Решение № 590 от 04.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. Пловдив, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20235300500951 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „Застрахователно акционерно дружество ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр. София, чрез юрисконсулт З., в качество на длъжник по изп. дело № 20238190400199 по описа на ЧСИ Мурджанова, против Постановление от 14.03.2023 г., с което е постановен отказ за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя, размера на начислената по делото пропорционална такса по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частите съдебни изпълнители, както и възлагане в тежест на взискателя направените разноски за налагане на седем броя запори.

В жалбата се излагат съображения, че претендирания размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен, не е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото и на извършените действия по него – единствено подаване на молба за образуване на производството и посочване на изпълнителен способ, поради което и разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима в настоящия случай, поради което моли да се редуцира размера на разноските за адвокатско възнаграждение на 200 лв. за образуване на производството, който размер счита справедлив и обоснован, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗА и цитираната практика на СЕС – решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 г. и С-428-16 г. Освен това възразява срещу включването на адвокатското възнаграждение, което представлява разноски в производството, във вземането по смисъла на чл. 26 от ТТРЗЧСИ, в което счита, че 1 следва да бъде включено единствено посоченото в изпълнителния лист вземане, поради което моли да се редуцира и така определената такса по цитирания текст, позовавайки се на практика на СГС. Оспорва и постановлението на ЧСИ в частта, в която отказва да отмени възложените в тежест на длъжника разноски, направени от взискателя, за налагане на седем броя запори, от общо осем наложени такива.

Претендира разноски и за настоящото производство.

По делото е постъпило възражение от адв. М., пълномощник на взискателя, в което се аргументира неоснователност на искането на длъжника за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, поради неприложимост на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди, че възнаграждението е базирано на материалния интерес, направено е искане за изпълнително действие – запор на банкови сметки на дружеството, поради което са налице основания за формиране на разноски по чл. 10, т.

1 и 2 от Наредбата. Счита, че доколкото доброволно изпълнение на длъжника след влизане в сила на решението не е постъпило, известна е била банковата сметка, по която е следвало да бъде извършено плащането, то взискателят не е могъл да бъде сигурен, че ще е достатъчно само да бъде образувано изпълнителното дело, липсва пълна гаранция за безпроблемно, бързо и успешно събиране на вземането. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и за присъждане на разноски.

В писмени мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК се изразява становище, че жалбата е допустима, но изцяло неоснователна, извършените по делото действия са изцяло правилни и законосъобразни. Излагат се съображения, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 3151,92 лв. с ДДС е обосновано, съобразено с фактическата и правна сложност на делото и определено в законовия минимум по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед материалния интерес, изчислено е правилно и точно. Счита, че таксите са правилно начислени и съгласно чл. 79 ГПК се възлагат в тежест на длъжника. Излага съображения, че пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се събира върху събраната сума към момента на окончателното и събиране, а събраната сума включва присъденото вземане по изпълнителния лист и адвокатското възнаграждение. Счита жалбата неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното производство, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител и е процесуално допустима, а по същество е частично основателна.

Изпълнителното производство е образувано по молба от 28.02.2023 г., подадена 2 от взискателя Т. Г. А., чрез адв. Х. М., за събиране на присъдено вземане по издаден изпълнителен лист № 260003 от 23.02.2023 г. на ОС – Силистра. В молбата е поискано образуване на изпълнително дело, връчване на ПДИ, извършване на справки за налични банкови сметки и налагане на запори върху вземанията на длъжника по банковите му сметки.

По изпълнително дело е изпратена ПДИ с посочен размер на общото задължение по издадения изпълнителен лист и разноски в изпълнителното производство към 01.03.2022 г.,получена от длъжника на 02.03.2023 г., като едновременно с ПДИ са изпратени и запорни съобщения до осем банки, в които, видно от направената справка в БНБ, длъжникът има открити банкови сметки. Наложени са запори на вземанията по банкови сметки на длъжника във всичките осем банки – ОББ, ДСК, Юробанк, Прокредит банк, ПИБ, Уникредит Булбанк, КВС банк, Транкарт Файненшъл Сървисиз АД. Други изпълнителни действия не са извършвани по делото. В срока за доброволно изпълнение е постъпило плащане на задължението по делото от длъжника, поради което са вдигнати наложените запори с писма от 06.03.2023 г.

