Определение № 4173 от 14.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4173 гр. В........, 14.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В........, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20263100501658 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е, след като с определение №3804/22.07.2026г., по в. гр. д. № 1256/2026г. по описа на ВОС е отделена частната жалба, съдържаща се във въззивна жалба с вх. на ВРС № 31493/21.04.2026 г. на О....... В........, против Решение № 1308/03.04.2026 г., постановено по гр. д. № 11015/2025 г. на ВРС, в частта с която е прекратено производството по предявените от О.......

В........ срещу П........... к....... „В.........“ искове с правно основание чл. 422 от ГПК да бъде признато за установено съществуването на вземане на ищеца в размер на 52,68 евро (103, 04 лева) – цена за услуга „сметоизвозване“ за обект – павилион за търговска дейност, находящ се в кв. В........, ул. „Ц............“ № 19, разположен без разрешение за поставяне на преместваем обект по ЗУТ върху общинска земя с площ на обекта 56,00 кв.м., зона 3-та, за периода 01.10.2021г. до 31.12.2021г., на осн. чл. 59 от ЗЗД, както и сумата 1,70 евро (3, 33 лева) – обезщетение за забава върху главницата от 52, 68 евро (103.04 лева), за периода 01.11.2021г. – 21.03.2022 г., включително, на осн. чл. 86 от ГПК, за които суми се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и е допуснато незабавно изпълнение по ч. гр. дело № 15195/2022 г. на ВРС.

В жалбата се поддържа, че решението на ВРС в неговата прекратителна част, е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се за отмяна на акта на ВРС в прекратителната му част.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който 1 се излага становище за неоснователност на жалбата. Изводите на ВРС се считат за правилни и се моли за потвърждаване на акта в обжалваната част.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да бъде разгледана.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, съдът намира следното:

Производството по ч.гр.д. №15195/2022г. е образувано по заявление вх. при ВРС №79160/16.11.2022г. по реда на чл.417 от ГПК на О....... В........ за издаване на заповед за незабавно изпълнение (ЗНИ) и изп. лист срещу П........... к....... „В.........“, ЕИК ..........., за сумите: 1 033,20 лв., представляваща обезщетение за право на разполагане на обект върху общински терен без правно основание - павилион-търговска дейност, находящ се в кв. В........, ул.

"Ц............" № 19, без издадено Разрешение за поставяне на преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ върху общинска земя с площ на обекта 56,00 кв.м., зона 3-та, дължимо за периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г.; 103.04 лв. – неплатена цена за услугата сметоизвозване за същия посочен период;

33,48лв. – лихва за забава върху обезщетението за разполагане на обект без разрешение, за период от 01.11.2021г. до 21.03.2022 г.; и 3.33лв. – лихва за забава върху обезщетението за неплатена цена за услуга сметоизвозване за същия период; ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 16.11.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по заповедното дело. Като основание на вземането е посочено обезщетение за право на разполагане на обект върху общински терен без правно основание - павилион-търговска дейност, находящ се в кв. В........, ул.

"Ц............" № 19, без издадено разрешение за поставяне на преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ върху общинска земя с площ на обекта 56,00 кв.м., зона 3-та.

По заявлението е издадена на ЗНИ №7264/17.11.2022г. по ч.гр.д.

№15195/2022г. на ВРС, която включва обща сума от 1173.05лв. – обезщетение за разполагане на обект върху общински терен без правно основание – павилион за търговска дейност, находящ се в кв. В........, ул. "Ц............" № 19, без издадено разрешение за поставяне на преместваем обект по смисъла на чл.

56 от ЗУТ върху общинска земя с площ на обекта 56,00 кв.м., зона 3-та, и сума от общо 36.81 лв. – лихва за забава върху главницата за посочен период, отделно и разноски по заповедното дело.

След постъпило възражение по чл.414 от ГПК срещу така издадената заповед заявителят О....... В........ е предявил установителни искове по чл.422 от ГПК срещу длжника за съществуване на следните вземания (след подадена уточняваща молба от 13.10.2025г.), а именно: 1 133,20 лв. – обезщетение за право на разполагане на обект върху общински терен без правно основание павилион-търговска дейност, находящ се в кв. В........, ул. "Ц............" № 19, без 2 издадено разрешение за поставяне на преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ върху общинска земя с площ на обекта 56,00 кв.м., зона 3-та; сумата 103, 04 лева – цена за услуга „сметоизвозване“ за обект – павилион за търговска дейност, находящ се в кв. В........, ул. „Ц............“ № 19, разположен без разрешение за поставяне на преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ върху общинска земя с площ на обекта 56,00 кв.м., зона 3-та, както и обезщетения за забава върху двете главници за посочени периоди, като върху цената за „сметоизвозване“ – в размер на 3, 33 лева. Твърди се, че за тези суми са били издадени ЗНИ и изп. лист по ч.гр.д. №15195/2022г. на ВРС.

