Решение № 452 от 09.04.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 452

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение – девети състав, на девети април две хиляди и деветнадесета година, след публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА

ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА при участието на секретар ПЕНКА ГЕОРГИЕВА, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 2167 по описа за 2018 година, за да се произнесе, намира следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от М.П.К., както и по въззивна жалба от П.Б.Б. и А.П.Б., последните чрез адв. А.П., като се обжалва решение от 29.5.2018 г., постановено по гр. д. № 5173/2017 г. на ПдРС, постановено по иска за делба в първа фаза.

Във въззивните жалби, с идентично съдържание, е посочено, че изцяло се обжалва решението. Излагат се съображения, че решението е недопустимо, както и че същото е неправилно по предявения насрещен иск за собственост на основание валидно публично нотариално завещание и давностно владение в полза на наследодателя на Г. Г. Т. и фактите, обуславящи възникването и реализирането на право на собственост в полза на заветника. Взема се становище по отношение на идентичността на имотите, в частност, че направените изводи от РС за недоказана идентичност по завещание и тези възстановени по реда на ЗСПЗЗ са неправилни. В тази насока, се сочат събраните по делото доказателства, както и показанията на свидетелите, разпитани пред РС. Развиват се съображения по същество във въззивната жалба. В тази насока се поддържа, че РС погрешно е отхвърлил предявения от сегашните жалбоподатели иск за собственост, като неоснователен.

Погрешно е смятано от съда, че решението, с което правото на собственост на делбените земеделски имоти по чл. 18ж ППЗСПЗЗ има силата на констативен нотариален акт за собственост съгласно чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и че съществуващият спор за материално право за собственост не може да бъде разрешаван чрез настоящия способ. Съдът погрешно е отхвърлил предявения от тях иск за нищожност на сделките, като извършени от несобственици - на първо основание и на второ - като симулативни и прикриващи продажба. Счита се, че съдът не е взел предвид и не се е произнесъл по направеното от тях четвърто алтернативно основание за оспорване на нотариалните актове, а това са придобивните сделки за дарение и покупко-продажба, като са посочени, че същите са недействителни по чл. 76 ЗН, тъй като делбата на тези имоти не е осъществена с наследниците по закон на Г. Л.

Т. - неговия син Г. Г. Т. с наследници П.Б.Б., А.П.Б. И М.П.К. и наследниците на неговата дъщеря Ц. Г. С. – С. П. С. и Г. П. С. Счита се, че делбата на тези имоти не е осъществена. Сделките не са довели до прехвърляне правото на собственост в полза на ищеца, като същото е посочено в отговора на исковата молба. Освен това, погрешно са определените квотите на делбата от страна на съда като се твърди, че само тримата П.Б.Б., А.П.Б. и М.П.К., като наследници на К. Г. Б., са собственици в равни дялове на посочените земеделски земи в землището на гр. ****, община, а именно: нива от 1.945 дка в м. „Гръстеница-04“, съставляващ имот 168011 по плана за съществуващи /възстановими/ стари реални граници и нива от 2.220 дка в м. „Гръстеница-04“, съставляваща имот № 168013 по плана за съществуващи /възстановими/ стари реални граници. Счита, че имотите са получени от страна на наследодателката от нейния баща Г. Г. Т. след неговата смърт на 11.6.1994 г., а Г. Г. Т. ги получава на основание нотариално завещание от неговия баща Г. Л. Т. преди образуване на ТКЗС и открито наследство преди кооперирането след смъртта му на 2.7.1952 г. В тази насока, са направени доказателствени искания. Моли се решението да бъде отменено като невалидно, недопустимо и неправилно и поради нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с разпоредбите на материалния закон и необосновано с оглед събраните по делото доказателства да се върне на РС за разглеждане от друг състав или ако се прецени, че не са налице предпоставките за това да се реши делото по същество съобразно доказателствата и да се уважат предявените от тях насрещни искове и да се остави без уважение искането за делба за двата недвижими имота, посочени по-горе. Претендира направените разноски.

