Решение № 305 от 14.03.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3889/2024
- Вид
- Решение № 305
- Подписан
- 14.03.2025
- В сила
- 02.07.2025
- Състав
- Десислава Пламенова Порязова
Цитирани разпоредби
- чл.2, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.127, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 305 гр. Пловдив, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330203889 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 723/17.06.2024г. на Заместник – кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, упълномощен със Заповед № 23ОА-3278/18.12.2023г. на кмета на Община Пловдив, с което на „БУРНАРСКИ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и управление: гр. Пловдив, ул. ***, представлявано от М. Л. Б., е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер от 500
/петстотин/ лева, на основание чл.24, т.1 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив /НРУИРПМОСТОП/ за нарушение на чл.4, ал.1 от НРУИРПМОСТОП.
Жалбоподателят „БУРНАРСКИ“ ЕООД, по съображения, изложени в жалбата, в писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Л., моли съда да отмени процесното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Навежда доводи за маловажност на случая. Претендира присъждане на разноските по делото за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, Заместник – кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив в съдебно заседание се представлява от юрк. П., която пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери 1 за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 14.05.2024г. от служители към Пловдивския общински инспекторат, сред които св. А. П. Д., на длъжност „***“ и колежката му Е. Н., била извършена проверка в обект: Мобилно съоръжение за продажба на сладолед, находящо се в гр.Пловдив, СК „Отдих и култура“ зона 4 до пешеходен мост, място 14, обект 4, стопанисван от дружеството-жалбоподател „БУРНАРСКИ“ ЕООД. В хода на проверката, с начален час 17:30ч. и в присъствието на лицето С. Г. В. – служител в обекта.
В хода на проверката било установено следното: на място общинска собственост е разположено мобилно преместваемо съоръжение за продажба на храни и напитки, на площ от 5 кв.м, измерено с ролетка от 5 м. по външен контур, за което не е представено разрешение за ползване на място общинска собственост. Обектът е в работен режим, видно от представен фискален бон, като се предлагали стоки от асортимента на мобилното съоръжение.
При направена служебна справка в районната администрация било установено, че „БУРНАРСКИ“ ЕООД оперира в обекта, но няма издадено разрешение за ползване на място общинска собственост.
Направените констатации били обективирани в Констативен протокол /КП/ № 116554/14.05.2024г.
Предвид горното, св. А. П. Д. съставил срещу „БУРНАРСКИ“ ЕООД, АУАН с бл. № 003032/21.05.2024г. за извършено административно нарушение по чл.4, ал.1 от НРУИРПМОСТОП. Актът бил съставен в присъствието на представляващия дружеството - жалбоподател, който го подписал без възражения. Получил и препис от акта.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП.
Всъщност „БУРНАРСКИ“ ЕООД е получил разрешение за ползване на процесното общинско място за конкретния обект с Разрешение № ОБ-00121613/13.12.2023г. за периода от 01.01.2024г. до 31.03.2024г. На 08.03.2024г. е подадено заявление до Общината за подновяване на разрешението. Такова е издадено с Разрешение № ОБ-001541/ 10.06.2024г. жалбоподателят е получил разрешение за ползване на процесното общинско място за периода от 15.06.2024г. до 14.06.2025г., т.е. един месец и половина след изтичането на предходното и един месец след извършената проверка и констатиране на 2 настоящото нарушение.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по преписката писмени доказателства - Разрешение № ОБ-00121613/13.12.2023г., Писмо на Община Пловдив до Районен съд Пловдив с вх. № 103630/ 11.10.2024г. по описа на ПРС, ведно с конкретното заявление, Заповед № 24ОА-1224/17.05.2024г., Разрешение № ОБ-001541/ 10.06.2024г., оправомощителна заповед № 22ОА-1494/ 05.07.2022г., както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя А. П. Д., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации, подробни детайли за начина, по който е извършена проверката. Свидетелят пояснява,че е направена проверка и констатирано нарушение, относно това, дали за конкретното място от общо 32 кв.м., жалбoподателят има актуално разрешение или не, а не, дали от последния са подадени документи, кога ще има търг, кога ще свърши този търг, кой ще спечели и прочие.
Съдът оцени с доверие показанията на свидетеля като непредубедени, достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, които съдът също кредитира.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
По делото безспорно се установява,че действително дружествотожалбоподател „БУРНАРСКИ“ ЕООД, като стопанисващ процесния обект мобилно съоръжение за продажба на сладолед, находящо се в гр.Пловдив, СК „Отдих и култура“ зона 4 до пешеходен мост, място 14, обект 4, на площ от 5 кв.м., разположено върху място общинска собственост, без да има разрешение за това. Не се спори и по обстоятелството,че обектът е бил в работен режим, за което засвидетелства описания фискален бон. Посоченото се потвърждава от показанията на актосъставителя Д. и писмените доказателства по делото.
