Решение № 269 от 07.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Пловдив, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Добрева

Членове:

Атанаска Анастасова

Момчил Найденов при участието на секретаря Кристияна Запрянова в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев като разгледа докладваното от Момчил Найденов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300600859 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК

С Присъда № 14/28.01.2026г. постановена по НОХД № 1870/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, съдът е признал подсъдимия Д. И. И., роден на * в град П., ЕГН **********, *, * *, *, *, *, * *, *, за виновен в това, че в град П., след като е осъден с Решение * година по гражданско дело * година на Районен съд - Пловдив, влязло в сила на 26.06.2018 година, да издържа свои низходящи – Е. Д. И., ЕГН **********, и А. Д. И., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител К. С. Х., ЕГН **********, изменено в частта за размера на дължимата издръжка с Решение * година по гражданско дело * година на Районен съд - Пловдив, влязло в сила на 12.10.2021 година, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за периода от месец декември 2021 година до месец февруари 2025 година, включително, общо 39 (тридесет и девет) месечни вноски за издръжка по 200 лева за всяко едно от децата – общо по 7800 лева за всяко дете и общ размер на всички вноски неплатена издръжки в размер на 15600 лева, поради което и на основание чл. 183, ал. 1 от НК и във връзка с чл.

54, ал. 1 от НК го е осъдил на пробация с пробационни мерки на основание чл.

42б, ал. 1 във връзка с чл. 42а, ал. 3, т. 1 във връзка с ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, както следва:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или 1 определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.

При произнасянето си по разноските, съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия Д. И. И. да заплати на частните обвинители Е.

Д. И. и А. Д. И. чрез законния им представител К. С. Х. по 1000 лева адвокатски разноски за процесуално представителство.

Срещу Присъда № 14/28.01.2026г. постановена по НОХД № 1870/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив е постъпила жалба от подсъдимия Д. И.

И., чрез защитника му – адвокат А. И.. В същата се взема становище, че наложеното наказание от две години пробация следва да бъде намалено до размер от една година, както и че са нарушени процесуалните права на подсъдимия, тъй като не е допуснато съкратено съдебно следствие. Предлага се постановената присъда да бъде изменена в горния смисъл, или делото да бъде върнато за ново разглеждане.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия И. – адвокат И. поддържа жалбата на изложените основания, като сочи и това, че първостепенният съд е прел превес на отегчаващите обстоятелства, макар в мотиви си да е изброил повече смекчаващи такива, а също и данните за занятието на подсъдимия – *, във връзка с трудностите за намиране на работа при наложеното наказание. Отново предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане или в условията на евентуалност – наказанието да бъде намалено.

Подсъдимият И. сочи, че е съгласен с казаното от защитника си, както и че му е трудно да плаща издръжката, тъй като трудно се намира работа.

Представителят на Окръжна прокуратура предлага жалбата да бъде оставена без уважение, като сочи, че при определяне наказанието съдът е взел предвид не само размера на издръжката, а и отношението на подсъдимия към нейното плащане. Предлага присъдата да бъде потвърдена.

Повереникът на частните обвинители – адвокат П. се присъединява към становището на прокурора и предлага жалбата да бъде оставена без уважение.

Поддържа, че изложената от защитата професия на * е търсена и подсъдимият може да заплати издръжката. Предлага присъдата да бъде потвърдена.

В последната си дума подсъдимият И. заявява, че е трудно в момента и трудно се намира работа, както и че иска присъдата да бъде намалена, за да може да работи.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА – подадена в срок – на 11.02.2026г., съгласно отразения входящ номер (присъдата е постановена на 28.01.2026г.), при наличие на правен интерес от правоимащо лице по смисъла 2 на чл.318 от НПК – от подсъдимия, чрез защитника му.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първоинстанционния съд е проведено със следствие по общия ред. Въз основа на събрание по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК доказателства и доказателствени средства, Районен съд – Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. И. И. е роден на * в град П., ЕГН **********, *, * *, *, *, *, * *, *.

Съдът е приел за установено, че на * година К. С. И. и Д. И. И. сключили граждански брак, от който на * година се родили двете им – Е. Д. И., ЕГН **********, и А. Д. И., ЕГН **********. През годините личните отношения между съпрузите се влошили и в производство по реда на чл. 50 от СК двамата бракът бил прекратен, като краят на брака им бил постановен с влязло в сила на 26.06.2018 година Решение * година по гражданско дело * година на Районен съд - Пловдив. С гражданския съдебен акт упражняването на родителските права спрямо * деца било предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето им, а на бащата бил определен режим на лични отношения, като по постигнатото между родителите споразумение бащата Д. И. И. се задължил да плаща издръжка на Е. Д. И. и А. Д. И. чрез майка им и техен законен представител К. С. И. по 130 лева месечно на всяко дете, считано от 04.04.2018 година, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.

Впоследствие, в производство с правно основание чл. 150 във връзка с чл.143 във връзка с чл. 139 от СК с влязло на 12.10.2021 година Решение № * година по гражданско дело № 4818 / 2020 година на Районен съд - Пловдив размерът на присъдената Решение * година издръжка бил изменен, като бил увеличен от 130 лева на 200 лева месечно за всяко от децата, считано от 05.05.2020 година – датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяко просрочена вноска.

