Решение № 1127 от 13.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1127 гр. Пловдив, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330118380 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от Р. М. Х. с ЕГН:

**********, адр. обл. ** и М. Ф. М. с ЕГН **********, * * против „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК: 121830616, като правоприемник на "ОТП Факторинг" ЕАД, с ЕИК: 202317122, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответното дружество сумата от 2781, 91 евро, равняваща се на 5440, 90 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата от 01.11.2012г. до окончателното изплащане на вземането, като погасени по давност.

В исковата молба се твърди, че кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД се е снабдил против ищците с изпълнителен лист №**., издаден по ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на подлежаща на изпълнение Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за следните суми: сумата от 2781.91 евро - главница дължима по Договор за кредит; сумата от 279.96 лева – редовна лихва за периода от *г.; 112.41 евро – санкционна лихва от *г.; 110 евро – заемни такси; 128.48 лева – разноски по делото за държавна такса и 336.48 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Срещу ищците за сумите по изпълнителния лист, било образувано изпълнително дело № *г. по описа на *, с район на действие - района на *.

Твърди се, че от страна на * са изпратени запорни съобщения, с изх. № *г. до * за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Р. Х. й запорно 1 съобщение с изх. *г. до „* за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на М. М., като в резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение на М. М. ежемесечно в периода юли 2013г. - до 26 февруари 2015г., когато е извършено последното плащане по наложения запор върху трудовото възнаграждение на М., по сметка на * са постъпвали суми в различен размер между 70 и 100 лева. В резултат на постъпилите суми са съставени протоколи за погасяване на дълга от страна на съдебния изпълнител и по сметка на взискателя са преведени суми, както следвало: на 30.04.201 Зг. - 25,12лв; на 06.06.2013г. - 70,00лв; на 18.07.2013г. - 96,14лв; на 25.11.2013г. - 276,83лв; на 29.11.201 Зг. - 54,59лв; на 15.01.2014г. - 54,59лв; на 03.04.2014г. - 212,89лв; на 13.05.2014г. - 63,69лв; на 30.05.2014г. - 72,79лв; на 11.07.2014г. - 72.79лв; на 27.08.2014г. - 72.80лв; на 16.09.2014г. - 90,99лв; на 27.10.2014г. - 81.89лв; на 05.12.2014г. - 72,79лв; на 20.02.2015г. - 172,89лв и на 13.03.2015г. - 91 лв.

Сочи се, че общата сума, преведена по сметка на взискателя по изпълнителното дело за този период в резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение на доверителя ни е в размер на 1581,79 лева. Тъй като сумата, която била преведена в полза на взискателя била недостатъчна да покрие размерът на цялото задължение от лихви, разноски и главница по издадения изпълнителен лист, то за същото приложение намира разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, като са се погасили най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. А именно разноски в размер на 465,03 лева, неплатена редовна лихва от 02.02.2012г. до 01.11.2012г. в размер на 279.96 евро, равняваща се на 547,55лв; неплатена санкционираща лихва от 02.02.2012г. до 01.11.2012г. в размер на 112,41 евро, равняващи се на 219,85 лв. заемни такси в размер на 110,00 евро, равняващи се на 215,14лв. и законна лихва върху главницата в размер на 134,22лв. Ето защо и към 26.02.2015г. размерът на задължението на доверителите ни е станал 2781,91 евро, равняващи се на 5440,94лв., представляващ главница по вземането, като това било дължимата сума за главница и към настоящия момент, което пораждало и правния интерес да се установи погасяването по давност на главницата по дълга в този размер, ведно и с останалите акцесорни вземания. Твърди се, че на 04.07.2013 г. била входирана молба по делото с вх. № 21606, с която се съобщава, че е извършено прехвърляне на вземането но изпълнителния лист, като „Банка ДСК” АД е прехвърлила същото на „ОТП Факторинг” ЕАД, с ЕИК: 202317122. със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, бул. „Витоша” № 15. Уведомлението за извършената цесия било връчено на длъжника М. М., чрез * г. и от тогава същият е узнал за извършената цесия на задължението му, а до Р. Х. е изпратено уведомление по пощата и същото било върнато като непотръсено. Въпреки това на 27.10.2013г. Р. Х. била уведомена чрез съобщение от * с изх. № *г. за извършената цесия.

Сочи, се че с протокол от 04.07.2013 г. * приел новия взискател по делото, като по изпълнителното дело било съставено постановление за прекратяване на изпълнителното дело от 02.07.2020г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и поостановлението 2 влязло в сила на 21.07.2020г. Твърди се , че в продължение на две и повече години взискателят не е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия, както и такива не са били извършени но изпълнителното дело.

Макар формално това да е документирано с постановление на съдебния изпълнител от 02.07.2020г., то с оглед ивложеното по-горе по силата на закона изпълнителното дело се е прекратило поради настъпила перемпция, считано от 27.02.2017 г., първият ден след изтичането на две години от последното валидно изпълнително действие против ищците. Посочва, че тъй като в посочения период не е поискано, както и не е извършено никакво конкретно същинско изпълнително действие в рамките на даден изпълнителен способ, поради което и това не представлява по смисъла на закона предприемане или поискване на същинско изпълнително действие от взискателя в рамките на даден изпълнителен способ.

