Решение № 260203 от 03.08.2022, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И

Е

№ … гр. Враца, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на двадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА при секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 995 по описа на ВРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от К.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Областна дирекция на МВР – Враца, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Враца, ул. „Поп Косто Буюклийски“ № 10.

В исковата молба се твърди, че страните са в служебни правоотношения. Сочи се, че в периода от 10.03.2018 г. до момента на подаване на исковата молба ищецът е заемал длъжност „Младши инспектор, старши полицай“ в сектор „Охранителна полиция“ в РУ АЕЦ Козлодуй към ОД на МВР – Враца. Твърди се, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения при сменен режим на работа по смисъла на чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР, като работните смени били организирани на 24-часови и 12-часови графици, а в рамките на т.нар. „нощни смени“ изцяло попадали часовете от 22:00 ч. до 06:00 ч., които имали характера на смесени работни смени по смисъла на чл. 142, ал.

2, изр. второ, предл. първо от КТ. Сочи се, че през посочения период ищецът е положил нощен труд – по 8 часа за всяка 12-часова нощна смяна. Изтъква се, че при липса на механизъм за преизчисляване на извънредния труд, е приложима нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).

Посочва се, че нормалната продължителност на дневното работно време в МВР е 8 часа (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР), а нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (при субсидиарно прилагане на чл. 140, ал. 1, изр. 2-ро от КТ). Твърди се, че при прилагане на нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ се получава коефициент от 1,143, с който трябва да бъдат умножени часовете труд, положени през нощта, при работа на смени от държавните служители в МВР. Поддържа се, че за исковия период ищецът е положил 1856 часа нощен труд, които, преизчислени с коефициент 1,143, дават общ брой от 2121 часа, като разликата между положения и преизчисления извънреден труд е 265 часа, който труд се претендира да бъде заплатен допълнително. Съобразно получаваното от ищеца трудово възнаграждение, се твърди, че часовата ставка е в размер на 9,60 лв., като за положени 265 часа извънреден труд се поддържа, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 544,00 лв. Иска се ответникът да бъде осъден да му заплати процесната сума, ведно със законна лихва върху нея, считано от депозирането на исковата молба до нейното погасяване. Предявен в условията на кумулативно съединяване е и иск за заплащането на лихва забава върху главницата за периода от 01.04.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 394,37 лв. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е подаден отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Не се оспорва обстоятелството, че в процесния период ищецът е бил служител на РУ АЕЦ Козлодуй към ОД на МВР – Враца. Сочи се, че ищецът е служител с работно време на сменен режим на работа – 24 часа. Поддържа се, че статутът на ищеца се урежда единствено от ЗМВР, поради което не са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Посочва се, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, в която е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, като съгл. ал. 5 на същия член работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди че в случая не е налице хипотеза на незаплатен извънреден труд, тъй като ищецът не е работил извън установеното работно време. Не се оспорва и фактът, че ищецът осъществява служебната си дейност по утвърдени графици, при режим на труд – 24-часов сменен режим при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Поддържа се, че на ищеца редовно е заплащано в процесния период както положен извънреден, така и нощен труд. Счита се, че за положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на час, следователно не следва да се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Сочи се, че трудът, положен между 22.00-06.00 ч. следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Поради тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР за сумата от 2 544,00 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода 10.03.2018 г. – 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане;

- иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата от 394,37 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2018 г. до 10.03.2021 г.

В открито съдебно заседание, проведено на 20.07.2022 г., по молба на ищеца на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на предявените искове чрез тяхното намаляване, след което претенциите са съответно за: сумата от 1 188,95 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода 10.03.2018 г. – 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, и сумата от 204,85 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2018 г. до 10.03.2021 г. За горницата до пълните им предявени размери производството по делото е прекратено поради оттегляне на исковете.

По иска по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР в тежест на ищеца е да докаже, че: 1/ се е намирал в служебно правоотношение с ответника през процесния период; 2/ е полагал труд на смени, при което работното му време е отчитано сумарно; 3/ е положил твърдените часове извънреден труд извън редовното работно време.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил положения извънреден труд.

Между страните са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, които се установяват и от представените по делото доказателства, че ищецът се е намирал в служебно правоотношение с ответника, по силата на което е заемал длъжност „полицай“ в сектор „Охранителна полиция“ в РУ АЕЦ Козлодуй към ОД на МВР – Враца през процесния период – 10.03.2018 г. – 06.07.2020 г., както и че е полагал труд на смени, при което работното му време е отчитано сумарно, като е полагал и нощен труд от 22:00 часа до 06:00 часа.

Основният спорен въпрос е свързан с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Определението за извънреден труд се съдържа в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ, според която това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

Следователно при извършването на преценката дали е положен извънреден труд следва да се изходи от това каква е законовоустановената нормална продължителност на работното време. Безспорно е, че ищецът има качеството на държавен служител – полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т.

1 ЗМВР, поради което нормалната продължителност на работното му време се определя от същия закон. Съгласно приложимата редакция на чл. 187, ал. 1 ЗМВР към процесния период (изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 2016 г.), нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 ч. до 6:00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т.

2 и ал. 6 ЗМВР (приложима редакция– изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 2016 г.) е предвидено, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Както бе посочено по-горе, в действащата за периода разпоредба на чл. 187, ал. 3 МВР е предвидено, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От анализа на тази разпоредба става ясно, че посочените в нея 8 часа труд са максимално допустимите за работа през нощта и същите не са определени като нормална продължителност на работното време през нощта, тъй като законодателят е използвал именно термина "средно 8 часа" за всеки 24-часов период. Съдът намира, че за процесния период в ЗМВР не е имало фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта.

Аргумент в подкрепа на това е, че едва след изменението на чл. 187, ал. 1 ЗМВР с ДВ бр. 60/2020 г. вече нормативно е определена нормалната продължителност на работното време през нощта от 8 часа.

По отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредби на министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР (сега ал. 10).

През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г. В чл. 3, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22:00 ч. и 06:00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен (за разлика от предходната уредба в чл. 31 на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., отм. с Наредба №