На 06.03.2023 г. е постъпило и възражение от длъжника за редуциране на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност, до минималния размер за образуване на изпълнително дело, възражение за неправилно определяне на базата за изчисление на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ с включване в същата на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя, както и за неправилно възлагане на таксите на седем броя запори в тежест на длъжника, на осн. чл. 79 ГПК.

Направено е и искане за прекратяване на производството поради липса на подсъдност, като в тази част произнасянето на ЧСИ не е предмет на обжалване. Взискателят е възразил по отношение на основателността на възражението и искането за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, като е обосновал становището си с нормативно установения размер на адвокатското възнаграждение, основан на материалния интерес по делото, както и вината на длъжника, който не е превел сумата, независимо, че му е известна банковата сметка на пълномощника на взискателя.

С обжалваното Постановление от 14.03.2023 г. е постановен отказ за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя, размера на начислената по делото пропорционална такса по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частите съдебни изпълнители, както и възлагане в тежест на взискателя направените разноски за налагане на седем броя запори.

Съдът намира жалбата в частта, с която се иска намаляване на размера на дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя, за основателно. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да 3 присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правна и фактическа сложност на делото. Длъжникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ е заплатил претендираните суми, преди да изтече срокът за доброволно изпълнение, от който длъжникът не е могъл и да се ползва, защото едновременно с изпращане на ПДИ са били наложени осем броя запори върху банковите му сметки, като в самите съобщения е посочено задължение за превод по сметка на ЧСИ на запорираната сума. Поради заплащане изцяло на задължението не може да се очаква някаква фактическа и правна сложност при водене на производството. По делото не са извършени, нито са могли да бъдат извършвани законосъобразно други изпълнителни действия, поради изплащане на задължението, като действията на пълномощника на взискателя се изразяват единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното производство с посочване на способ на изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК не се дължат от длъжника и разноските, направени от взискателя, за изпълнителни способи, които не са приложени. В конкретния случай не може да възникне необходимост от прилагане на изпълнителен способ, за който длъжникът да дължи възнаграждение, защото задължението е погасено в срока за доброволно изпълнение – на 02.03.2023 г., с получаване на ПДИ.

Цитираният текст на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК определя кои от сторените разноски в изпълнителното производство следва да се поемат от длъжника, а това са само тези, които са се явили необходими за събиране на вземането. Такива разноски за адвокатско възнаграждение в настоящата хипотеза се явяват тези за образуване на изпълнителното производство по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото сумите са изплатени след образуване на производството, в срока за доброволно изпълнение. При тези обстоятелства заплатеното адвокатско възнаграждение не следва да се поема от длъжника изцяло, тъй като не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и осъществените изпълнителни способи. В настоящия случай се дължат разноски от длъжника единствено за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв. без ДДС, каквито действия са реално извършени от пълномощника на взискателя, поради което в тази част следва да бъде отменено разпореждането на ЧСИ до посочения размер, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК.

По отношение на окончателната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители същата, съгласно цитирания текст, при изпълнение на парично вземане се събира върху събраната сума. Размерът 4 на паричното вземане, което следва да събере съдебният изпълнител по конкретното изпълнително дело, върху което се определя и неговото възнаграждение, каквото по същността си представлява таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ е сумата по изпълнителния лист, както и адвокатското възнаграждение следващо се за изпълнителното производство. Оплакването на длъжника, че при определянето на материалния интерес, върху който се изчислява дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, не се включва и адвокатското възнаграждение за изпълнителното производство, настоящият състав намира за неоснователно. Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал.

1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието „материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ. С оглед това, разноски за адвокатско възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, в който смисъл е Решение № 278 / 25.06.2012 г. по гр. дело № 414/2012г. по описа на ВКС. Доколкото се дължи от длъжника адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнително производството в размер на 200 лв., то намаляването на дължимата пропорционална такса се явява последица от редуциране на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, при изчисляването и от ЧСИ.

Разпечатката съдържа 26 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63cbffc7-b117-44c6-acb1-c9226d9720eb