Допълнително е постъпила писмена защита от адв. С.М., пълномощник на жалбоподателите М.П.К., П.Б.Б. и А.П.Б..

С писмен отговор от страна на адв. И.М., пълномощник на въззиваемите Ф.Г.К. и Н.Н.К., се счита, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Въззивният съд с определение № 2366/26.11.2018 г. в производство по чл. 267, ал. 1 ГПК, и на основание чл. 195, ал. 1 ГПК назначава СТЕ с вещо лице, геодезист, инж. В.Г., който след оглед и проверка на документите по делото, да даде заключение относно идентичност на първите два имота от процесното завещание, /лист 156-158 от гр. д. № 5173/17 г./, -нотариално завещание № 62, нот. дело № 597/1951 г., респ. на първите два имота предмет на завещанието - нива в местността Могилата от 2,2 дка, до съседи Ч. Б., шосе и Б. Г. и нива в местността Могилата от 1,2 дка, до съседи Ч. Б. и К. Б., с имотите по пункт 2 и 3 от исковата молба - имот с № 168011 в землището на гр.****, с площ 1.945 дка и имот с № 168013 в землището на гр.****, с площ 2.220 дка.

Въззивният състав на ПдОС констатира, че въззивните жалби са допустими – подадени от надлежни страни по делото, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване валидно решение на районния съд.

Относно допустимостта на обжалваното решение, въззивният съд констатира следното:

Съдът постановява обжалваното решение в производство по чл. 341 и сл. от ГПК-съдебна делба на недвижими имоти – първа фаза- по допускане на делбата, като в това производство съдът допуска съединяване на насрещни установителни искове:1/ - за собственост по отношение на недвижими имоти с № 168011 в землището на гр.****, с площ 1.945 дка и имот с № 168013 в землището на гр.****, с площ 2.220 дка, /лист 76-77 от гр.д.№5173/2017г./ като го квалифицира с правно основание чл.124, ал.1 ГПК; 2/ - за обявяване нищожност на сделките, обективирани в нотариален акт № 167, том 59, н.д. № 10527/2013г. и № 168, том 59, н.д. № 10528/2013г. и 3/за обявяване на сделката за дарение, обективирана в нотариален акт № 167, том 59, н.д. № 1052/2013г. за относително недействителна, поради симулация, прикриваща продажба, с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, /вж.молба от ответниците П.Б.Б., А.П.Б., М.П.К., чрез адв. П., -лист 75 от гр.д.№ 5173/2017г./.

Видно е от съдържанието на предявения насрещен установителен иск за собственост, /лист 76-77 от гр.д.№5173/17г./, П.Б.Б., А.П.Б. и М.П.К., , молят да бъде установено по отношение на ответниците по насрещния установителен иск, /предявили иска за делба/, правото им на собственост върху: “нива 1.945 дка, м. „Гръстенища-04“, съставляваща имот № 168011 по плана за съществуващи/възстановими/стари реални граници“ и „нива 2.220 дка, м.“ „Гръстенища-04“, съставляваща имот № 168013 по плана за съществуващи/възстановими/стари реални граници“; и двете находящи се в землището на гр. ****, община. Искът е предявен на две основания, придобиване на собственост – по завещание от 30.10.1951г. направено от Г. Л. Т.,/роден ***г.,починал 02.07.1952г.-уд-е за наследници-лист 23 от делото/, в полза на Г. Г. Т., /негов син/; както и придобиване на собственост– по давност, като второто основание, следва да се приеме от въззивния съд като алтернативно посочено; като ищците по насрещния установителен иск твърдят, че владеят процесните два недвижими имоти от признаване правото за възстановяване на собствеността с Протокол 20010/25.04.1993г. на ПК-**** чрез временен въвод във владение и конкретно, че владеят имотите след възстановяване на същите имоти с окончателното решение № 117/13.10.2000г. на ОСЗ-гр. ****, /лист 133-134 от делото, вж. изпратена заверена преписка от ОСЗ-гр. ****/. Ищците по насрещния установителен иск за собственост твърдят, че претендираните от тях недвижими имоти са идентични с възстановените с последно посоченото Решение № 117/13.10.2000г. на ОСЗ-гр. ****, съответно по пункт 2 и пункт 3 от това решение, /посочени в исковата молба за допускане на делбата, съответно, на второ и на трето място- по ред/. Тъй като, цитираното от страните Решение № 117/13.10.2000г. на ОСЗ гр. ****/ПК-гр.****/ е издадено на основание чл.

