Решение № 205 от 03.08.2023, Районен съд - Нови пазар
- Съд
- Районен съд - Нови пазар
- Дело
- Гражданско дело 1306/2022
- Вид
- Решение № 205
- Подписан
- 03.08.2023
- В сила
- 27.09.2023
- Състав
- Атанаска Димитрова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 205 гр. Нови пазар, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20223620101306 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба с иск с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 239,32 лв., по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК от страна на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК: *** и адрес: гр. С., ж.к. ***, общ. Столична, обл. С., представлявано от М. С. и Д. К. К., с пълномощник по делото адв. Л. Г. от АК – С., против ответницата М. И. А. от с. З. обл. Ш..
В исковата молба се твърди, че на *** г. между ответницата и „Теленор България“ е сключен договор за мобилни услуги, с предпочетен №***, със срок на договора 24 месеца.
При сключването на договора на ответницата било предоставено и *** ***, с отстъпка от цената от 409,91 лева. Ответницата преустановила плащанията по договора, считано от началото на отчетния период от *** г. С изтичане срока на плащането по фактура №**/** г. операторът ограничил изходящите повиквания. Услугата била деактивирана на *** г., съобразно разпоредбата на чл.75 от ОУ, с които ответницата била запозната и които приела при сключване на договора. Така, по издадена фактура №**/** г. ответницата дължала 179,34 лв. от които 29,99 лв. месечни и еднократни такси и 150 лева остатък от общо потребление и таксуване на услуги. По фактура №**/** г. дължала 29,99 лв.месечни и еднократни такси и по фактура №*** от *** г. дължала отново 29,99 лв.месечни и еднократни такси. След прекратяване на договора ищецът издал последна фактура №**/** г. Поради непогасяване на задълженията ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и в РСН. било образувано ч.гр.д. №**/** г., издадена заповед за изпълнение за претендираното сега вземане в размер на 239,32 лв. главница ведно със законната лихва от *** г. и разноски, 1 частично уважени, в размер на 10,45 лева държавна такса и 160,94 лв. - адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.1 от ГПК, поради което и на ищцовата страна било указано че може да предяви установителни претенции за вземането си. Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата й дължи сума в размер на 239,32 лева, ведно със законната лихва, както и да осъди ответницата да заплати направените разноски в двете производства. Уточнено е в исковата молба, че за отхвърлените вземания на ищеца в заповедното производство е предявен осъдителен иск в отделно производство.
На ответницата са връчени съдебни книжа, лично. В указания срок не е депозиран отговор, не са посочени доказателства или направени искания.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото от страна на ищеца са представени следните писмени доказателства в заверени копия, съдържащи се в ч.гр.д. № **/** г. по описа на *РС –договор за мобилни услуги от *** г., декларация- съгласие от същата дата, приложение-ценова листа за абонаментни планове, застрахователна полица №*** за застраховано устройство, уведомление за прекратяване на застрахователна полица, фактури №**/** г., №**/** г., №*** от *** г. и №**/** г., справки за общо потребление и Общи условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни услуги. Приложено е и ч.гр.д.
№**/** г. по описа на *РС.
От така представените по делото документи съдът счита, че се установява безспорно наличието на договорни отношения между страните по повод предоставени от ищцовата страна на ответницата мобилни услуги. На *** г. страните са сключили договор за мобилни услуги след преминаване от предплатена услуга, с месечен абонамент за първоначалния срок на договора 29,99 лева и срок на договора 24 месеца. В договора страните са уговорили, че след изтичането на първоначалния срок от 24 месеца, месечният абонамент става 33,99 лева. От горепосочените фактури се установява, че за периода *** г. - *** г. ответницата има задължения към ищцовата страна по сключения договор в общ размер на 239,32 лв., като сумата включва три месечни абонаментни такси и сумата от 150 лв. остатък от общо потребление и таксуване на услуги и направления. Това задължение не е заплатено от ответницата, доколкото няма данни по делото за извършено плащане, нито такива твърдения. На *** г. ищцовата страна е депозирала в РС – Н. заявление по реда на чл.410 от ГПК против ответницата за дължими суми по така сключения договор и е било образувано ч.гр.д. №**/** г. по описа на *РС. Била е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №** от *** г., с която е разпоредено ответницата да заплати на ищцовата страна сумата от 239,32 лева - главница, ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото. Ответницата не е била намерена на установения за нея постоянен и настоящ адрес, поради което и на ищцовото дружество са били дадени указания да предяви установителна претенция.
Предвид горното съдът счита, че установителната претенция за незаплатени 2 далекосъобщителни услуги е доказана по основание и размер и като такава следва да се уважи. Съдът следва да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовата страна сумата от 239,32 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги, за която сума е издадена крайна фактура №**/** г. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК по ч. ч.гр.д. №**/** г. по описа на *РС – *** г., до окончателното плащане.
При този изход на делото ответницата следва да заплати на ищцовата страна направените по заповедното производство разноски, които възлизат на 10,45 лева –държавна такса и 150,49 лева - адвокатско възнаграждение. Тя следва да заплати на ищцовата страна и разноските, направени по настоящото дело, а именно 25 лева доплатена държавна такса и 480 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. И. А. от с. З. обл. Ш., ул. ***, с ЕГН **********, ДЪЛЖИ на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. С., ***, представлявано от М. С. и Д. К. К., с пълномощник по делото адв. Л. Г. от АК – С., сумата от 239, 32 лв. (двеста тридесет и девет лева и тридесет и две ст.), представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от *** г., за която сума е издадена крайна фактура №**/** г., ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. И. А. от с. З. обл. Ш., ул. ***, с ЕГН **********ДА ЗАПЛАТИ на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. С., ***, представлявано от М. С. и Д. К. К., с пълномощник по делото адв. Л. Г. от АК – С., направените разноски по ч.гр.д. №**/** г.по описа на РС – Н. в размер на 160, 94 лв. (сто и шестдесет лева и деветдесет и четири ст.).
ОСЪЖДА М. И. А. от с. З. обл. Ш., ул. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. С., ***, представлявано от М. С. и Д. К. К., с пълномощник по делото адв. Л. Г. от АК – С., направените разноски по настоящото дело от 505 лв. (петстотин и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
3