С обжалваната в настоящото частно производство прекратителна част от решението на ВРС, производството по чл.422 от ГПК е било прекратено само по исковете за сумата от 103, 04 лева – „цена за услуга сметоизвозване“ и за сумата от 3,33 лева – обезщетение за забава върху тази главница.

Бланкетният характер на частната жалба не освобождава въззивния съд от задължението за прецнка на предпоставките за постановяване на прекратителния съдебен акт на ВРС съгласно ТР на ВКС.

Сумите за стойността на неплатената услуга „сметоизвозване“ и за лихва върху нея са отразени в заявлението по чл.417 от ГПК и в приложеното към него извлечение от сметка на О....... В........, индивидуализирани са по размер, период и основание и в този смисъл са годен предмет на установяване по реда на чл.422 от ГПК след подаденото възражение от длъжника. В издадената ЗНИ №7264/17.11.2022г. по ч.гр.д. №15195/2022г. на ВРС, те не фигурират, но това се дължи на ОФГ в заповедта, защото в нея са вписани едно главно и едно акцесорно вземания, но в заявлението са диференцирани две главни и две акцесорни такива с отделни размери и периоди, за които заповедният съд е приел, че следва да бъде издадена ЗНЗ (разпореждане №42219/17.11.2022г.) Показателно за последното е, че вписаните в ЗНИ и ИЛ суми съставляват общия размер на отделните такива по завлението.

Констатираната ОФГ не е основание да се отрече правото на заявителя да установи всички отразени от него в заявлението и документа по чл.417, ал.1 от ГПК вземания.

Относно производствения ред за реализиране правата на О.......та е по принцип вярно приетото от ВРС, че таксата сметоизвозване, като елемент от таксата за битови отпадъци, се начислява и дължи по административен ред въз основа на чл.66 вр. чл.62 от ЗМДТ. На първо място обаче се касае до административна процедура, а не до оспорване на адм. акт за начисляване на тези публични задължения, едва при който би се стигнало до производство пред аминистративен съд. На второ място посоченият ред за начисляване на местни данъци и такси касае случаите на разположени обекти върху общинска собственост при наличие на разрешение за това и за съответния данъчен период, не какъвто се твърди да е настоящият случай. На трето място, въпреки пестеливата аргументация на ищеца-заявител, става ясно, че предмет на заявлението и на иска по чл.422 от ГПК е обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника, изразяващо се в пропускането да заплати цена за 3 услуга сметоизвозване за минал период, за сметка на ищеца, пропуснал да реализира такъв актив, обусловени от липсата (по твърдения) на издадено разрешение за ползване на обекта от ответника. При такава ситуация съдебната практика приема, че се касае до вземане, което по същността си е за неоснователно обогатяване по ЗЗД, а не за редовно начислена такса за административна услуга за актуален данъчен период. Като дължим по ЗМДТ за минал период, разходът за услугата сметоизвозване е трябвало да бъде извършен от ответника; респ. спестяването му е довело до обогатяване на ответника за сметка на обедняване на ищеца, при липса (по твърдения) на облигационна връзка между тях. Ето защо в тази особена ситуация вземането може да бъде разгледано по реда на чл.422 от ГПК (аргументи и в Решение № 763/15.06.2022г. по в.гр.д. №448/2022г. на ВОС; Решение №715/01.07.2025г. по в.гр.д. №354/2025г.; и в други).

Изложеното налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството.

Воден от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1308/03.04.2026 г. по гр. д. № 11015/2025 г. на ВРС, 33 състав, в частта му с характер на определение, с която е прекратено производството по предявените от О....... В........ срещу Потребителна к.......

„В.........“ искове по чл. 422 от ГПК да бъде признато за установено вземане на ищеца в размер на 52,68 евро (103, 04 лева) – стойност на неплатена услуга „сметоизвозване“ за обект – павилион за търговска дейност, находящ се в кв.

В........, ул. „Ц............“ № 19, разположен без разрешение за поставяне на преместваем обект по ЗУТ върху общинска земя с площ на обекта 56,00 кв.м., зона 3-та, за периода 01.10.2021г. до 31.12.2021г., както и сумата 1,70 евро (3, 33 лева) – обезщетение за забава върху главницата от 52, 68 евро (103.04 лева) за периода 01.11.2021г. – 21.03.2022 г.

ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4