Решение № 20 от 21.03.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Смолян, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

* при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело № 20245440200007 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е във връзка с подадена жалба от К. Р. Д. от гр.Смолян против Наказателно постановление № * от 08.12.2023 г., издадено от * при *, с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175а, ал. 1, пр.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. В жалбата се излагат твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалните и процесуални норми, с оглед на което се иска да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощникът адв. * *, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не се доказва от събраните по делото доказателства, които подробно анализира. Излага доводи за допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и НП, тъй като не е описано детайлно и точно извършеното нарушение, а само бланкетно е използвано понятието „дрифт“, с което се ограничавало правото на защитна на наказаното лице.

Въззиваемата страна * при * – редовно призована, се представлява от юрк.*, който оспорва жалбата като неоснователна и предлага да се потвърди наказателното постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът след като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 11.10.2023 г., около 22,35 часа, в гр. *, св.Д. М. управлявал личния си автомобил по ул. *, в кв.* с посока на движение от центъра на града към ресторант „*“. В автомобила заедно с него пътували св. Д. К. и * *. Когато приближили на около 15-20 метра преди намиращата се вляво на същата улица автобусна спирка на градския транспорт, която се използвала за обръщало на пътното движение, забелязали, че от долната страна на спирката излязъл рязко на пътното платно пред тях лек автомобил марка „*“ с рег.№*, който извършил резки маневри чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми, като задницата му занасяла и в двете пътни платна в продължение на няколко метра след това. Стигайки до горният край на спирката автомобилът завил вляво и спрял на самата спирка, където били св.

* *, св.* * и св.* *. Св. * К. веднага подал сигнал за извършеният т.нар.

„дрифт“ на св.З. И., който по това време заедно със св.Н. С. и св.С. Г. били назначени в дежурен полицейски наряд на територията на гр.Смолян, като съобщил данните на автомобила и мястото на нарушението. Полицейските служители веднага тръгнали в посока кв.*, но на ул. „*“, след светофара забелязали посочения от св.К. автомобил, след което обърнали посоката на движение и го спрели на ул. „*“, на спирката след *. При проверката на документите било установено, че водач на автомобила е жалбоподателя К. Д..

Св.И. и св.С. тръгнали към мястото, където бил извършен т.нар. „дрифт“ и видели ясно оставени следи от автомобилни гуми по пътното платно. Св.Г. останал на спирката заедно с водача Д., от когото снел писмени обяснения.

Малко по-късно на мястото дошли и св.К. и св.М., от които също били снети писмени обяснения.

След извършване на проверката и установяване на всички обстоятелства по случая, свид. Н. С. съставил срещу жалбоподателя Д. акт за установяване на нарушение /АУАН/ Серия * г. за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал с изричното отбелязване, че няма възражение.

Срещу съставения АУАН билo подаденo писменo възражение от К. Д. в срока по чл.44 ЗАНН, което след разглеждането му административно наказващия орган приел, че е неоснователно.

За така извършеното нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателят на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП били наложени глоба в размер на 3000 лева и лишаване право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

2

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН се подкрепят по един категоричен и непротиворечив начин от показанията на разпитаните по делото свидетели – * К., Д. М., З. И., Н. С., С. Г. и частично от показанията на св.* *, * * и * *.

В показанията си св.К. и св.М. твърдят, че са очевидци на извършения дриф, като подробно сочат времето, мястото и механизма на неговото извършване. И двамата непротиворечиво сочат, че водачът на автомобила излязъл от спирката давайки газ и с резки движения продължил по пътното платно занасяйки задницата на автомобила последователно в двете посоки, докато завил и отново се върнал на спирката, като ясно чули свистене на автомобилни гуми, усетили мирис на гуми и видели пушек. По това време в района нямало движение на други автомобили и затова са сигурни, че миризмата и пушека били от автомобилът, които излязъл пред тях. Св. К. твърди, че след като се върнали и спрели на спирката видели оставени следи от автомобилни гуми по пътното платно, за които твърди, че са от автомобила на жалбоподателя, имайки предвид маневрата която извършил няколко минути по-рано.

Св. И. и св.С. не са очевидци на деянието, но веднага след подаденият сигнал от св.К. отишли на мястото и видели оставените следи от автомобилни гуми по платното, които описвали траектория на движение, така както било посочено в сигнала. Твърдят, че в хода на проверката жалбоподателят Д. е обяснил, че на посоченото в АУАН и НП място е извършил дрифт с управлявания от него автомобил. Същото се потвърждава и от показанията на св.Г..

