Решение № 1014 от 10.03.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1014

Велико Търново, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - IX състав, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

При секретар С.Ф. като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ административно дело № 20267060700063 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Ц. Д. Д., с пост. адрес [населено място], ***, чрез адв. М. Н., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2046171/07.01.2026 г., издадена от полицай при РУ Велико Търново към ОД на МВР – В. Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“)) от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМП на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна. Твърди, че не е знаел и по никакъв начин не е уведомяван, включително и от собственика на МПС, за прекратената регистрация на МПС, а впоследствие при разговор собственикът също отрекъл да е уведомяван за прекратената регистрация. Иска заповедта да бъде отменена. Не претендира разноски.

Ответникът по жалбата – полицай при Районно управление Велико Търново към Областна дирекция на МВР – Велико Търново, не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка от контролните органи е констатирано, че на 07.01.2026 г. около 20:30 ч. в [населено място], на [улица] посока към [улица], Ц. Д. Д. е управлявал лек автомобил „Ситроен Ц2“ с рег. № [рег. номер], собственост на Н. Й. Н., като след извършена проверка било установено, че управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация на 23.12.2025 г. поради липса на сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите – нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Тези факти са описани надлежно в съставения АУАН серия GA № 4468871/07.01.2026 г., който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено средство и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща доказателствена сила.

На същата дата Ц. Д. е дал писмени обяснения, в които е заявил, че автомобилът е собственост на майката на приятелката му и не знае, че застраховката не е платена.

При тази фактическа обстановка е издадена от полицай при РУ Велико Търново при ОДМВР Велико Търново процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2046171/07.01.2026 г., с която на Ц. Д. Д. на основание чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“)) от ЗДвП е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМП на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Същата е връчена на жалбоподателя на 07.01.2026 г., който я е оспорил с жалба, подадена в съда на 16.01.2026 г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

След издаването на ЗППАМ, на 09.01.2026 г. са снети писмени обяснения от собственика на автомобила Н. Й. Н., в които същата заявила, че е предоставила автомобила за ползване на дъщеря си, която е следвало да следи за всички документи и застраховки. Заявява, че не е получавала съобщение от застрахователя и не е била запозната, че е изтекла Гражданската отговорност на автомобила, поради това и Ц. Д., който е приятел на дъщеря ѝ, не бил запознат с това обстоятелство.

В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка. Изслушани са показанията на свидетеля Н. Й. Н., която заявява, че не е знаела за прекратената застраховка Гражданска отговорност и за прекратената регистрация на автомобил и съответно не е уведомявала жалбоподателя за това.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е основателна, предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според служебно известната на съда Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. С представената Заповед № 366з-3249/04.09.2025 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т. 3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като в т. 2.3 от заповедта са посочени служители, определени със заповед на директор ОДМВР за контрол по ЗДвП на длъжност ПИ и Мл. ПИ от Териториална полиция в структурните звена на ОД на МВР – Велико Търново, в рамките на обслужваната територия. Съгласно представената Заповед № 366з-1920/27.05.2025 г. издателят на заповедта мл. инспектор Д. К. Т. е такова лице. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържаща реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК.

По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:

Нарушението, заради което е приложена процесната ПАМ спрямо Ц. Д. е това, че е управлявал автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 23.12.2025 г. Цитираната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията след измененията с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

След измененията на 143, ал. 10 от ЗДвП и на останалите норми, с които е систематично и смислово свързана, включително към датата на издаване на процесната ЗППАМ, в закона е отпаднало изискването за уведомление на собственика на МПС от органите на МВР при прекратяване на регистрацията. Т. уведомление дължи информационният център по чл. 574, ал. 10 от КЗ, считано от 01.08.2025 година. Нормата на чл. 574, ал. 10 от КЗ предвижда, че информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според ал. 11 на чл. 574 от КЗ, компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. В тази връзка Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които:

1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) регистрират превозните средства в Република България;

2. осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата;

3. осъществяват контрол върху лицата, извършващи периодичен преглед за техническата изправност на пътни превозни средства;

4. осъществяват контрол върху обществения превоз на пътници и товари.

Според ал. 12, данните от Информационния център – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или „Злополука“ на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на превозното средство.

По делото няма доказателства, че към датата на издаване на процесната ЗППАМ такова уведомление от Информационния център за прекратяване на регистрацията е било изпратено. Едва след издаване на процесната ЗППАМ, на 12.01.2026 г. от началника на РУ – Велико Търново е изпратено писмо до Гаранционния фонд с искане за предоставяне на информация дали собственикът на лек автомобил „Ситроен Ц2“ с рег. № [рег. номер] е уведомяван по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ, като се представи документ, удостоверяващ това обстоятелство. До приключване на съдебното дирене такива доказателства не са представени от ответника. В тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже всички решаващи факти и обстоятелства, за да не наруши правото на защита на субекта. Целта на закона не е произволното отнемане на СУМПС, а реалното съблюдаване на правилата за поведение и охраняване на сигурността и безопасността при движение по пътищата. Законодателят е предвидил процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства и едва при нейното изпълнение управлението на МПС със служебно прекратена регистрация може да се приравни на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС и да се приеме, че е налице фактическата хипотеза на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1, б. з), гг) ЗДвП. Де факто в случая не е изпълнена процедурата за уведомяване, при което собственикът на автомобила е лишен от възможността да вземе мерки за предотвратяване на дерегистрацията, включително чрез подновяване на застрахователния договор по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ. Нещо, което в случая е сторено незабавно, след установения пропуск, доколкото на 07.01.2026 г. е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите видно от Застрахователна полица № BG/22/126000160151. На основание чл. 143, ал. 10, изр. второ от ЗДвП, това предполага служебно или по желание на собственика възстановяване на регистрацията на автомобила, което от своя страна би довело до безпредметното отнемане на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ ще бъдат постигнати и продължаването на ПАМ от вида на процесната би придобило санкционен характер, какъвто не би следвало да има.

На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че собственикът безспорно не е бил уведомен за прекратената регистрация на автомобила и не е уведомявал жалбоподателя за това. Налага се извода, че у водача е липсвало знанието, че регистрацията на автомобила е прекратена, нито пък той е бил длъжен и е могъл да знае за това обстоятелство, при което липсва субективния елемент на административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съответно прилагането на ПАМ за преустановяване на такова нарушение противоречи на целта на закона. Настоящият състав счита, че въпреки изменението на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за органите продължава да съществува и не е отпаднало задължението за уведомяването на собственика при служебно прекратяване регистрацията на автомобила по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд, а то съществува в чл. 18б, ал. 2 вр. ал. 1, т. 8 Наредба № I-458 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Законодателят е предвидил тристепенен механизъм, който предполага първична информираност на собственика по чл. 574, ал. 10 от КЗ и възможност за доброволно изпълнение, вторично информиране на компетентните структури на МВР по чл. 574, ал. 11 от КЗ и служебно прекратяване на регистрацията и едва след това административна намеса чрез прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Т.е., макар чл. 143, ал. 10 и чл. 171 от ЗДвП да не фиксира изрично изискването за уведомяване, то произтича системно от горепосочената разпоредба на Наредбата, от чл. 574 от КЗ, от принципите на АПК /чл. 4 – законност, чл. 6 – съразмерност и чл. 35 – изясняване на фактите и обстоятелствата/ и от изискването за гарантиране на правото на защита на субекта и правната сигурност.