Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 211 от 18.06.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 188/2024
Вид
Решение № 211
Подписан
18.06.2024
В сила
17.06.2024
Състав
Димитър Миков Христов, Румяна Атанасова Танева, Анна Тодорова Трифонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Стара Загора, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20245501000188 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „П.К.Б.“ ЕООД срещу решение № 873/12.10.2023 г., постановено по гр.д. №1937/2023 г. на РС-Стара Загора. Въззивникът обжалва изцяло първоинстанционното решение в частта, в която се отхвърлят претенциите на дружеството относно главница над присъдения размер от 2931,13 лв. до претендираните 3365,04 лв.

(или за сумата от 434,13 лв.), за договорно възнаграждение в дължим размер от 1089,04 лева, за законна лихва: 78,55 лв., дължима от 06.01.2023 г. до 27.02.2023 г., изчислена само върху вземанията за главница и договорно възнаграждение, за лихва за забава в размер на 244,89 лв. за периода от 21.11.2021 г. до 06.01.2023 г., изчислена само върху вземанията за главница и договорно възнаграждение. Излагат се подробни съображения за неправилност на решението в обжалваната част, като се прави искане да бъде отменено и да се уважат предявените искове за главница и лихви. Претендира присъждане на разноски.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който въззиваемият заявява, че подадената жалба е допустима, но необоснована.

Счита постановеното решение за правилно, законосъобразно и постановено в пълно съответствие с материалния закон и процесуалния закон, поради което моли да бъде потвърдено изцяло, като излага подробни съображения в тази насока. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция.

1

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

Не е спорно между страните, че между тях има сключен договор за потребителски кредит № 40006330706/22.10.2021 г., с предоставена заемна сума от 3500,00 лв., 2/ заемната сума от 3500,00 лв. е била предоставена по банков път на ответника /така и платежно нареждане чл. 19 от делото/, 3/ ответникът е внесъл при ищеца сумата от 568,80 лв. за погасяване на своите задължения по кредита /така и признание на ищеца в искова молба, стр. 3 от ИМ, също в молба, л. 4652 от делото/ и 4/ при изчисляване на ГПР от 49,24 % е включена единствено възнаградителната лихва, като при това изчисляване не са включени възнагражденията за допълнителни услуги „Ф.“ и „Ф.“, тоест в стойността на ГПР не са включени възнагражденията за допълнителни услуги „Ф.“ и „Ф.“.

По повод подадено искане за отпускане на потребителски кредит от П.

К. П., посочен като клиент /така искане, л. 18 от делото/ на 22.10.2021 г. между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 40006330706 съдържащ споразумение за предоставяне на услугите „Ф.“ и „Ф.“ /л. 6 от делото/, също са представени декларация и общите условия към него /л. 7-11 от делото/, ведно с погасителен план /л. 12-13 от делото/, също Стандартен европейски формуляр /л. 14-17 от делото/.

По силата сключения потребителски договор „П.К.Б.“ ЕООД се е задължило да предостави сумата от 3500,00 лв. за срок от 36 месеца, при годишен фиксиран лихвен процент от 41,00%, на ден 0,11% и годишен процент на разходите от 49,24 %. Месечният размер на вноската по кредита е 169,31 лв., а общата дължима сума 6095,08 лв. Към тази сума и във връзка с избраните допълнителни услуги „Ф.“ и „Ф.“, е прибавена цената на допълнителната услуга в общ размер на 3325,00 лв., дължима на 36 месечни вноски в размер на 92,37 лв. месечно. По този начин общият размер на дължимата сума, която следвало да бъде платена възлиза на 9420,08 лв., платима на 36 месечни вноски в размер на 261,68 лв. всяка, до 20-во число на месеца. Съгласно чл. 12.1 от Общите условия /л. 7-11 от делото/, в случай че клиентът просрочи плащане на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на основния лихвен процент +10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.

Към договора е приложен погасителен план /л. 12-13 от делото/, в който всяка месечна погасителна вноска е определена по размер, формиран, като сбор от главница, лихва и вноска по закупения пакет. Договорът за кредит е двустранно подписан ищеца и ответника, които са декларирали, че са запознати преди сключването му с приложимите към него общи условия, приемат ги и се задължават да ги спазват, че са съгласни съществените условия по договора за потребителски кредит да се уговарят с общите условия, че промени в тях могат да се извършват при условията и 2 предпоставките на общите условия и имат действие по отношение на клиента след изменението им от кредитора и при липсата на изрично несъгласие на който и да е от тях, след като предварително и по подходящ начин бъдат запознати от кредитора с новите общи условия, както и че новите общи условия влизат в сила и клиентът се счита уведомен за тях с обявяването им на интернет страницата или на общодостъпно място в офисите на кредитора.

