Решение № 204 от 04.12.2024, Районен съд - Бяла

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Бяла, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20244510100107 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34 от ЗС вр. с чл.341 и сл. от ГПК, като производството е във фаза след допускане на делбата.

С влязло в законна сила решение №111/28.06.2024г., постановено по гр.д.№ 107/2024г. по описа на БРС е допуснат до делба между А. А. А., ЕГН ********** и Г. А. А., ЕГН ********** следния недвижим имот , а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /нула седем хиляди шестстотин и три, точка, петстотин и едно, точка, хиляда двеста четиридесет и две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бяла, община Бяла, област Русе, одобрен със Заповед № РД-18-130/27.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес улица “Цар Шишман“ № 27 /двадесет и седем/, целият с площ от 345 кв.м. /триста четиридесет и пет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал 103 /сто и три/, парцел

XVI

/шестнадесет римско/, при граници и съседи:

***,***,

***,

***,

***, заедно с построените в имота: 1. СГРАДА с идентификатор *** /нула седем хиляди шестстотин и три, точка, петстотин и едно, точка, хиляда двеста четиридесет и две, точка, едно/, цялата със 1 застроена площ от 35 кв.м. /тридесет и пет квадратни метра/, брой етажи 2 /два/, предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА: 2.СГРАДА с идентификатор *** /нула седем хиляди шестстотин и три, точка, петстотин и едно, точка, хиляда двеста четиридесет и две, точка, две/, цялата със застроена площ от 76 кв. м. /седемдесет и шест квадратни метра/, брой етажи 1 /един/, предназначение ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ,ПРИ СЛЕДНИТЕ ПРАВА : ½ ид.част за А. А. А., ЕГН ********** и ½ ид.част за Г. А. А., ЕГН **********

В първото заседание след допускане на делбата ищцата е пред eвила възлагателна претенция по отношение на допуснатия до делба имот,придружена с декларация установяваща, че същата не притежава право на собственост върху каквито и да било недвижими имоти на територията на Република България.

Своевременно, в срока по чл. 346, ал. 1 от ГПК е приета за съвместно разглеждане и претенцията , с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС срещу ответницата Г. А. А. - за обезщетение за ползването на процесния жилищен имот от което е била лишена, в размер на 2000.00лв. за периода от 01.02.2024г. до 01.11.2024г.

С протоколно определение от 05.11.2024г.,на основание чл.214 от ГПК исковата претенция е изменена за сумата от 1269.00лв.,съобразно заключението на ВЛ.

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебнотехническа експертиза, неоспорена от страните,чието заключение съдът възприема изцяло.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По способа за извършване на делбата:

Основен принцип при извършване на делбата е всеки съделител да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно. Съсобствеността след допускане на делбата се прекратява посредством теглене на жребий (чл. 352 от ГПК), чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан (чл. 348 от ГПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 348 от ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Този способ за ликвидиране на съсобствеността се използва, когато не са налице предпоставките за извършване на делбата посредством някой от останалите, предвидени в закона способи, които винаги предполагат поделяемост или предвиждат специален ред за извършване на делбата на неподеляем недвижим имот.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа 2 експертиза се установява, че допуснатият до делба недвижим имот е реално неподеляем. При съобразяване техническите данни и характеристики на имота, както и други релевантни обстоятелства за формиране действителната цена на имота е определена и пазарната му стойност, а именно 21 000.00 лв.

По аргумент от разпоредбата на чл. 349, ал. 4 от ГПК процесуална преклузия за предявяване на искането за възлагане на неподеляем имот настъпва в първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата.

В настоящия случай в законоустановения срок ищцата А. А. А. е релевирала искане за възлагане на неподеляемия имот, което се преценява от настоящия съдебен състав за допустимо.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

За основателността на претенцията по чл. 349, ал. 2 от ГПК следва да са налице кумулативно следните предпоставки: предмет на делбата да е неподеляем жилищен имот, съделителят, който претендира възлагане в дял да е живял в делбеното жилище към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище.

Съгласно постановките на т. 8 на ТР №1/2004 г. на ВКС следва съсобствеността да е възникнала само на основание наследяване, не и на друг юридически факт. При наличие на такъв вид съсобственост имотът не се възлага, а се изнася на публична продан, за да може съсобствениците да получат най- справедливо парично възмездяване.

В случая съсобствеността между страните не е възникнала само въз основа наследяване, а и чрез придобиване на собственост върху идеални части от имота въз основа на договор за дарение от 02.02.2024г. и договор за покупко-продажба от същата дата, следователно налице е смесен фактически състав при възникването на съсобствеността. Това прави недопустимо възлагането на делбения имот. Фактът, че ищцата има единствено качеството наследник - притежанието на нейния дял в съсобствеността се основа само на наследствено правоприемство, не може да обоснове приложимост на чл. 349, ал. 2 от ГПК. Наличието на смесена съсобственост по смисъла на ТР № 1/2004 г. на ВКС се определя от участниците в нея, характера и обема на техните права. Безспорно съделителят Г. А. А. е трето лице-преобретател и не притежава качеството на наследник, което и от своя страна предпоставя смесения характер на съсобствеността. Целта на възлагането на съсобствен имот е да се съхрани наследственото имущество и същото да остане в патримониума на най-близките родственици. В случая обаче предмет на делбата е имот, съсобствеността върху който произтича от два различни юридически факта – наследяване,от една страна и дарствена сделка, последвана от покупко-продажба, поради което и разпоредбата на чл. 349, ал.2 от ГПК е неприложима.

