Определение № 333 от 20.05.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 333 гр. Ловеч, 20.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М.А ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от М.А ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500251 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството с правно основание чл. 418, ал.5 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

С Разпореждане № 938 от 11.04.2024 год., постановено по ч.гр.дело № 473/2024 год., Ловешкият районен съд е разпоредил да се издаде в полза на „ Т И БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника М. И. Х., ЕГН ********** от **** за вземане по Договор за потребителски кредит № 40537***** от 20.02.2023 г. за сумата 255.56 лв. – главница, представляваща чистия размер на отпуснатия кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 54.69 разноски, като отхвърлил заявлението в частта за вземането в размер на сумите: 22.38 лв. – застрахователна премия по застраховка „Bank пакет 1 кредит“, 0.77 лв. застрахователна премия по застраховка „Bank пакет 1 уред“, 30.89 лв. – договорна лихва за периода от 25.05.2023 г. до 25.02.2024 г. и 40.85 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.05.2023 г. до 07.03.2024 г.

Срещу разпореждането в отхвърлителната част е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт М. Н.. Счита, че постановеният от ЛРС съдебен акт в отхвърлителната част е неправилен и незаконосъобразен. Изтъква, че в конкретния случай кредитополучателят е пожелал сключването на застраховки, за което не е бил длъжен съгласно чл.19 от договора, но той е направил изрично волеизявление за това. М. И. Х. е декларирал избора на тази допълнителна услуга и сумите по застрахователните премии се заплащат на застрахователя по негово нареждане и той остава задължено лице. Счита, че това желание на 1 кредитополучателя не противоречи на закона и добрите нрави.

Моли съда да отмени разпореждането на ЛРС в отхвърлиителната част и разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми, като му присъди и сторените по делото разноски.

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл.418, ал.5 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 473/2024 год. на ЛРС се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника М.

И. Х. за следните парични вземания: 278.71 лв. - главница, 30.89 лв. – договорна лихва за периода от 25.05.2023 г. до 25.02.2024 г. и 40.85 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.05.2023 г. до 07.03.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението и до изплащане на вземането.

Претендирани са и разноски в размер на 25.00 лв. държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането се претендира като изискуемо по Договор за потребителски кредит № 40537*****, сключен на 20.02.2023 год. В изпълнение изискванията на чл.417, т.2 от ГПК, заявителят е приложил документите, от които произтича вземането му, заедно с приложенията.

С разпореждане № 709/18.03.2024 г. съдът е оставил без движение заявлението и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението да допълни обстоятелствената част, като посочи какъв е размера на отпуснатия кредит, как е формирано всяко от вземанията, съответно какви суми включва главницата, при какъв ГПР и как е формиран същия, как са формирани договорната лихва и обезщетението за забава, да уточни просрочените вноски по размер и от какви вземания е формирана всяка вноска.

С уточнителна молба от 01.04.2024 г. заявителят е конкретизирал, че претендираната главница от 278.71 лв. е формирана от сумата 255.56 лв. кредит за заплащане на избраната от потребителя стока, 22.38 лв. – застраховка „Bank пакет 1 кредит“ и 0.77 лв. - застраховка „Bank пакет 1 уред“. От претендираната договорна лихва в размер на 30.89 лв. – 28.32 лв. са върху размера на кредита за заплащане на избраните от клиента стоки, 2.48 лв. върху застраховка „Bank пакет 1 кредит“ и 0.09 лв. върху застраховка „Bank пакет 1 уред“. От претендираното обезщетение за забава в размер на 40.85 лв. – 37.46 лв. са върху размера на кредита за заплащане на избраните от клиента стоки, 3.28 лв. върху застраховка „Bank пакет 1 кредит“ и 0.11 лв. върху застраховка „Bank пакет 1 уред“.

