Решение № 1069 от 06.10.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1069 гр. Велико Търново, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА Т. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело № 20224110100838 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът излага твърдения, че на 07.12.2018г. е сключил с ответника допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** за срок от 24 месеца с месечна абонамента такса в размер на 24, 99 лв.

Сочи, че за отчетния период 20.07.2019г. – 19.10.2019г. абонатът не е заплатил сумата от 75, 95 лв., представляваща общ размер на дължимите абонаментни такси и стойност на използваните услуги. Допълва, че поради изпадането на потребителя в забава при плащане на дължимите суми, на основание раздел IV, т. 2 от споразумението му е начислил неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 62, 46 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси. Ищецът изтъква, че във връзка с горепосоченото споразумение е сключил с ответника и договор за лизинг от същата дата, по силата на който му е предоставил за временно и възмездно ползване мобилно устройство „****” срещу лизингова цена от 206, 77 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 8, 99 лв. Ищецът посочва, че за отчетния период 20.07.2019г. – 19.12.2019г. абонатът дължи заплащане на лизингови вноски в общ размер на 134, 85 лв., от които – сумата от 26, 97 лв. – лизингови вноски за периода 20.07.2019г. – 19.10.2019г. и сумата от 107, 88 лв., представляваща начислени накуп 12 лизингови вноски на основание чл. 12 ОУ към договора за лизинг, поради неплащане на предходните вноски. Ищецът твърди, че поради изпадането на потребителя в забава 1 при плащане на дължимите суми по процесното споразумение от 07.12.2018г. същият дължи неустойка в размер на 131, 63 лв., представляваща разликата между цената на предоставеното мобилно устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг от 07.12.2018г. Ищецът уточнява, че на 18.10.2017г. по повод на договор за мобилни услуги от същата дата с предпочетен номер ******** е сключил с ответника договор за лизинг на мобилно устройство – часовник „****“ с общ лизингова 95, 37 лв., дължима чрез заплащане на първоначална вноска от 45 лв. и 23 месечни лизингови вноски в размер на 2, 19 лв. Ищецът изтъква, че по договора за лизинг ответника дължим заплащане на две лизингови вноски в общ размер на 4, 38 лв. за периода 20.07.2019г. – 19.09.2019г. Уточнява, че на 02.07.2019г. са сключили с абоната допълнително споразумение за изменение на договора от 18.10.2017г. със срок на действие от 24 месеца при промоционална абонаментна такса през тях от 25, 99 лв. на месец. Ищецът посочва, че за отчетния период 20.07.2019г. – 19.10.2019г. абонатът не е заплатил по това допълнително споразумение сумата от 73, 26 лв., представляваща общ размер на дължимите абонаментни такси и стойност на използваните услуги. Допълва, че поради изпадането на потребителя в забава при плащане на дължимите суми, на основание раздел III, т. 2 от споразумението му е начислил неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 86, 74 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси. Ищецът твърди, че на 02.07.2019г. е сключил и трети договор за мобилни услуги с ответника за предпочетен номер ********** за срок от 24 месеца при промоционална абонаментна такса през тях в размер на 13, 99 лв. Посочва, че абонатът за отчетния период 20.07.2019г. – 19.10.2019г. не е заплатил по този договор сумата от 42, 84 лв., представляваща общ размер на дължимите абонаментни такси. Изтъква, че поради това неизпълнение на основание раздел III, т. 2 от договора е начислил на потребителя неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 45, 84 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси. Ищецът уточнява, че във връзка с последния договор за мобилни услуги от 02.07.2019г. е сключил с ответника договор за лизинг от същата дата, имащ за предмет мобилно устройство – таблет „***“, при обща лизингова цена от 88, 77 лв., платима на 23 месечни вноски, всяка в размер на 2, 99 лв. и първоначална вноска от 20 лв. Ищецът посочва, че за отчетния период 20.07.2019г. – 19.12.2019г. абонатът дължи заплащане на лизингови вноски в общ размер на 65, 78 лв., от които – сумата от 8, 97 лв. – лизингови вноски за периода 20.07.2019г. – 19.10.2019г. и сумата от 56, 81 лв., представляваща начислени накуп 19 лизингови вноски на основание чл.