Съдът кредитира изцяло показанията на св.К. и св.М., тъй като са очевидци на нарушението и липсват каквито и да било основания за тяхната заинтересованост от изхода на делото. Показанията на св.И., С. и Г. също следва да бъдат кредитирани въпреки, че не са очевидци на самото деяние. И тримата свидетели сочат факти и обстоятелства, които са възприели както от обясненията на свидетелите - очевидци и жалбоподателя, така и лично при отиването им на мястото на нарушението.

По отношение показанията на св. *, * и *, съдът ги кредитира единствено в частта относно факта, че жалбоподателя е бил на посоченото в АУАН и НП време и място и е управлявал автомобила. Съдът не кредитира техните показания в частта в която сочат, че жалбоподателят не е извършил дрифт, тъй като са в пълно противоречие с показанията на св.К. и М. и с оглед установените близки приятелски отношения с жалбоподателят следва да се приеме, че същите имат за цел да изградят защитна версия срещу административнонаказателното обвинение.

При така установените фактически положения, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице, което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално 3 допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият съдебен състав осъществи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административно наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН, съставен от компетентен орган, надлежно предявен и връчен на санкционираното лице. В АУАН и в НП са отразени датата и мястото на извършване на нарушението. Наказателното постановление също е съставено от компетентен орган, действащ в кръга на своите правомощия, видно от представената по делото Заповед № 812з-1632/02.12.2021г. В АУАН и НП нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства - елементите от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация, даващо възможност нарушителят да разбере в какво се състои и да организира защитата си, което право жалбоподателят е реализирал в пълен обем.

Съобразно нормата на чл. 104б т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За използването на пътищата по предназначение в ЗДвП, ППЗДВП, ЗП са създадени императивни правила, чиято цел е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Постигането на тази цел се осъществява със система от мерки. Законодателят е въвел задължения за водачите на ППС да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Придобилият популярност в разговорния език термин „дрифт“, макар и да няма легална дефиниция, безспорно изисква много добри умения за контрол над пътното превозно средство. Това е така, тъй като контролът над движещ се автомобил предполага осигуряване на добро сцепление с пътната настилка и предвидимост в траекторията на движение. При дрифта водачът посредством преднамерено въздействие върху трансмисията, двигателя и механизмите за управление умишлено изважда автомобила от нормалния режим на работа с цел да го отклони от предвидимата траектория на движение. Уменията за постигане на това и последващото възстановяване на контрола върху превозното средство освен, че застрашават сигурността на останалите участници в движението изискват от водача и сериозни умения. Мястото за провеждане на тренировки за постигане на тези умения обаче не е на пътища, отворени за обществено ползване, а на специални полигони. По тази причина провеждането на дрифт в градска среда, при наличие на други участници в движението е укоримо деяние и за него се предвижда налагането на санкция.

Нормата на чл. 175а, ал.1 ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. за 4 водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

От събраните доказателства безспорно се установява, че на 11.10.2023 г.

К. Д. като водач на лек автомобил "* * *" с рег. №*, в гр.Смолян, на ул. „*“, срещу кафе аперитив „*“, извършил демонстративна маневра (дрифт), поради което се налага извода, че е извършил вмененото му нарушение. С тези си действия той използва път, отворен за обществено ползване, за цел, несъответна на тяхното предназначение за превоз на хора и товари - с цел демонстрация на дрифтове, забавление. Административно-наказателната му отговорност правилно е била ангажирана, доколкото като водач на МПС той не съобразява поведението си с въведената с нормата на чл. 104б т. 2 от ЗДвП забрана. Правилно е приложена и санкционната норма по чл. 175а, ал. 1 пр. 3 ЗДвП, в която наказанията са фиксирани по размер.

Неоснователни са възраженията на защитника за липса на доказателства за извършено умишлено нарушение. Твърди се, че дори и да се приеме, че има извършено нарушение, то не е виновно извършено, а е вследствие на неправилната преценка на водача на пътя или неговата неопитност и невнимание предвид младата му възраст. В своите показания, дадени в хода на съдебното следствие, свидетелите К. и М., които са очевидци на нарушението, са категорични, че при излизане от спирката автомобилът на жалбоподателят е излязъл рязко, при което задните гуми на автомобила са загубили сцепление с асфалтовата настилка и задната му част поднесла силно надясно и наляво преминавайки през двете пътни платна със свирене на гумите, като това движение продължило около 15 метра, след което спрял отново на спирката. При така описани действията съдът приема, че не се касае за погрешна преценка на водача, а напротив те сочат за съвсем преднамерени такива.