Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 2326 от 28.10.2026, Административен съд - Кюстендил

Съд
Административен съд - Кюстендил
Дело
312/2026
Подписан
28.10.2026
В сила
28.10.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.133, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.142, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.142, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.147, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.166, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2, пр.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.177, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • §1, т.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.150 · Закон за движението по пътищата
  • чл.157, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.157, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.157, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.186а, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.8, ал.3 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 2326

Кюстендил, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - III състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

При секретар СВЕТЛА КЪРЛОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА административно дело № 20267110700312 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

А. Б. В., [ЕГН] от [населено място], [улица], община Дупница, [област] чрез адв.К. С. от АК – [област] обжалва заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 25-1139-000201/ 18.12.2025 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил при ОДМВР – [област]. Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Противоречието с материалния закон свързва с налагане на мярката за втори път за едно и също деяние и липсата на уведомяване за отнемане на всички контролни точки. Моли за отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание и писмени бележки пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски по списък.

Ответният НАЧАЛНИК НА СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ – КЮСТЕНДИЛ ПРИ ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ не изразява становище по жалбата.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка:

С оспорената заповед за прилагане на ПАМ № 25-1139-000201/ 18.12.2025 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил при ОДМВР – Кюстендил на основание чл.171, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена мярката изземване на СУМПС на водач, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно обстоятелствената част на заповедта, след извършена проверка по административнонаказателна преписка, справка за нарушител/водач с УРИ № 1139р-10245/ 18.12.2025 г. по описа на СПП – Кюстендил е установено ,че жалбоподателят има връчени и влезли в сила четири НП, с които са му отнети контролни точки:

-НП № 23-5310-001023/ 10.01.2024 г., с отнети 10 контролни точки, влязло в сила на 10.04.2024 г.,

-НП № 25-0332-000112/ 20.03.2025 г., с отнети 10 контролни точки, влязло в сила на 04.11.2025 г.,

-НП № 25-3796-000338/ 15.04.2025 г. с отнети 10 контролни точки, влязло в сила на 04.11.2025 г. и

-НП № 25-3796-000474/ 06.06.2025г. с отнети 10 контролни точки, влязло в сила на 04.11.2025 г. Жалбоподателят не е изпълнил задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП след като е загубил придобитата правоспособност на 04.11.2025 г.

Оспорената заповед е връчена на адресата на 12.05.2026 г., а жалбата е подадена на 15.05.2026 г.

От справка картон на водача УРИ 1139р-10245/ 18.12.2025 г. се установява, че жалбоподателят притежава СУМПС [номер] с контролен талон към него, издадено на 23.03.2022 г. със срок на валидност до 23.03.2032 г. С НП № 23-5310-001023/ 10.01.2024 г. са отнети 10 контролни точки. На 27.02.2025 г. са възстановени 13 контролни точки. С НП № 25-0332-000112/ 20.03.2025 г., НП № 25-3796-000338/ 15.04.2025 г., НП № 25-3796-000474/ 06.06.2025г., НП № 25-1158-001700/ 20.06.2025 г. и НП № 25-0328-000077/ 07.04.2025 г. са отнети още 50 контролни точки /по 10 контролни точки за всяко НП/. Всички НП са влезли в сила.

Приобщените по оспорената заповед четири НП, установяват следното:

-НП № 23-5310-001023/ 10.01.2024 г. е издадено от началник група КПДГПА Кюстендил при ОДМВР - Кюстендил за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, с наложено по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лв. и отнети 10 контролни точки. Към 10.01.2024 г. на водача остават 26 контролни точки. НП е връчено на 26.03.2024 г. и влязло в сила на 10.04.2024 г.

-НП № 25-0332-000112/ 20.03.2025 г. е издадено от началник група в РУ Рила при ОДМВР - Кюстендил за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, с наложено по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лв. и отнети 10 контролни точки. Към 20.03.2025 г. на водача остават 29 контролни точки. НП е връчено на 18.10.2025 г. по реда на чл.186а, ал.3 от ЗДвП и е влязло в сила на 04.11.2025 г.

-НП № 25-3796-000338/ 15.04.2025 г. е издадено от началник РУ 2 [област] при ОДМВР - Перник за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, с наложено по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лв. и отнети 10 контролни точки. Към 15.04.2025 г. на водача остават 29 контролни точки. НП е връчено на 18.10.2025 г. по реда на чл.186а, ал.3 от ЗДвП и е влязло в сила на 04.11.2025 г. Наказанието е заплатено на 22.05.2026 г.