12 ОУ към договора за лизинг, поради неплащане на предходните вноски. Ищецът изтъква, че поради изпадането на потребителя в забава при плащане на дължимите суми по договора за мобилни услуги от 02.07.2019г. същият дължи неустойка в размер на 169, 68 лв., представляваща разликата между цената на предоставеното мобилно устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за 2 лизинг от 02.07.2019г. Ищецът твърди, че горепосочените задължения са индивидуализирани във фактура от 20.08.2019г. на стойност 80, 46 лв., от която претендира сумата от 73, 58 лв., поради частично плащане в размер на 6, 88 лв., фактура от 20.09.2019г. на стойност 81, 83 лв., фактура от 20.10.2019г. на стойност 76, 96 лв. и фактура от 20.12.2019г. на стойност 661, 04 лв. Ищецът сочи, че за тези си вземания в общ размер на 893, 41 лв. се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 196/2022г. на ВТРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Предвид на изложеното отправя искане до съда да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от 893, 41 лв., представляваща общ размер на вземанията му по процесните договори за мобилни услуги и лизинг за месечни абонаментни такси, използвани услуги, неплатени лизингови вноски и неустойки за предсрочно прекратяване, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения си особен представител, оспорва иска.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Страните по делото са сключили договор за мобилни услуги от 09.01.2018г. за предпочетен номер **********, който е изменен с допълнително споразумение от 07.12.2018г., като с него е уговорена нова месечна абонамента такса в размер на 24, 99 лв., а срока за ползване на услугите е продължен до 07.12.2020г. При сключването на допълнителното споразумение от 07.12.2018г., страните по него са сключили и договор за лизинг от същата дата, регламентиран от ОУ, имащ за предмет временното и възмездно ползване на мобилно устройство „****” с телефонен номер ********** срещу лизингова цена от 206, 77 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 8, 99 лв. Между страните е сключен и договор за мобилни услуги от 18.10.2017г. за предпочетен номер ********, изменен с допълнително споразумение от 02.07.2019г., съгласно което срока за ползване на услугите е удължен до 02.07.2021г. при промоционална месечна абонамента такса в размер 25, 99 лв. При сключването на договора за мобилни услуги от 18.10.2017г. страните по него са сключили и договор за лизинг от същата дата, регламентиран от ОУ, имащ за предмет временното и възмездно ползване на мобилно устройство - часовник „****“ с общ лизингова 95, 37 лв., дължима чрез заплащане на първоначална вноска от 45 лв. и 23 месечни лизингови вноски в размер на 2, 19 лв. На 02.07.2019г. страните са сключили и трети договор за мобилни услуги за предпочетен номер ********** за срок от 24 месеца при промоционална абонаментна такса през тях в размер на 13, 99 лв. Във връзка с ползването на мобилни услуги по този договор страните са сключили и договор за 3 лизинг от 02.07.2019г., по силата на които, ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване таблет „***“, при обща лизингова цена от 88, 77 лв., платима на 23 месечни вноски, всяка в размер на 2, 99 лв. и първоначална вноска от 20 лв. Във договорите за мобилни услуги респ. в допълнителните споразумения към тях страните са уговорили, че ако в срока им на действие се прекрати ползването на услугите по вина или инициатива на абоната респ. при нарушение на задълженията му, същият дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта до края срока.

Уговорили са същото така, че в тази хипотеза, ако за ползване на услугите е предоставено устройство, потребителят ще дължи разликата между цената му без абонамент по актуалната ценова листа на оператора към момента на сключване на договора за мобилни услуги и заплатената от абоната цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг. С подписването на всеки от договорите за лизинг ответникът – лизингополучател е декларирал, че е получил лизинговата вещ и че е запознат и приема ОУ към тях. Съгласно чл. 12 ал. 1 от ОУ, при неизпълнение на задължението за плащане по него, лизингодателят може да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг.

Според чл. 12 ал. 2 от ОУ месечните вноски и другите плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги сключен от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно договора за лизинг суми.

При сключването на процесните договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях ответникът с нарочни декларации – съгласие е декларирал, че е получил подписан екземпляр от приложимите към тях Общи условия на мобилния оператор. Съгласно чл. 23 б. „б” от действащите ОУ по всички сключени между страните договори за мобилни услуги месечният абонамент осигурява достъп на потребителя до услугите, за които е сключен индивидуалния договор, като същият се предплаща ежемесечно, в размери съобразно избрания абонаментен план. В чл. 26 от ОУ е предвидено, че потребителят по индивидуален договор заплаща ползваните от него услуги въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на негово име и че неполучаването й не го освобождава от задължението му да плаща дължимите суми.

Съгласно чл. 19б б. „в” от тях ищецът има право едностранно да прекрати индивидуален договор, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по договора.

От представените с исковата молба фактури и приложенията към тях издадени в периода 20.08.2019г. – 20.12.2019г. /листи 8 – 14/ се установява, че за отчетния период 20.07.2019г. – 19.10.2019г. за абонаментни такси и за използвани услуги ищецът е начислил за процесните телефонни номера общо сумата от 198, 93 лв., като прави признание за частичното й плащане в размер на 6, 88 лв. Според същите счетоводни 4 документи за визирания период дължимите от ответника лизингови вноски са в общ размер на 40, 32 лв. С фактурата от 20.12.2019г. на абоната са начислени неустойки за предсрочно прекратяване на процесните договори за мобилни услуги в общ размер на 496, 35 лв., както и сумата от 164, 69 лв. – начислени като предсрочно изискуеми лизингови вноски.

За горепосочените вземания за абонаменти такси и услуги, за неустойки за предсрочно прекратяване по процесните договори за мобилни услуги, както и за лизингови вноски, в общ размер на 893, 41 лв., ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 50/25.01.2022г. по ч.гр.д. № 196/2022г. на ВТРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.