Акт от 08.01.2024, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 08.01.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I

- 28 състав, в публичното съдебно заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

ИВАЙЛО ДИМИТРОВ при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7609/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 4, § 3 ДЕС за осъждане на ответника Народното събрание на Република България да заплати на ищеца „В.2.“ ООД обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на сумата от 353 557,71 лв., представляваща сбора от възникналата по всяка месечна фактура, издавана от „В.2.“ ООД към „ЕВН България Електроснабдяване“ АД разлика в цената за произведена и отдадена електроенергия от възобновяеми източници за периода м. август 2015 г.

- м. май 2020 г., между първоначално определената съгласно действащата уредба цена от 596,50 лв. за МВтч и цена от 124,48 лв. за МВтч, определена от Народното събрание с приемане на § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.07.2020 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва в общ размер на 91 925 лв. по всяка от издаваните 58 броя месечни фактури от датата на погасяването им до 23.07.2020 г.

При условията на евентуалност се претендира присъждането на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на сумата от 186 913,25 лв., представляваща разликата между цената на изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници по § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015 г. и цената по действащото решение на КЕВР за определяне на преференциални цени към момента на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, при отчитане на съотносимата част за изграждане на ФЕЦ публично подпомагане по договора с ДФЗ, за периода м. август 2015 г. – м. май 2020 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва в общ размер 39 015,48 лв., представляваща сбора на изтеклата мораторна лихва върху разликата, възникваща всеки месец в периода 15.09.2015 г. - 14.07.2020 г. (размерът на евентуалните претенции е уточнен с молба с вх. №302143 от 08.09.2022 г., а периодът на лихвата за забава се извежда от посоченото в таблицата към молбата на л. 359 – л. 362, колона №11).

В исковата молба и уточнителни молби от 26.08.2022 г. и от 08.09.2022 г. се поддържа, че на 30.09.2011 г. „В.2.“ ООД сключва договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. с Държавен фонд „Земеделие“ след проведена конкурсна процедура. При изготвяне на проектното предложение за финансиране по мярка 312 са взети предвид действащите разпоредби на българското законодателство в материята на производство на електроенергия от възобновяеми източници. По договора се предоставят до 70 % от допустимите за финансиране средства за изграждане на фотоволтаична електрическа централа в гр. Мадан, област Смолян, като останалите 30% от средствата са собствени на ищцовото дружество. Към същия момент, приложимата правна уредба за производство на електроенергия от възобновяеми източници предвижда задължително присъединяване на производителите й към електрическата мрежа, изкупуване на електрическата енергия от обществения доставчик, съответно крайния снабдител по дългосрочни договори със срок на действие 25 години и определяне на преференциална цена за изкупуване на енергията. След изграждане на ФЕЦ със собствени средства и привлечени такива, на ищеца са възстановени 59,80 % от средствата за изграждане.

След изграждането на ФЕЦ и получаване на разрешение за строеж, ищецът е сключил Договор №596/15.07.2012 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник с „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, дружество краен снабдител, за срок от 20 г.. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора произведената и отдадена електроенергия се изкупува по преференциална цена от 596,50 лв. за МВтч), която цена не се изменя за целия срок на действие.

Сочи се, че в периода на изпълнение на договора за отпускане на финансова помощ е приет и влязъл в сила нов специален закон – Закон за енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г.).

Излага, че вследствие на изменение в Закона за енергетиката, с който се изменя уредбата на ЗЕВИ - § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. №56/2015 г., считано от м. август 2015 г., дружеството краен снабдител е започнало да отказва изплащането на предвидената в договора цена, позовавайки се на новото законово положение. За произведената в периода от м. август 2015 г. до м. май 2020 г. общо количество електроенергия от 749 031,20 Kwh, ищецът е получил плащания от „ЕВН България Електроснабдяване“ АД в общ размер на 93 239,40 лв., като не са му заплатени още 353 557,71 лв., които би получил за произведеното и отдадено количество електроенергия при първоначално определената цена от 596,50 лв. МВтч.

В обстоятелствената част на исковата молба са развити подробни правни съображения за незаконосъобразното изменението на цената на произведената и доставена електроенергия, произтичащо от прилагането на § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, който противоречи на редица норми от правото на ЕС, включително правото на свободна стопанска инициатива по чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), на правото на собственост по чл. 17 ХОПЕС, изискванията за равенство пред закона и забрана на дискриминацията по чл. 20 от ХОПЕС, принципът за пропорционалност на правото на ЕС, принципите на правната сигурност и на оправданите правни очаквания.