Декларирал, че са му предоставени безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма на български език-информация във формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлагания договор за потребителски кредит съответства на финансовото състояние; разяснение на преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти, въздействието, което могат да окажат върху тях, в това число и последиците в случай на просрочени плащания; разяснения на пакета от допълнителни услуги, които кредиторът може да предостави на клиента и по искане на клиента, въздействието, което могат да окажат върху клиента, както и правата и задълженията на клиента и кредитора върху тях.

Приложените към договора за потребителски кредит Общи условия се установява, че същността на услугата Ф. както е посочено в договора към него се изразява в приоритетно становище по искането за потребителски кредит и отпускане на сумата по кредита - т. 15.1 от ОУ, а същността на услугата Ф. се изразява във възможност за едностранна промяна в погасителния план от страна на клиента по реда на т. 15.2.1 от ОУ - отлагане на определен брой погасителни вноски, т. 15.2.2 от ОУ - възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски и т. 15.2.3 от ОУ възможност за промяна на датата на падеж. От своя страна споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, отново се изразява в: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /сега услуга Ф./, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски /т. 15.2.1 от ОУ за услуга Ф./, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски /т. 15.2.2 от ОУ за услуга Ф./, възможност за смяна на датата на падеж /т. 15.2.3 от ОУ за услуга Ф./.

От приложеното ч. гр. д. № 891/2023 г. на Старозагорски районен съд се установява издаването на заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено П. К. П. да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от 3375,54 лв. - главница, 1296,69 лв. - договорно възнаграждение за периода 20.01.2022 г. до 06.01.2023 г., 301,22 лв. - лихва за забава за периода 21.11.2021 г. до 06.01.2023 г., законна лихва от 128,91 лв. за периода 06.01.2023 г. до 27.02.2023 г., по сключен между страните договор за потребителски кредит № 40006330706/22.10.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. 891/2023 г. на Старозагорски районен съд, ведно със законната лихва от 27.02.2023 г. до окончателното плащане. Срещу заповедта за изпълнение длъжникът ответник е подал възражение и на кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск. Искът е предявен в 3 месечния срок, като паричното вземане, предмет на иска е идентично на паричното вземане по заповедта за изпълнение, поради което установителния иск е допустим.

Заявлението е отхвърлено в частта, с която се претендира издаване на заповед за изпълнение за две вземания съответно от 826,38 лв. възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Ф.“ и от 2313,88 лв. за закупена допълнителна услуга „Ф.“ по Договор за потребителски кредит № 40006330706/22.10.2021 г., поради което за ищецът е предявил настоящия осъдителен иск, на осн. чл. 415, ал. 3, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК - така разпореждане № 1339/02.03.2023 г. - необжалвано от ищеца.

В обобщение - страните не спорят по правнорелевантните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право - че страните са били в договорни отношения по договор за потребителски кредит сключен на 22.10.2021 г., че в изпълнение на договора ищецът е превел на ответника сумата от 3500,00 лв., което се установява и от платежно нареждане /л. 19 от делото/, потребителят се е задължил да върне предоставената сума на кредитора, при условията, посочени в договора и Общите условия към него съгласно погасителен план на тридесет и шест месечни вноски, ответникът е заплатил сумата от 521,94 лв. и при изчисляване на ГПР от 49,24 % е включена единствено възнаградителната лихва, като при това изчисляване не са включени възнагражденията за допълнителни услуги „Ф.“ и „Ф.“, тоест в стойността на ГПР не са включени възнагражденията за допълнителни услуги „Ф.“ и „Ф.“.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:

Няма спор, че в настоящия случай, ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ и по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ .

Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя като се вземат предвид допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по начина, посочен в Приложение към договора, който не е представен по делото, както и погасителен план, който да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми при различни лихвени проценти за целите на погасяването / чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК /.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите отразява разходите по кредита за потребителя – настоящи и бъдещи, преки и косвени, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, включително и за посредници, които се изразяват като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а във втората алинея от обсъждания текст е указано, че ГПР се изчислява по формула съгласно Приложение 1 към Закона.

4

Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49.24%/.

Договорената между страните годишна лихва в размер 49.24%, надхвърля размера на законната такава, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Ето защо са нарушени нормите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК поради което следва да се приеме, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно недължимостта на сумите в обжалваната част, за което са изложени пространствени мотиви, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски пред настоящата инстанция.

В договора за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното представителство е осъществявано безплатно, като обжалваемия интерес е в размер на 1 846,61 лева.