Решение № 400 от 22.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Пловдив, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300502282 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Образувано по подадена въззивна жалба от С. А. Д., ЕГН:********** от гр.***** чрез пълномощника адв. К. И. от АК - ***** против решение №260085/16.05.2023г., постановено по гр.д.№6351/2019г.по описа на ПдРС,2-ри гр.с., с което е отхвърлен предявения иск за осъждане на ответницата Ц. Л. С. да й заплати сумата от 10 000 лева ведно със законната лихва считано от 21.03.2014г. до окончателното изпащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на отправените до орган на властта думи и извършени действия, обективирани на л. 12 от пр.пр. №1510/2014г., а именно: „Вдигнах телефона, като чух говор от другата страна на линията, като говорът не беше отправен към мен….чух нещо от рода на: “Ще се спре предаването, няма да излъчим материала ако платите сто хиляди евро….“ спомням си, че следващото нещо, което чух беше гласът на К., която каза „Вие шегувате ли се“, и е осъдена ищцата да заплати на ответницата 1200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Конкретно се сочи, че неправилно РС е приел, че деянието не е нанесло вреда.

Установява се, че вредите, описани в исковата молба, са в пряка причинно-следствена връзка с процесните неверни твърдения на ответницата. Неправилен е крайният извод на съда, че ищцата е претърпяла вредите не от процесния деликт, извършен от ответницата, а 1 от други действия – от подаване на жалба в Районна прокуратура срещу нея от Л. К..

Неоснователно е прието от съда, че депозирането на неверни обяснения не съставлявало противоправно поведение, тъй като противоправността не е в даването на обясненията, а в тяхната невярност и в свързаността им с твърденията в жалбата, която е очевидна за ответницата. Неправилен е изводът на съда, че в обясненията на ответницата по никакъв начин не се споменава, че именно ищцата е изрекла цитираните думи, нито че същите могат да се свържат с което и да е лице, доколкото самата тя твърди, че чула женски глас, изрекъл според обясненията й цитираната фраза. Невярно е приетото от съда, че думите на С. не са насочени към ищцата, тъй като косвено те са насочени само единствено към нея, което показвало и причинната връзка, противоправността им и вината й. Несъстоятелен бил и основния аргумент на защита на ответницата, че няма образувано досъдебно производство и затова нямало вреда, тъй като вредата не е свързана непременно с образуването на досъдебно производство, а с тежестта от него. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете в пълен размер и с присъждане на разноски по делото.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Ц. Л. С. от гр.*****. В съд.заседание пълномощникът й –адв.Д. е взел становище за неоснователност на жалбата – правилно съдът е приел, че не е налице елемент от фактическия състав на деликтната отговорност и че не е доказано по делото, че въззивникът е претерпял неимущетвени вреди.

Иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и присъждане на разноски пред въззивната инстанция – платено адв.възнаграждение от 1200 лв.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК, ПОС намира, че решението е валидно и допустимо като постановено в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, в съответствие с основанието и петитума на предявения иск.

ПОС, като съобрази доводите на страните съгласно чл.235,ал.2 вр.с чл.12 от ГПК на релевираните в жалбата основания, намира за установено следното:

Пред ПРС е предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр.с чл.52 от ЗЗД от С.

А. Д. против Ц. Л. С. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10000 лв., изразяващи се във възмущение, притеснение, безсъние, отслабване, разко променила навиците си, спряла да контактува с приятели и близки, станала подозрителна, разболяла се от хепатит А вследтвие напреживения стрес от противоправното поведение на ответницата, която невярно и противоправно пред надлежен орган на власт й приписвала извършване на престъпление.

В отговора си по по чл.131 от ГПК ответникът Ц. Л. С. изразява становище за неоснователност на иска.

2

За да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, следва да се докаже определено поведение на дееца – действие или бездействие, което да е противоправно, претърпени вреди, техния вид и характер и да е налице причинна връзка между поведението на ответника и претърпените вреди, вината се предполага.