Предвид изложените съображения и при липсата на основание за възлагане на делбения имот, възлагателната претенция следва да бъде 3 оставена без уважение/същата не съставлява самостоятелен иск,поради което съдът не дължи изрично произнасяне по претенцията в диспозитива на съдебния акт/,като недвижимия имот следва да бъде изнесен на публична продан,съгласно чл.348 от ГПК.

По приетата по реда на чл. 346 ГПК претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС:

Фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни предпоставки: 1/. съсобственост върху вещ; 2/. ползване на вещта лично от единия съсобственик, вкл. и чрез допуснати от него лица на безвъзмездно основание – такова е всяко поведение, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, и 3/. писмена покана за заплащане на такова обезщетение от друг съсобственик-в този см. Тълкувателно решение № 7/02.11.2012г. на ОСГК на ВКС, решение № 119/11.03.2009г. по гр.д. № 3204/2008г. на ВКС, II ГО, решение № 80/24.02.2010г. по гр.д. № 102/2009г. на ВКС, IV ГО и др.

Доказателствената тежест за установяване на всички кумулативно необходими елементи от фактическия състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС /ползване, лишаване от ползване и писмено поискване до ползващия съсобственик/ и на размера на обезщетението се носи от съсобственика, претендиращ обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС – респективно от ищцата.

В случая по делото е установено с влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата, че страните са съсобственици на процесния имот при определените в решението квоти.

Съгласно нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС, за да се породи претендираното право следва да е отправено писмено искане до другия съсобственик. Касае се за формално адресно волеизявление. Веднъж отправено, писменото поискване /покана/ се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. То следва да е извършено в писмена форма за действителност и да е достигнало до знанието на другата страна. Последователната практика на съдилищата по въпроса с поканата за заплащане на обезщетение приема, че от съдържанието на писменото поискване следва по категоричен начин да е видно, че лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение за в бъдеще.

В конкретиката на казуса, по делото не се установи ищцата да е отправяла писмено поискване. Тук е мястото да се посочи,че за покана за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС може да се приеме и исковата молба за делба, но само когато съдържа изрично волеизявление, с отправено искане за плащане на обезщетение за ползване на съсобствения имот от ответника. Това волеизявление следва да отговаря на изискването на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС. Само в такъв случай ответникът ще дължи обезщетение за лишаване от ползване за периода от датата на получаване на тази искова молба за делба, т. е. от деня на писменото поискване до датата на 4 предявяване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС в делбеното производство по реда на чл. 346 ГПК (във втората фаза на делбата)- в този смисъл решение № 294 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 2654/2008 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС; решение № 187 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 1300/2014 г., г. к., І г. о. на ВКС; решение № 130 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 24/2012 г., г. к., І г. о. на ВКС.

Доколкото до ответницата не е отправена писмена покана преди завеждане на претенцията по сметки, а в исковата молба липсва изрична покана за заплащане на обезщетение в посочения смисъл, иска по чл. 31, ал. 2 ГПК е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По държавните такси и разноските:

Съгласно общото правило формулирано в разпоредбата на чл.355 от ГПК страните по делбата заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете си, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78 от ГПК. Имайки предвид пазарната стойност на допуснатия до делба имот в размер на 21000.00 лева и квотите на страните –по 1/2 ид.ч. се налага извода, че всяка страна следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 422.00лв, изчислена с оглед разпоредбата на чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 4 на сто върху стойността на всеки дял.

Ответницата следва да заплати на ищцата сумата от 200.00лв., представляваща депозит за възнаграждение на вещо лице по назначената СТЕ,съобразно квотата й в съсобствеността.

По претенцията по сметки по чл. 346 ГПК.

Така нареченото производство по сметки по чл. 346 ГПК по своята правна същност представлява последващо обективно съединяване на осъдителни облигационни искове, свързани с прекратяваната съсобственост във втората фаза на делбеното производство, като за всеки от тези искове се прилагат общите правила, включително заплащане на държавна такса в размер на 4 % от исковата сума , съобразявайки изхода на спора по чл. 346 ГПК.

Предвид горното и с оглед неоснователността на заявената претенция по чл.31,ал.2 от ЗС,ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС държавна такса в размер на 50.76 лв.

Пак с оглед неоснователността на исковата претенция и възлагателната такава в тежест на ищцата следва да остане заплатеното от същата адвокатско възнаграждение, в размер на 1500 лв.