В хода на извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложената по преписката оправомощителна заповед № 22ОА-1494/ 05.07.2022г. и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Дадена е правилна квалификация на деянието, а описанието е пълно точно и ясно. Актът е съставен в присъствието на представляващия дружеството-жалбоподател, който го е подписал без възражения. Получил е и препис.
В конкретния случай деянието на жалбоподателя е подведено под нормата на чл.4 , ал.1 от НРУИРПМОСТОП, в която се намира правилото за поведение – място, което е общинска собственост да се използва само с валидно разрешение за това. В чл. 5-8 от Наредбата всъщност е предвиден редът за издаване на разрешение за различните видове обекти. Процесният обект представлява мобилно преместваемо съоръжение по смисъла на чл.5, ал.1, т.2 3 от Наредба на Община Пловдив за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив, поради което приложим се явява чл. 6 от НРУИРПМОСТОП. Последно цитираната подзаконова разпоредба препраща към определената от наказващия орган санкционната норма на чл.24, т.1 от Наредбата.
Не е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с неспазване на законовото изискване за броя свидетелите, присъствали при съставянето на АУАН. Действително нормата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, предвижда че при съставянето на АУАН следва да присъстват поне двама свидетели, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Този извод се налага и от съдържанието на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, който регламентира участието като свидетели на други лица при съставяне на акта, но само при липсата на такива, присъствали при извършването или установяването на нарушението. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН обаче указва възможността АУАН да се подпише и само от един от свидетелите, с оглед на което при посочената хипотеза не е налице опорочаване на процедурата обуславящо незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно производство.
Неоснователно е възражението във връзка със средството за измерване площта на ползваното място. Съдът не констатира нарушение при измерването на такава площ именно с ролетка. Освен това, настоящото нарушение тук е за използване въобще на общинско място без разрешение.
Площта би била от съществено значение при констатиране на друг вид нарушение - използване на място общинска собственост с площ по-голяма от разрешената.
Съдът не споделя твърденията за липса на индивидуализация, относно мястото на извършване на нарушението. Същото, описано в обстоятелствената част на акта и постановлението като - гр. Пловдив, СК „Отдих и култура“, зона до пешеходен мост 4, място 14, обект 4, съответства и на подадено от жалбоподателя заявление от 08.03.2024г. за подновяване на разрешението. Точно това място е описано и в предходното му разрешение. В този смисъл, наведените доводи целят единствено освобождаването му от отговорност на формално основание, което е неоснователно в случая.
Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че и този път констатираното нарушение е „маловажен случай“. Констатираното нарушение не се отличава с по-ниска от типичната за този вид нарушения обществена опасност. Напротив, съдът констатира превес на отегчаващи обстоятелства - дългият период, през който жалбоподателят е продължил да работи без разрешително /месец и половина след изтичането на предходното, като само действията на проверяващите са преустановили това, разрешенеито е било издадено почти след още месец след проверката; служебно известните образувани множество дела срещу жалбоподателя с един предмет, които в 4 своята съвкупност, макар и някои приключили с отмяна, поради определянето им на „маловажен случай“ все на доводи, които и към момента се изтъкват.
Също, недопустимо е, дори и да е подадено заявление за подновяване на разрешение за ползване на общинско място още преди изтичане срокът на предходното, да не се изчака какъв ще бъде резултатът от това, дружеството да си позволява да го ползва без да му е разрешено. Откриването и провеждането на тръжна процедура не може да бъде основание за никой гражданин да използва мястото публична собственост до приключване на процедурата, особено при налична неяснота кой субект ще спечели търга. Не може да се изтъква от жалбоподателя като смекчаващо обстоятелство забавянето и вината на администрацията за издаване на разрешение, доколкото използването на място публична общинска собственост за стопански цели не представлява субективно право на гражданите, а само една правна възможност, която е оставена в преценката на самия кмет на Общината, който може да прецени,че друг субект е по-подходящ.
По отношение на представеното от жалбоподателя копие на Решение № 9821/13.11.2024г. по АД № 1435/2024г., с което отменя чл.24 и чл.26 от Наредбата,тъй като се приема,че противоречат на норма от по-висок ранг – чл.127, ал.1 от ЗМДТ. Действително конкретното решение не е влязло в сила, обжалвано е и към момента е обявено за решаване от Върховен административен съд. Въпреки това, обаче, анализирайки и съпоставяйки разпоредбите на цитираните по-горе норми, предвиденото в чл.72- чл.80 от ЗМДТ, основите принципни положения в ЗНА, ЗАНН и ЗМСМА, включително мотивната част в постановеното решение, настоящият съдебен състав не намира пречка да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН – като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Посоченото, разбира се, е съобразено с ППВС № 7 от 1976г., според което съществено изменение на обвинението има, когато подсъдимият с оглед на обстоятелствата на обвинението е бил изненадан и не е могъл да се защитава.
Разпечатката съдържа 35 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63cf7602-dcb6-4768-932f-3cff790e3b10