, не дължат заплащане на топлинната енергия. Оспорват законосъобразността на прилаганата от топлофикационното дружество методика за начисляване на количеството и сумите за потребена топлинна енергия по прогнозен дял. Считат, че след като не е доказано наличието на облигационно отношение между СЕС, в която се намира имотът, и фирмата за дялово разпределение, не се дължи и цена на услугата дялово разпределение. Поддържат, че не дължат заплащане на претендираните вземания за лихва за забава, тъй като не са поставени в забава, доколкото вземанията са начислени въз основа на фактури по прогнозна консумация, а не по реално извършената такава. Оспорват доказателствената стойност на представените с исковата молба документи като едностранно съставени. В условията на евентуалност релевират възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

Конституирано е и трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, който счита, че предявените от ищеца искове са основателни и доказани.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 41366/2023г. по описа на СРС, 27 състав, съгласно което по заявление вх.№ 209676/24.07.2023г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжниците П. Й. Й. и А. Й. Й. да заплатят разделно (при равни квоти от по 1/2 част) на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 81.32 лв. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ************* за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 24.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 17.07.2023 г. в размер на 11.81 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 28.98 лв., ведно със законна лихва за периода от 2

24.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2020г. до 17.07.2023 г. в размер на 6.11 лв., държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. За така издадената заповед длъжниците са уведомени по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на 05.02.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу П. Й. Й. и А. Й. Й., като е представил такива на дата 26.02.2024г.

По делото е приет препис от договор за доброволна делба от 09.12.1997г., видно от който двамата ответници П. Й. Й. и А. Й. Й. са получили в общ дял при равни квоти от по 1/2 идеална част правото на собственост върху процесния гараж № 2, находящ се в сутерена на сградата в *************, като по това обстоятелство не съществува спор между страните по делото. Установява се също така, че с договора за доброволна делба за уравняване на дяловете съсобственика – съделител Й.А. Й. е запазаено пожизнено вещното право на ползване върху процесния гараж № 2, находящ се в *************.

От извършена на 23.01.2025г. справка в НБД Население се установява, че Й.А. Й., който е бил носител на вещното право на ползване върху процесния гараж, е починал на дата 08.12.2010г.

Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 30.10.2001г. и договор от 01.11.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в *************, е избрало и възложило на „Техем Сървисис” ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията.

Ищецът е представил съобщение към фактура № 1014009076/31.07.2021г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г. възлиза на сумата от 39,86 лева. Представено е и съобщение към фактура № 1021529691/31.07.2022г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г. възлиза на сумата от 41,46 лева.

Третото лице - помагач е представило два броя изравнителни сметки за процесния период – от 27.08.2021г. и от 28.09.2022г., от които е видно, че за процесния имот е начислявана единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

Ищецът е представил договор за извършване на услугата дялово разпределение от 03.06.2020г., сключен с „Техем Сървисис“ ЕООД, както и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действали след 26.06.2016г.. които съдът е обявил за служебно известни.

Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество е издавало изравнителни сметки. За имота е начислявана единствено топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Не е имало консумация на топла вода, респ. не е начислявана топлинна енергия за подгряване. Експертът е посочил, че в процесния гараж не са инсталирани ИРРО, поради което не е начислявана енергия от отоплителни тела. Посочено е в експертизата, че вещото лице е извършило собствени изчисления, които съвпадат с начислената енергия от ФДР. Общият топломер и общият водомер в абонатната станция са преминали метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на 81,32 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна 3 следното:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга. По възражението за погасяване по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.