18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ, същото е било снабдено и със скици на имота, както и се явява окончателно решение, т.е. влязло в сила, /което обстоятелство не е и спорно по делото/, то същото решение има силата на констативен нотариален акт за собственост върху посочените в него имоти; респективно, и относно процесните два имота, по пункт 2 и пункт 3 от решението, като с него правото на собственост върху имотите е възстановено на наследниците на Г. Л. Т. Поради което и настоящият въззивен съд намира, че насрещният установителен иск за установяване право на собственост, като принадлежащо на ищците по този иск, на основание завещание, всъщност, има за цел да оспори доказателствената сила на окончателното решение на ПК-гр. ****, с което правото на собственост, вече, е признато на /всички/ наследници на Г. Л. Т.; при което и искът в тази си част следва да се квалифицира, отново, като установителен, но в специалната хипотеза на чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, а не – в обща такава по чл. 124 ал. 1 от ГПК, както е посочено от първоинстанционния съд. От друга страна, не се оспорва от страна на ищците по този насрещен установителен иск, както и безспорно се установява и от изискана, съответно, приложена преписка образувана по заявление на Г. Г. ***, /изпратена от Общ.администрация-****-лист 159-207 от делото/, че всички заявления са подавани в качеството му на наследник на Г. Л. Т.; при което и следва да се приеме, че Г. Г. Т. не е заявявал в лично качество права на собственик, съгласно чл. 11 ал. 1 от ЗЗД, както и не е предявявал и иск по чл. 11 ал. 2 от ЗЗД в законно определения преклузивен срок, изтекъл, понастоящем до 12.05.2007г. От гореизложеното, следва да се приеме, че така квалифицираният установителен иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, се явява и недопустим, тъй като наследодателят на ответниците, Г. Г. Т. не е предявил своите права по специалния ред на реституционния закон и вече е пропуснал тази възможност.

Предвид последно изложеното въззивният съд намира, че в тази част, с която се отхвърля насрещния установителен иск за собственост, /на основание –завещание/, решението на районния съд се явява недопустимо, като постановено по недопустим иск; поради което и в тази част следва да бъде обезсилено, като производството по предявения насрещен установителен иск за собственост, на основание –завещание, следва да бъде прекратено.

По отношение на насрещен установителен иск за собственост, на основание – давностно владение, въззивният съд намира същият да се явява допустим, при съобразяване с разпоредбата на чл. 5 ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.

Съгласно чл. 5 ал. 2, / Нова - ДВ, бр. 107 от 1997 г., изм.,бр.

61 от 2015г./ от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи или по Закона за амнистия и връщане на отнети имущества, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. При което, и с оглед твърдението, че процесните два имота се владеят от ищците по този иск, считано от Протокол № 20020/25.04.1993г. на ПК, то би могло да се приеме, че се явява прекъсната давността, като нова е било възможно да тече след 21.11.1997г./деня на влизане в сила на разпоредбата в първоначалната й редакция/; а с оглед твърдението на ищците по насрещния установителен иск, че имотите се владеят от тях „конкретно“ след възстановяване на същите с окончателното Решение № 117/13.10.2000г., то, давността би могла да започне да тече, отново, след възстановяването на имота с последно цитираното решение, т.е. след м.

Разпечатката съдържа 24 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63cfc05b-864d-4436-8bc5-5d474353092a