По делото са приети писмени и гласни доказателства,изготвена е СППЕ и СФЕ, приети и неоспорени от страните.

По делото се установява, че на 30.01.2014 г. адв.Д., доверителката й Р. Х. и екип на Нова ТВ посетили офис на фирма „Профит“ООД в гр.**** с управител Л. К. за събиране на данни, които уличават Л.К. в изнудване на Р.Х.; на 06.02.2014 г. Л. К. чрез адв.М. е подала жалба до РП срещу Д. изнудване за това, че на 30.01.2014 г. в офиса й Д. й заявила, че материалът няма да бъде излъчен в ефир ако тя предаде документите, подписани от Х. и заплати на нея и на Х. сумата от 100000 евро, а жалбата до Районна прокуратура ***** ще бъде оттеглена /л.8 от д.РС/ и е образувана пр.преписка №139/2014 г. Пр.преписка №139/2014 г.на РП-*****, с постановление от 07.02.2014 г. е изпратена по компетнетност на РП-****, където е образувана под №1510/12.02.2014 г. В обяснението й от 21.03.2014 г. в пр.преписка /л.10 от д.РС/ Л. К. е дала показания, че като останали в офиса само тя и адвоактаката, Д. й казала: „Виж какво няма да има никакви проблеми, ще се прекрати и досъдебното производството срещу теб, ще платиш едни 100000 евро“. Тогава К. се притеснила и набрала номера на Ц. С., за да я повика.По прокуроската преписката Ц. С. е разпитвана на 21.03.2014 г. и в обясненията си е казала, че когато К. й звъннала по вътрешната линия, чула женски глас да казва „Ще се спре предаването, няма да излъчим материала ако платите сто хиляди евро“, а К. отговорила: „Вие шегувате ли се“.

На 10.04.2014 г. Д. дава обяснение по пр.преписка.

На 26.06.2014 г. пр.пр. е прекратена с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, а на 21.07.2014 г. Окръжна прокуратура-**** оставя без уважение жалбата на К. срещу Постановлението за отказ на Районната прокуратура-**** /л.233 от д.РС/. В постановлението на РП, потвърдено от Окръжна Прокуратура-**** е казано, че обясненията на К. и Цв.С. са противоречиви, тъй като първата твърди, че Д. й е поискала 100000 евро за прекратяване на воденото досъдебно производство, които трябва да е чула и С., вместо това С. е възпроизвела думите, които според К. са казани от С., както и че целият разговор е записан със скрита камера и при прослушването му не се установило искане на Д. за сумата 100000 евро.

По делото са разпитани като свидетели журналистите М. Н. и А. С. и жалбоподателката по пр.преписка Л.К..

Св. Л.К. заявява, че вече няма спомен за проведения между нея и Д. разговор в офиса й.

Св.А. С. установи, че без знанието на присъстващите в офиса е записал целият разговор с аудиорекордер и скрита камера-часовник, както и телефон с включен на високоговорител, за да се чува разговора от М. Н.; на 27-28-та минута излязъл от офиса за 3 3 минути като оставил записващото устройство на стола, както и включения телефон; при прослушване на записа не установил Д. да е искала от К. 100000 евро. От показанията на св.М. Н. се установява, че е слушал разговора в офиса на К. през цялото време, но не е е имало реплики, в които женски глас да е искал сумата 100000 евро, за да не се излъчи предаването в ефир, както и реплика „Вие шегувате ли се?“. По делото е приета и фоноскопска експертиза, извършена от ВЛ Н. М. и Р. К., които установяват, че съдържанието на проведения разговор на 30.01.2014 г. и всички реплики няма искане за даване на 100000евро, както и че записът не е манипулиран; че сумата се споменава само във връзка с подписаната от Х. декларация за конфендиционалност за 100000 евро.

Съдът кредитира показанията на свидетелите С. и Н. като обективни и достоверни, тъй като същите възпроизвеждат своите преки и непосредствени впечатления и са непротиворечиви, тъй като са подкрепени от останалите доказателства по делото.