-НП № 25-3796-000474/ 06.06.2025 г. е издадено от началник РУ 2 Перник при ОДМВР - Перник за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, с наложено по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лв. и отнети 10 контролни точки. Към 06.06.2025 г. на водача остават 29 контролни точки. НП е връчено на 18.10.2025 г. по реда на чл.186а, ал.3 от ЗДвП и е влязло в сила на 04.11.2025 г. Наказанието е заплатено на 22.05.2026 г.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-3796-000038/ 28.11.2025 г. на командир на отделение в РУ 02 Перник при ОДМВР – Перник спрямо жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП изземване на СУМПС поради извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП – управление на МПС след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП. С влязло в сила решение № 280/ 10.02.2026 г. по адм.д. № 592/ 2025 г. на Административен съд – Перник заповедта е отменена като незаконосъобразна. Съдът е обсъждал пет от общо шестте издадени на жалбоподателя НП, между които и процесните четири. Съдебната отмяна е поради нарушение на материалния закон - недоказано уведомяване на жалбоподателя, респ. липса на покана да изпълни задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП и липса на доказателства за последващо отнемане на оставащите 29 контролни точки по последното НП. Според съда, не може да се вмени във вина на жалбоподателя, че не е следил за броя на отнетите и оставащите контролни точки, тъй като задължението е възложено на отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача. Съгласно чл.25, ал.2 от Наредба № Iз-2539/ 17.12.2012 г. броят на отнетите, възстановени и оставащи контролни точки се отразява в автоматизираната информационна система на МВР, достъпът до която е ограничен и водачите не могат да се запознаят с вписванията в системата. Според съда, няма публично достъпен регистър, от който да се извърши справка. Видно от официалната интернет страница на Административен съд – Перник, с определение № 2087/ 12.12.2025 г. на основание чл.166, ал.2 от АПК съдът е спрял предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателства.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от пълномощник на надлежен правен субект по см.на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Адресат на оспорената заповед е жалбоподателя, което обстоятелство го определя като легитимирано лице за нейното оспорване. Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, при условията на чл.168 от АПК, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Издателят на заповедта е оправомощено длъжностно лице от ръководител на служба за контрол по ЗДвП, видно от осъществената делегация по т.1.2 от заповед № 277з-2056/ 10.10.2025 г. на директора на ОДМВР – Кюстендил.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК – има наименование на органа, адресат, фактически и правни основания за издаване, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за неговото формиране.

Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства.

Заповедта обаче противоречи на материалния закон.

Съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП, при издаване на СУМПС притежателят получава определен брой контролни точки за отчет на извършените нарушения. Максималният размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им и списъка за нарушенията, при извършването на които се отнемат контролни точки са предмет на уредба в едноименната Наредба № Iз-2539/ 17.12.2012 г. /вж. чл.157, ал.3 от ЗДвП/. На основание чл.157, ал.4 от ЗДвП водачът, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне СУМПС в съответната служба на МВР. Съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от Наредбата /в редакцията, обн. ДВ, бр.1/ 2013 г. във вр. с чл.142, ал.1 от АПК/ и сега действащите норми на чл.2, ал.6, т.1 и ал.7, т.1 от Наредбата контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила НП, като в съдържанието на НП се отбелязват и броя на оставащите контролни точки.

От справката на КАТ, изготвена въз основа на отчета по чл.25, ал.2 от Наредбата и копията на приложените по делото четири НП се установява, че тези НП са влезли в сила преди издаване на оспорената заповед и с тях са отнети 40 контролни точки.

Тези четири НП обаче са включени в преценката на органа по издадената предходна заповед за прилагане на ПАМ с № 25-3796-00038/ 28.11.2025 г. на РУ 02 Перник при ОДМВР – Перник. С тази заповед е наложена същата мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП поради отнети контролни точки с влязло в сила НП от 04.11.2025 г. Този начин на формулиране на заповедта включва в преценката на органа издадените на жалбоподателя НП до 04.11.2025 г., което означава и процесните четири НП по оспорената заповед. Макар в първата заповед да не са изрично цитирани четирите НП по втората заповед, двете заповеди имат един и същи предмет и се основават на едни и същи факти. След издаване на първата заповед и преди издаване на втора заповед няма издадено ново НП, с което е наложено друго наказание с отнети нови контролни точки, нито е настъпил друг правнозначим юридически факт. Съдебното оспорване на първата заповед и разпореденото от съда спиране на предварителното й изпълнение не създават задължение за ответника да наложи отново същата ПАМ. Втората заповед е издадена при липса на фактическо и правно основание. За едни и същи факти на жалбоподателя е наложена два пъти една и съща ПАМ, поради което втората ПАМ е незаконосъобразна.

Отделно от това, при условията на чл.142, ал.2 от АПК, съдът взима предвид обстоятелството, че в хода на настоящето дело, с решение № 280/ 10.02.2026 г. по адм.д. № 592/ 2025 г. на Административен съд – Перник е отменена като незаконосъобразна първата заповед за ПАМ. Това означава, че със сила на присъдено нещо по см. на чл.177, ал.1 от АПК е окончателно разрешен спорът дали са настъпили материално правните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП. Правните предпоставки са едни и същи както към 28.11.2025 г. /дата на издаване на първата заповед/, така и към 18.12.2025 г. /дата на издаване на оспорената заповед/.

На основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК оспорената заповед следва да се отмени.

На основание чл.143, ал.1 във вр. с §1, т.6 от ДР на АПК ОДМВР – Кюстендил дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в размер на 510 евро адвокатско възнаграждение. Размерът на адвокатското възнаграждение е малко под минималния такъв по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което не подлежи на намаляване и е съобразен с правната и фактическа сложност на делото и обема на извършеното процесуално представителство. Възнаграждението е обективирано в договора за правна защита и съдействие, който има ролята на разписка за заплащане на сумата.