2

В мотивите на обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че искането в частта относно претендираните суми за за заплащане на допълнителни услуги – посочената застраховка, е противоречие със ЗПК, което е основание за отхвърлянето му. Невключването на разходите за заплащане на застраховка съставлява заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК с произтичащите от това последици та чл.19, ал.5 от ЗПК. Изложени са съображения, че клаузата за заплащане на застрахователни премии е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Направен е извод, че при действието на чл.21, ал.1 и чл.23 от ЗПК, договорът за потребителки кредит е недействителен поради неспазване изискванията на изброени разпоредби на ЗПК, поради което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита в размер на 255.56 лв., но не дължи лихва и други разходи.

Въззивният състав споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК, в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл.417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Следователно производството е формално и едностранно. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл.417, т.2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги.

В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между банкова институция и физическо лице. Следователно длъжникът има качеството на "потребител", поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство - ЗЗП. В редица свои решения /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о ; Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015г. на ІІ т. о. и др./ ВКС, съобразявайки задължителната практика на СЕС приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.

От приложените със заявлението доказателства се установява, че длъжникът М. И. Х. е застраховано лице по застраховка „Bank пакет 1 кредит“ и „Bank пакет 1 уред“ за кредитополучателите на потребителски кредити - чл.324 и сл. от КЗ, предоставена от „Кардиф Животозастраховане, клон България“, чрез „Ти Би Ай Банк" ЕАД, в качеството му на 3 застрахователен посредник, действащ при условията на чл.382 от КЗ. Според условията на застрахователния договор, премията по застраховките се заплаща ежемесечно, като е включена в размера на погасителната вноска.

Настоящият въззивен състав приема, че вземането по застрахователния договор не се дължи на заявителя. Действайки като застрахователен посредник, "Ти Би Ай Банк" АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя - чл.313 от КЗ. При настъпване на застрахователното събитие "Ти Би Ай Банк" АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Обстоятелството, че банката е включила вноските за застраховка към главницата по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя. Само начисляването на сумите по сметката на длъжника не е доказателство, че задължението му е действително възникнало - по делото не са представени първични документи, установяващи плащането на застрахователните суми от Банката.

Наред с това, съдът счита, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК, регламентираща че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Наред с това, предвидените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва.

Съдебният състав счита за ирелевантно направеното от жалбоподателя възражение за даване на съгласие от страна на длъжника за сключване на 4 застраховката, тъй като това не променя неравноправния характер на уговорката по същество.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузите за застраховки следва да се приемат за такива.

В чл. 10 от ДПК е посочено, че годишният процент на разходите (ГРП) е 25.66%, както и общата сума, дължима от потребителя в размера на 371.52 лв. В този си размер, вмененото в тежест на кредитополучателя задължение е неясно, не даващо отговор относно вида и размера на отделните формиращи го задължения и то в тяхната относимост към реално договорената и усвоена от него главница. На следващо място следва да се отбележи, че в размера на поискания от длъжника кредит, Банката кредитодател е формирала вземането по главницата, включвайки в размера и сбора от двете застраховки. Съдът намира, че по този начин, с уговарянето на това допълнително възнаграждение се нарушава и разпоредбата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Разходите за заплащане на процесната допълнителна услуга са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма. На следващо място не е ясно с платените 2 бр. вноски по договора кои задължения са погасени.

Изхождайки от тези съображения и с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи. Достигайки до същия правен извод, Ловешкият районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, като е разпоредил издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист само за сумата от 255.56 лв.

Подадената от "Ти Би Ай Банк" АД частна жалба в частта, с която ЛРС е отхвърлил заявлението за разликата над 255.56 лв. до претендирания размер от 278.71 лв. – главница, 22.38 лв. – застрахователна премия по застраховка „Bank пакет 1 кредит“, 0.77 лв. - застрахователна премия по застраховка „Bank пакет 1 уред“, 30.89 лв. – договорна лихва за периода от 25.05.2023 г. до 25.02.2024 г. и 40.85 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.05.2023 г. до 07.03.2024 г,. е неоснователна с оглед приетото от настоящия съдебен състав.