Решение № 435 от 07.12.2023, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно дело 460/2023
- Вид
- Решение № 435
- Подписан
- 07.12.2023
- В сила
- 07.12.2023
- Състав
- МИХАИЛ ДРАГИЕВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2, предложение второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.2, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, т.4, предл.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193, ал.1, изречение първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.23 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.171 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.1, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.2а · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.2а, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.1, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
Р Е
Ш Е Н
И Е
№435 07.12.2023 год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №460 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Н.Н.П. ***, чрез пълномощника му адвокат П.Б. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1228-000524/20.06.2023 год. на Г.Й.А. - Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 20.06.2023 год.. Твърди се, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, а самата тя е немотивирана.
Възпроизвеждането на съставеният акт не изпълва законовите изисквания за мотивиране на административен акт. В жалбата са изложени също така оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че не са налице законовите предпоставки, посочени в хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, тъй като е изпълнил в срок издаденото предписание за извършване на медицинско изследване на кръвта.
Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът Г.Й.А. - Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, не се представлява и не изразява становище относно подадената жалба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед №23-1228-000524/20.06.2023 год., издадена от Г.Й.А. - Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя Н.Н.П. е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца, считано от 20.06.2023 год.. От фактическа страна е обоснована с това, че на 20.06.2023 год. в гр. Стара Загора на ул.“Георги Байданов“ в посока изток-запад южно от бл.12 в кв. Казански управлява собствения си лек автомобил „Ситроен“ с рег.№ *** след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство „Дръг тест“ 5000 ARРK 0020, проба №18 в 12.45 часа с отчетен резултат положителен за канабис. Издаден и връчен талон за изследване с номер 0173512 със седем броя хорограмни стикера.
Заповедта е издадена въз основа на съставения спрямо Н.Н.П. *** АУАН серия GA №842757/20.06.2023 год. за това, че на 20.06.2023 год. в гр. Стара Загора на ул.“Георги Байданов“ в посока изток-запад южно от бл.12 в кв. Казански управлява собствения си лек автомобил „Ситроен“ с рег.№ *** след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство „Дръг тест“ 5000 ARРK 0020, проба №18 в 12.45 часа с отчетен резултат положителен за канабис.
По делото са приети като доказателства административната преписка по издаването на заповедта, включваща и протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 20.06.2023 год.; Заповед №349з-4467/23.12.2021 год. на Директора на ОДМВР Стара Загора; Заповед №8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи; талон за изследване; показанията на дръг тест №334; доказателства относно техническата годност на техническото средство дръг тест. Изискана е справка от Второ Районно управление Стара Загора, относно резултата от извършена токсикохимична експертиза. В отговор се получи писмо с изх.№УРИ 8245-22171/07.11.2023 год., съгласно което, водачът е дал кръвна проба и урина за анализ в ЦСМП – Стара Загора, пробата е изпратена и получена на 22.06.2023 год. в НИК – София, но към момента няма постъпил протокол за извършената експертиза.
След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Оспорената
Заповед №23-1228-000524/20.06.2023 год. на Г.Й.А. - Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Г.Й.А. - Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, съгласно представената по делото Заповед №349з-4467/23.12.2021 год. на Директора на ОД на МВР Стара Загора. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” от
ЗДвП.
Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актова за установяване на административни нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по делото не съществува между страните. Не е спорно че водача е бил спрян, че е бил тестван с дръг тест за употреба на наркотични и упойващи вещества, който е дал положителен резултат за канабис. Дал е кръвна проба и урина, но резултат от токсикохимичната експертиза, към настоящия момент няма.
Оспорената заповед е постановена обаче при неправилно приложение на материалния закон.
Според нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт – чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – се прекратява регистрацията на МПС за срок от шест месеца до една година. Очевидно, че в настоящия случай е налице втората хипотеза на законовата норма, а именно употребата на наркотични вещества.
При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Видно от доказателствата по делото, на Н.Н.П. е съставен АУАН серия GA №842757/20.06.2023 год. за управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство „Дръг-тест“ 5000. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. АУАН серия GA №842757/20.06.2023 год. е подписан без възражения и доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно производство. Жалбоподателят очевидно е оспорил показанието на техническото средство, поради което е дал и кръвна проба и урина за химико-токсикологично изследване. Подал е и допълнителни писмени възражения срещу АУАН, които са прието за неоснователни.
Според чл.23, ал.1, изр. второ и трето от Наредба №1 от 19.07.2017 год., употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.
При наличието на данни за медицинско и химическо лабораторно изследване, то данните в него следва да бъдат съобразени. В този смисъл е и разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредба №1 от 19 юли 2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, която също следва да бъде съобразена при определяне материално-правните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. На базата на фактическото положение следва да се прецени и направената от органа правна квалификация, което е част от проверката за законосъобразност на оспорената ПАМ. Като не е сторил това, административният орган е допуснал и съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяната на оспорената заповед.
По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна принуда/ от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, както и при липса на всички нормативноустановени за това условия. А щом като не е налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек автомобил. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е подписал и е получил талона за изследване, явил се е в срока за вземането на биологична проба (кръв), в посоченото в талона място и не е отказал да му бъде направен тест с дръг теста от полицейските органи. Поради това, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП и чл.3а, т. 2 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, ответникът е издал материално незаконосъобразен административен акт.