Твърди, че предвид неизвършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години по процесного изпълнително дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело било прекратено на 27.02.2017 г., макар и постановление за прекратяване да е съставено от съдебния изпълнител на 02.07.2020г. Ответникът по настоящия установителен иск имал право като кредитор да търси събирането по принудителен ред на вземане, което считат, че е погасено по давност, но и имало опасност да бъдат осъществени принудителни изпълнителни действия, които да нанесат непоправими вреди в ищцовата правна сфера. Сочи, че към настоящия момент вече дължимото било погасени поради изтичането на абсолютната на обикновената погасителна давност, поради което длъжникът имал интерес да установи съотношение между обикновена и абсолютна погасителна давност, след като дадено вземане е погасено още с обикновената давност, тоест само няма необходимост от приложението на абсолютната, но и длъжникът имал интерес да установи това в отношенията си с кредитора със силата на присъдено нещо.

В тази връзка се твърди, че за ищците бил налице правен интерес да установят погасяването по давност на процесиите кредиторойи вземания, тъй като макар и изпълнителното дело да е перемирано, то кредиторът има възможност да образува ново изпълнително дело срещу длъжниците и търсенето на вземанията от кредитора увреждало правата на длъжника, защото освен, че изпълнителното дело е перемирано, то и процесиите вземания, приети за принудително събиране по него, са погасени по давност.

Твърди се, че прекратяването на цитираното погоре изпълнително дело е настъпило по силата на закона още на посочената по-горе от ищеца дата и в случай, че по изпълнителното дело след този момент са извършвани изпълнителни действия, те щели да се считат за незаконосъобразни и неизвършени, тъй като те щели да бъдат осъществени по едно вече прекратено по силата на закона изпълнително дело и следователно същите се считали за такива без правни последици и не можели да произведат никакво действие и нямали правно значение. С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ищците не дължат на „ОТП Факторинг България“ ЕАД сумата от - 2781,91 евро, равняваща се на 3

5440,90лв. главница, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 01.11.2012 г. до окончателно плащане, като погасени по давност поради изтичане на 5-годишна погасителна давност Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ОТП Факторинг България“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба. Излага, че придобили вземането по издадения изпълнителен лист от 28.11.2012г. и заповед за изпълнение ч.гр.д.

№ *г. по описа на * от „Банка ДСК“ ЕАД /понастоящем АД/, по силата на Договор за покупкопродажба на вземания. Твърди, че до ищците били изпратени уведомления по чл. 99 ЗЗД. В качеството си на частен правоприемник на банката и на основание чл. 429, ал. 1 ГПК ответникът бил конституиран по изп. № *г. по описа на *, с район на действие - района на *.

Производството по изпълнителното дело било прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че от момента на прекратяване на изп. 193.2013г г. по описа на * и до сега, по отношение на ищците, не са предприемани никакви действия по принудително събиране на вземанията, като задължението придобило „естествен“ характер, което обстоятелство не се оспорва. Излага, че липсата на висящо изпълнително дело и липсата на каквито и да било искания на кредитора за насочване на изпълнението срещу имуществото на ищците са аргумент в полза на това, че „ОТП Факторинг България“ ЕАД не е дало повод за завеждане на настоящото дело. В случай, че съдът счете предявения иск срещу ОТП Факторинг България ЕАД за допустим, то заявява, че признава иска като основателен и на основание чл.

78, ал. 2 ГПК моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищците, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Ответникът не е предприел каквито и да било действия по принудително изпълнение по отношение на ищците. Сочи, че не е налице накърняване правата на ищците, което да доведе до необходимостта от тяхната защита в настоящото производството, тъй като и с извънсъдебното си поведение ответникът не е оспорило факта на погасяване по давност на вземането. Следователно „ОТП Факторинг България“ ЕАД не е дало повод за завеждане на настоящото дело – липсва висящо изпълнително дело срещу ищците; чрез извънсъдебното си поведение не са оспорили факта на погасяване на вземането по давност.

Излага също така, че отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора ответник само ако той предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, респ. оспори предявения основателен иск, което в случая не е налице. С оглед изложеното, ако съдът счете иска за допустим, то заявява, че признава същия като основателен и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК моли разноските по делото да бъдат възложени на ищците, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на настоящото дело. Претендира разноски. В случай, че съдът прецени, че направените в производството разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответника, то релевира възражение за прекомерност, като моли на ищците да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно НМРАВ, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

4

В съдебно заседание на 22.11.2023г. процесуалният представител на ответника е признал предявените искове.

В съдебно заседание на 19.02.2024г. процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на решение при признание на иска.

Районен съд – Пловдив е сезиран с отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.

237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.