Решение № 74 от 17.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. София , 17.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20201001002193 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2189 от 4.12.2019 г. по т.д. № 348/ 2019 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 21 състав Фондация „Формат СФФ“ - гр. София е осъдена да заплати на Център за развитие на човешки ресурси - гр. София на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата 109 970.40 евро поради виновно неизпълнение на задълженията по Договор за отпускане на финансова помощ № 2015-3-BG01-KA205-022681 за изпълнение на проект „Youth Short Movie Learning App“, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2019 г. до окончателното й заплащане; отхвърлен е иска с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата 109 970.40 евро, платена авансово по посочения договор поради неосъществяване на основанието за получаването й ; отхвърлен е иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 5 834.53 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 14.08.2018 г. до 20.02.2019 г.

Срещу решението, в неговата осъдителна част, е подадена въззивна жалба от Фондация „Формат СФФ“ - гр. София, в която се изтъква, че е неправилно, в подкрепа на което са изложени следните съображения.

1

Необосновано и в противоречие с чл. 18, т.1 и приложение III, б. „в“ от общите условия на договора съдът приел, че в случая редукцията в одобрената сума е неприложима. По същество установяването на окончателния размер на финансовата помощ представлявало финансова корекция на първоначално одобрената сума, а според практиката на Съда на Европейския съюз финансова корекция не била санкция, а имала за цел възстановяването на онези разходи, които не са били сертифицирани пред Европейската комисия и не са в съответствие на приложимото право на Европейския съюз. В този смисъл съдът неправилно приел, че не са били представени никакви доказателства за направени разходи.

Не било обсъдено писмото с изх. № МП 02-08 / 10.11.2016 г., в което били изложени констатациите на експертите на Центъра, че проекта се изпълнява и има леко забавяне поради смяна на партньор. Неправилни били и изводите относно настъпилите форсмажорни обстоятелства - ставало въпрос за обективно настъпили събития, които способствали за неизпълнението на договора. Документите, удостоверяващи заличаването на информацията от дисковете на компютрите не били оспорени в нито един момент от ищеца.

В противоречие с договореното и установеното в общите условия по програмата фондацията била санкционирана за пълно неизпълнение на проекта. С оглед коректното прилагане на финансовите правила и справедливостта първоначално одобрената сума следвало да се редуцира наполовина с предвидените 50 % при оценка на проекта от 26 - 40 точки.

Молбата е обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което иска да бъде отхвърлен изцяло.

Ответникът по въззивната жалба Център за развитие на човешки ресурси - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

Не отговаряло на истината твърдението, че договора бил административен, а финансирането било получено по европейски фондове, тъй като дейността на Центъра се финансирала със средства от държавния бюджет и от бюджета на Европейския съюз, предоставени от Европейската комисия, а не от фондове. Финансирането по Програма „Еразъм +“ било предоставено директно и целево от Европейската комисия на отделните държави членки, чрез националните им агенции.

Правните изводи на съда били правилни и законосъобразни, тъй като въззивникът не представил никакви доказателства, че е изработил основния продукт - предмет на договора.

Едва в срока за представяне на краен отчет същият започнал да изтъква наличието на обстоятелства, които са пречка за представяне на крайния отчет. Несъстоятелно, в тази 2 връзка, било твърдението за наличие на криптовирус, който бил криптирал компютъра и евентуално унищожил съдържащата се в него информация.

-3-

Невярно било твърдението, че Националната агенция е била длъжна да се произнесе в условията на обвързана компетентност - договора бил облигационен, а не административен и затова крайните отчети не били оценявани съобразно нормите на специалния ЗУСЕСИФ, а преценката се извършвала след пълна проверка на крайния резултат от изпълнявания проект.

Поради липсата на разходооправдателни документи и реален интелектуален продукт, всички разходи били определени като нелегитимни, недопустими и неподлежащи на одобрение.

Жалбоподателят неоснователно се позовавал на неприложими към настоящия случай актове на Европейския съюз и практика на Съда на Европейския съюз.

Във връзка с позоваването на непреодолима сила се изтъква, че липсват данни за предприемането от ответника на разумни и необходими мерки за предотвратяване на загубата на данни, въпреки които да е настъпила обективна невъзможност за запазването и възстановяването на създадената от него информация. Освен това, в противоречие с уговорките в договора, не спазил задължението си да уведоми незабавно възложителя за настъпването на обстоятелства, които счита за форсмажорни.

Молбата е решението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от страна, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.

При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.

В исковата молба ищецът Център за развитие на човешки ресурси - гр. София твърдял, че на 19.01.2016 г. ищецът сключил с ответника Фондация „Формат СФФ“ - гр. София договор за отпускане на финансова помощ № 2015-3-BG01-KA205-022681, по силата на който се задължил да отпусне финансова подкрепа в максимален размер 137 463 евро за изпълнение на проекта „Youth Short Movie Learning App“, дейностите по който трябвало да бъдат извършени в периода 1.02.2016 г. - 30.07.2017 г.

