Решение № 1775 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1775 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110215108 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58, т. 4 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Ю. П. Т. чрез адв. Г. срещу електронен фиш серия К № 8388983, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

В жалбата, подадена от адв. С. Г., се претендира отмяна на електронния фиш, тъй като жалбоподателят твърди, че с фиша неправилно е санкционирана Т., която не е собственик или управител на дружеството-собственик на автомобила, с който е извършено нарушението. Сочи се още, че неправомерно е издаден електронен фиш, след като скоростта е установена с мобилна АТСС. Допълнително се твърди, че фишът не съдържа и ясно и точно фактическо описание на нарушението и ясно посочване на мястото му. Оспорва се и годността на използваното техническо средство за установяване на скоростта на процесния автомобил. Поради изложеното се претендира отмяната на процесния ел. фиш и присъждане на разноски за адвокатска защита.

В съдебно заседание редовно призованата жалбоподателка Т., не се явява. Тя се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата. Той акцентира върху неяснотата къде конкретно е извършено нарушението, като оспорва и достоверността на представената схема за организацията на движението, изискана от СО. Претендира изплащане на разноски за адвокатска защита по чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. От юрисконсулт П. са постъпили писмени бележки с молба за потвърждаване на електронния фиш.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

Видно от твърдението в придружителното писмо от ОПП СДВР, електронният фиш е 1 връчен на жалбоподателя на 16.09.2025 г., а жалбата е подадена директно в СРС на 30.09.2025 г.. Поради това съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.11.2023 г. в 09:22 ч., в гр. София, по бул. Владимир Вазов до номер 402, до бензиностанция Теком, с посока на движение от ул. Ген. Инзов към бул. Ботевградско шосе, с мобилна система за видеоконтрол – АТСС ARHCAM S1 № 11743ее, била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира” с рег. № ***, 73 км./ч.

(след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./час) при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение – 23 км./ч. Радарът бил с фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и изображение на автомобила, от което е виден неговия регистрационен номер. Около автомобила нямало други МПС, като същият бил заснет в центъра на кадъра и именно неговата скорост била установена. Водачът не бил спрян за проверка непосредствено след установяване на нарушението. Автомобилът бил регистриран на името на ***, със законен представител към момента на нарушението жалбоподателя Ю. П. Т..

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 8388983 срещу Ю. П. Т. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС ARHCAM S1 № 11743ее, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 15.11.2023 г., в 09:22:12 ч., в района на град София, с координати EL 23о39.3800 и NL 42о70.9400, е засечена скорост на движение от 76 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от която се установява и местоположението на техническото средство. От представената снимка и посочената в нея информация се установява, че участъкът е в рамките на населено място, с въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч. Същото ограничение на скоростта е отразено и в представения Протокол за използване на АТСС от 15.11.2023 г., както и в справката от Столична община, изискана от настоящия съдебен състав.

Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология, преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARHCAM S1 е била одобрена на 07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 11.05.2023 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта АТСС ARHCAM S1 № 11743ее, е била преминала първоначалната и последващата проверка. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени 2 доказателства, а именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед от 2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, протокол за използване на техническото средство - мобилна система АТ С С ARHCAM S1 № 11743ее, справка от Столична община за организацията на движението в процесния пътен участък, както и служебно изготвени справки от Търговския регистър. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение. Заснетият автомобил е единствен в центъра на кадъра, като не съществуват и съмнения относно регистрираната му скорост на движение и регистрационния му номер.

Съдът се довери и на представения по делото протокол за използване на техническото средство, където правилно е отразена информацията за самото средство, за мястото на използването му и съответно установяване на нарушението, както и за въведеното в пътния участък ограничение на скоростта, което съвпада изцяло с данните в останалите доказателства. От представената фотоснимка се установява още, че АТСС е било монтирано извън патрулен автомобил, което е отразено и в Протокола. Представената от Столична община справка за организацията на движението в пътния участък потвърждава, че в района се е прилагало общото ограничение на скоростта от 50 км./час в населено място, като мястото на нарушението попада в рамките на гр. София.

Безспорно установено е и мястото на нарушението, което е посочено в ел. фиш не само като административен адрес, но и е посочено, че се намира до бензиностанция Теком на бул.

Ботевградско шосе, както и посоката на движение на автомобила. Правилно във фиша е посочено, че автомобилът се е движил от ул. Ген. Инзов към бул. Ботевградско шосе, доколкото ул. Ген. Инзов е последната пресечка на бул. Владимир Вазов преди мястото на установяване на нарушението, като посоката на движение на автомобила е била именно към бул. Ботевградско шосе. Не отговарят на действителността възраженията на адв. Г., че тези пътища не се намират в близост един до друг и така описаното място на нарушението не е вярно.

На следващо място, съдът намира за неоснователно и възражението му, че схемата на организацията на движение, представена от СО, не се отнася до този пътен участък. Видно от самата схема, тя касае именно участъка около бензиностанция Теком и преди кръстовището с бул. Ботевградско шосе, като на схемата са отразени и околните обекти като търговски вериги, бензиностанции, ул. Хан Тервел и др. Действително, в придружителното писмо на СО е посочено, че към този момент не е имало въведена специална организация на движението в процесния пътен участък, а от снимката на автомобила се установява, че в насрещното платно е имало стеснение и въведена скорост на движение със знак В26 от 30 км./час. Но съдът намира, че посоченото в писмото касае посоката на движение на процесния автомобил, а не целия път /бул. Владимир Вазов/, като от снимката на 3 автомобила и на техническото средство не се установява в платното в посока към бул.

Ботевградско шосе да е имало ремонтни дейности, стеснения или въведена различна скорост на движение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Към момента не е изтекла и погасителната давност за административнонаказателно преследване на жалбоподателя за процесното нарушение.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. Датата на издаване на фиша не е сред предвидените негови реквизити, поради което и липсата й не представлява процесуално нарушение. В случая информация за датата на издаване на фиша може да се извлече от представената справка от ОПП СДВР.

По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Разпечатката съдържа 32 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63cf173e-c0cd-4350-a046-5a9967fd1764