Въззивният съд споделя изводът на ПРС, че е налице противоправно поведение, извършено от страна ответницата с даване на невярни показания по прокурорската преписка пред орган на власт.

По отношение на вредоносния резултат:

От показанията на резпитания по делото св.Н. Ч. се установява, че при среща с ищцата в края на м.март 2014 г., видял, че С. е изключително разтревожена: разказала му, че е викана да се яви в РП-**** да дава обяснения, че е търсила подкуп от 100000 евро; когато втори път се срещнали, тя била разпреперана, пребледняла и му каза, че „това не е шега, нещата са сериозни – има сигнал от госпожа К., в който е посочено, че съм й търсила 100 000 евро“. Свидетелят Ч. бил учуден, защото си спомнил, че имало излъчен репортаж по Нова ТВ и това е станало обществено достояние. Тревогата на С. се усилвала от това, че служителката във фирмата –Ц. била потвърдила, че е чула, че С. търси въпросните 100000евро“; С. била в шок, защото като юрист по наказателни дела знаела, че може да получи ефективна присъда, да я вкарат в затвора; променила навиците си, ограничавала контактите си, срещите с хора; влезнала в болница за около 6 месеца с хепатит А; дори когато разбрала за скрития запис, пак не намерила спокойствие, защото била наясно, че случая може да бъде възобновен във всеки момент.

Съдът не кредитира показанията на св.Ч. като необективни и неубедителни, тъй като свидетелят не възпроизвежда преките си впечатления от състоянието на Д., а до впечатления от две срещи и от казаното от въззивницата, както и че показанията му не се потвърждават от приетата по делото СППЕ.

От заключението на вещите лица С. П. и А. Д.а по приетата неоспорена комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза се установява,че ищцата е казала на екпертите, че е разбрала, че разговораът е бил записван, когато вече К. била подала жалбата и й се обадили от полицията в ****: „…с колегата А. С. дойдохме да даваме обяснения в полицията и чак тук А. каза, че има запис на цялата среща…“, „…жалбата беше от Л. К., ние се снабдихме с цялата прокурорска преписка, прочетохме и нейните обяснения“ /л.325 от д.РС/.

4

ВЛ са констатирали, че Д. е убедена в своята морална невинност, но въпреки това твърди за интензивно и продължително налични негативни емоционални преживявания; твърди, че е преживяла стрес и е посетила на 15.04.2014 г. психиатър. В анамнезните данни на психиатъре е посочен период от време на стреса „преди 20 дни“, както и недостоверна информация, че срещу Д. е образувано досъдебно производство. Поставен е диагноза Разстрйство в адаптацията. ВЛ са обосновали, че диагнозата е невярна, а изписаната медикаментозна терапия от психиатъра не съответства на състоянието, което се налага да бъде терапевтирано, както и че състояние на Разстройство в адаптацията се овладява с медикаменти под строгия контрол на специалист, а в интервюто Д. е споделила, че не е взимала изписаната терапия, поради което експертите считат, че тя не е имала потребност от медикаментозно овладяване на състоянието си/л.331-333 от д.РС/; приложеното по делото „Становище за психичното състояние“ на Д. от 2017 г. не е ясно по къкъв повед е издадено и пред кого да послужи. ВЛ считат, че неприятните изживявания, свързани със събитието са били в рамките на нормалпсихологичното, че липсва качествено нарушение на психичните функции и значимо изразена промяна в действената активност, в т.ч. и потиснатост на насторението, малоценни изживявания, загуба на смисъл за живот, автоагресивни мисли и намерения; че Д. не е прекъсвала работния си процес и трудовите си ангажименти; всички неприятни изживявания са били в нормалпсихологични граници и не са излизали извън рамките на обичайното емоционално състояние; негативните изживявания не са довели до поведение извън характерното за личностните й специфики и не са нарушили качеството на психичните функции; социалният и приятелски кръг е представен като стабилен, продължителен и непроменен във времето, няма убедителни данни преживяното да се е отразило неблагоприятно на професионалния й живот и качеството на функциониране в сферите на ежедневието й.