3

Ищецът изпълнил задължението си да направи авансово плащане на сумата 109 970.40 евро в срок 30 календарни дни от влизане в сила на договора. По искане на ответника договора бил изменен с допълнително споразумение № 1, подписано от ищеца на 19.07.2016 г., а от ответника на 4.08.2016 г. С писмо от 6.01.2017 г. ищецът одобрил междинен отчет за напредъка по проекта, представен с писмо от 9.12.2016 г. На 14.08.2017 г. ответникът направил искане за удължаване срока на проекта, тъй като цялата му информация била криптирана на ползваните от него сървъри. В електронно писмо от 18.09.2017 г. отговорил, че молбата не може да бъде удовлетворена, защото е подадена след изтичането на срока на договора. С писмо от 23.11.2017 г. ищецът предоставил срок от 30 календарни дни за представяне на краен отчет с предупреждение, че ще развали договора. След като ответникът отговорил, че не може да спази срока с писмо от 3.01.2018 г. ищецът го уведомил ответника за намерението си да прекрати договора и му предоставил 45 - дневен срок за възражение. На 7.02.2018 г. бил подаден краен отчет за проекта, който според ищеца бил непълен и не отговарял на изискванията на договора. При извършената на 6.06.2018 г. документална проверка били установени множество липси и разминавания, поради което била дадена оценка под 50 т., разходите не били признати, за което ответника бил уведомен с писмо от 13.06.2018 г. С друго писмо от 17.07.2018 г. ответникът бил поканен да възстанови сумата 109 970.40 евро.

Молбата към съда била да осъди ответника да заплати на основание чл.55, ал.1, пр. 2 от ЗЗД сумата 109 970.40 евро, представляваща авансово плащане по договора за отпускане на финансова помощ, прекратен с изтичането на уговорения срок, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане ; при условията на евентуалност същата сума да бъде присъдена на основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 82 от ЗЗД като обезщетение за неизпълнение на договора, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 5 834.53 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.08.2018 г. до предявяването на исковата молба.

В писмения отговор ответникът Фондация „Формат СФФ“ - гр. София оспорил иска като неоснователен.

Потвърдил сключването на договора от 19.01.2016 г. и допълнителното споразумение от 21.07.2016 г. към него, което се наложило от смяната след започналото изпълнение на проекта на един от неговите партньори. Посочил, че е представил междинен отчет за извършените и предстоящи дейности по проекта, който бил приет от ищеца. Твърдял, че една седмица преди изтичането на крайния срок за предоставяне на окончателния отчет, 4 съхраняваната и обработвана на сървърите информация, както и кореспонденцията и документацията по проекта, били почти напълно унищожена от крипто вирус. Хард дисковете с информацията били проверени в два сервиза, които потвърдили, че възстановяването на информацията и данните е невъзможно.

-5-

Крипто вирусът бил форсмажорно обстоятелство според уговорките в договора, но въпреки това ответникът не се позовал на него, а поискал продължаване на срока за изпълнение на проекта. В периода от заявяването на искането до последвалото одобрение за продължаване на срока с писмо от 10.11.2017 г. ответникът не предприел действия за възстановяване на информацията, защото това изисквало извънреден труд, който бил неоправдан, ако продължаването не бъде разрешено. Впоследствие представил окончателен отчет и документи за отчитане на дейностите и разходите по проекта, като всяко действие и забава били извършени със знанието на ищеца и били потвърдени от него чрез последващи действия.

Твърдял, че било създадено приложение, което било качено на страницата на 14 Международен фестивал за късометражно кино, проведен в периода 23.06.2017 г. - 1.07.2017 г., като линкът отварял страница с препратки към Google play store и Apple store, осигуряващи свободен достъп до него. Приложението със заглавие YOUMOVI съдържало информация за изработването и финансирането му, както и целите за неговото създаване, обособени били рубрики по тематика на филмите. Представянето на приложението в рамките на фестивала било дейност, заложена в първоначалния проект и договора.

Незадоволителния резултат от изпълнение на проекта се дължал на обстоятелства, които не следвало да му се вменяват във вина. Поставената оценка от 39 точки предпоставяла редуциране на размера на одобрената финансова помощ с 50 %. Извършената от екипа работа, проведените събития и срещи, изготвените документи и разработеното приложение не давали основание за изискуемост на предоставените авансови средства в пълен размер.

Молбата към съда била да отхвърли исковата претенция.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

5

В договор № 2015-3-BG01-KA205-022681 от 19.01.2016 г. „Център за развитие на човешките ресурси“ - гр. София, в качеството на Национална агенция за Р България на Европейската комисия по Програма „Еразъм +“ на Европейския съюз, като финансираща институция, решила да отпусне, а Фондация „Формат СФФ“, в качеството на координатор (и индивидуално като бенефициент) се съгласила да получи финансова подкрепа със средства на Европейския съюз с цел изпълнение на проект, озаглавен „Youth Short Movie Learning Арр“, поемайки еднолична отговорност за това.

Максималния размер на финансовата подкрепа бил 137 463 евро, а проекта трябвало да се осъществи в рамките на периода от 1.02.2016 г. до 31.07.2017 г., включително.

В срок от 30 календарни дни от влизането в сила на договора Националната агенция трябвало да преведе авансово сумата 109 970.40 евро (80 % от максималния размер). До 1.11.2016 г. координаторът трябвало да изготви и подаде междинен отчет за изпълнението на проекта, а в срок от 60 календарни дни от крайната дата на проекта - краен отчет, който да съдържа информацията, оправдаваща размера на исканата сума, като удостовери, че тази информация е пълна, точна и достоверна. Крайният отчет трябвало да се счита за искане за плащане на остатъка от безвъзмездната помощ. Балансовото плащане следвало да се изплати еднократно в рамките на 60 календарни дни от получаването на придружаващите документи към крайния отчет.