В условията на евентуалност ищецът претендира обезщетение от 186 913,25 лв., представляваща разликата между цената на изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници по § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015 г. в размер на 124,49 лв./Мвтч и цената от 374,02 лв./Мвтч по Решение № Ц-36 от 07.11.2011 г. на ДКЕВР, която се прилага за други субекти производители на електроенергия от ФЕЦ в същия период от време в експлоатация, но заявленията за подпомагане на които са подадени след влизане в сила на ЗЕВИ. Поддържа се, че вземането е породено от дискриминационното третиране на „В.2.“ ООД спрямо други субекти – производители на електроенергия от ФЕЦ, които се намират в сходно или съпоставимо с ищеца положение, но са третирани по-благоприятно.

Ответникът Народно събрание на Република България оспорва исковете като недопустими, тъй като не бил надлежна страна по спора. При условията на евентуалност излага подробни съображения за неоснователност на претенциите, като възразява срещу доводите на ищеца за противоречие между §18 от ПЗР на ЗЕДЗЕ и Директива 2009/28/ЕО, Директива 2009/72/ЕО, чл. 16, чл. 17 и чл. 20 от ХОПЕС. Сочи, че Конституционният съд вече се е произнесъл по идентичен въпрос с Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д. № 12 от 2016 г., в производство по чл.

149, ал. 1, т. 2 и т. 4 от КРБ по повод искане на четиридесет и девет народни представители от 43-то Народно събрание за обявяване на противоконституционност на § 18, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 от ПЗР, като не е установил наличието на такава.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД по отношение на претендираните лихви за забава.

Контролиращата страна Прокуратурата на Република България оспорва предявените искове.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, когато се търси отговорност на държавата или общините за нарушения, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на ГПК, а ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 от ЗОДОВ - по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения. Претенцията се насочва срещу държавата и тя се представлява от процесуален субституент - органа, от чиято дейност се твърди да е произтекло нарушението, в случая - от Народното събрание при твърдение за вреди от законодателна дейност. Предвид това, именно този държавен орган в качеството си на процесуален субституент е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по исковете, а възраженията му в обратен смисъл съдът намира за неоснователни.

Не съществува спор между страните, а и се установява от представените от ищеца към молба от 26.08.2022 г. писмени доказателства, че на 30.09.2011 г. „В.2.“ ООД сключва договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. с Държавен фонд „Земеделие“ след проведена конкурсна процедура. Впоследствие дружеството е сключило Договор №596/15.07.2012 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник с „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, дружество краен снабдител, за срок от 20 г.. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора произведената и отдадена електроенергия се изкупува по преференциална цена.

Безспорно е също така, че в периода на изпълнение на договора за отпускане на финансова помощ е приет и влязъл в сила нов специален закон – Закон за енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г.). С изменение в Закона за енергетиката, с който се изменя уредбата на ЗЕВИ - § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. №56/2015 г., считано от м. август 2015 г., дружеството краен снабдител е започнало да отказва изплащането на предвидената в договора цена, позовавайки се на новото законово положение. Визираният параграф предвижда, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон.

Съгласно принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в чл. 4, §3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), държавите-членки са длъжни да вземат всички общи и специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от правото на ЕС, да подпомагат общността за постигане на нейните цели и да се въздържат от всякакви мерки, които могат да застрашат тези цели.

От този общ принцип произтичат редица конкретни задължения някои от които са закрепени в Договорите, а други са изведени в практиката на Съда на ЕС. От него следва и института на отговорността на държавите-членки за вреди, настъпили вследствие нарушения на Общностното право (делото Francovich, C-6/90, C9/90, § 33). Вредата може да е причинена от всеки държавен орган, а отговорността е обективна, доколкото се преценява характера на извършеното нарушение, а не вината на представителя на съответния орган. Съгласно практиката на Съда на ЕС, за да бъде ангажирана отговорността на държавата по реда на чл. 4, § 3 от ДЕС, следва да е налице нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно сериозно; както и да е налице пряка причинно - следствена връзка между нарушението и причинените вреди.

Претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение за причинени му имуществени вреди под формата на пропуснати ползи се основават именно на приемането на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ.

Разпоредбата на чл. 17, §1 от ХОПЕС гарантира правото на собственост на частноправни субекти, като забрана за лишаването от собственост, освен в обществена полза и в предвидените от закона случаи срещу справедливо обезщетение.

Приемането на §18 от ПЗРЗИДЗЕ, както самият ищец твърди, е относимо към пропускането на печалба посредством реализирането на бъдещ доход поради намаляване по законодателен път на изкупуването на електроенергия от възобновяеми източници. С визираната разпоредба не се засяга вече получено вземане на дружеството, което би било посегателство върху негова собственост, а получаването на бъдещи приходи могат да попаднат под приложното поле на чл. 17 ХОПЕС, само ако се приемат за сигурни такива, което обаче не може да се извлече от съдържанието на сключения с ЕВН договор за изкупуване на електрическа енергия.