Заради нередовното плащане на издръжката, К. И. се снабдила с Изпълнителен лист * година въз основа на влезлия в сила съдебен акт по Решение * година по гражданско дело * година и е образувано изпълнително дело * година по описа на ЧСИ с рег. * с район на действие Окръжен съд Пловдив. Впоследствие по изпълнителното дело бил представен Изпълнителен лист * година за изменения с Решение № * година по гражданско дело * година увеличен размер на дължимата издръжка от 130 лева на 200 лева месечно за всяко дете.

През месец октомври 2021 година Д. И. в качеството си на длъжник заплатил по изпълнителното дело 3967,37 лева, с която сума погасил изцяло дължимите издръжки до 05.11.2021 година, а с Молба вх. № 1115 / 15.02.2022 година взискателите Е. И. и А. И. чрез законния си представител К. И.

3 уведомили съдебния изпълнител, че на 07.02.2022 година от подсъдимия им е били заплатена сумата от 450,00 лева с основание „издръжка за декември 2021 година и януари 2022 година“, като на 06.04.2022 година от него по изпълнителното дело били преведени още 50,00 лева. След това бащата отново спял да плаща издръжка на децата си.

На 10.05.2022 година К. И. сезирала Районна прокуратура - Пловдив за същото, след което било образувано настоящото наказателно производство.

Първостепенният съд е посочил, че горната фактическа обстановка е безспорно и категорично установена частично от обясненията на подсъдимия Д. И. И., от показанията на свидетеля К. С. И. и от приложените по делото писмени доказателства: справка за съдимост с бюлетини за осъжданията (л. 10 - л. 13 от делото), писма от ЧСИ с рег. № 909 (л. 14 от делото, л. 38, л. 39, л.

174 от ДП), писма с приложения от Дирекция „Бюро по труда“ - Пловдив, Дирекция „Социално подпомагане“ - Пловдив, Служба по вписванията Пловдив, Изипей, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, ТД на НАП - Пловдив, Община Пловдив (л. 85 - л. 105 от делото, л.41, л. 167 - л. 171 от ДП), Решение * година по гражданско дело * година (л. 12, л. 26 от ДП), характеристична справка (л. 13, л. 76 от ДП), разпечатки от скрийншот за нареждания за плащане (л. 18 - л. 20 от ДП), Изпълнителен лист * година (л. 28 от ДП), Решение № * година по гражданско дело № 4818 / 2020 година (л. 29 - л. 30 от ДП), Изпълнителен лист * година (л. 35 от ДП), писма от ДМОС на МВР (л.

173, л. 174 от ДП). Посочил е още и че не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди, че е нямал възможност да плаща издръжката, като не заявява, че е нямал работа, а че е бил в чужбина.

Доказателственият анализ на първостепенния съд следва да бъде споделен, доколкото горепосочената доказателствена съвкупност, включително – показанията на К. С. И. и обясненията на самия подсъдим водят до единствения възможен извод, че в инкриминирания период е нямало изпълнение на задължението за издръжка, с изключение на двете горепосочени суми от 450 лева и 50 лева, чието значение е въпрос по същество. Последното не се отрича и от подсъдимия И., който не твърди такова изпълнение.

Що се отнася до посоченото от първостепенния съд относно това, че не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди, че е нямал възможност да плаща издръжката, то следва да се посочи, че въпросът за такава преценка изобщо трудно може да бъде поставен. Установява се, че подсъдимият И. не заявява невъзможност да плаща издръжката във връзка с каквито и да е обективни обстоятелства, които могат да бъдат проверени от съда, а прави само едно общо изявление, което има по-скоро характер на становище, отколкото на фактическо твърдение.

В случая от значение е това, че данни за някакви обективни причини, препятстващи подсъдимия да полага труд и да реализира доходи не се установяват.

Ето защо съставът на Окръжен съд – Пловдив намери, че горните изводи по фактическата обстановка на Районният съд следва да бъдат споделени.

4

На следващо място, по отношение оплакването за отказа на първостепенния съд да проведе съдебно следствие по реда на чл. 373, ал. 2, във вр. чл. 372, ал. 4 НПК, съдът намери последното неоснователно, най-вече що се отнася до предлагания резултат – връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

На поставените с горното възражение въпроси отговори са дадени в Тълкувателно решение № 1 от 6 април 2009г. по тълкувателно дело № 1/2008г., ОСНК.

Така на първо място в същото тълкувателно решение е посочено, че първостепенният съд следва да не допусне съкратено съдебно следствие във вр. с реда на чл.371, т.2 от НПК, ако намери, че събраните на досъдебното производство доказателства не подкрепят в достатъчна степен самопризнанието. Ето защо и постановявайки отказ в горния смисъл с определение от 19.09.2025г., съдът е упражнил едно свое допустимо правомощие.

В конкретния случай този отказ на съда е бил и по същество основателен, доколкото към монета на разпоредителното заседание събраните на досъдебното производство доказателства не са подкрепяли в достатъчна степен самопризнанието по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като не са подкрепяли и фактологията, изложена в обвинителния акт (и съответно – обхваната от това признание). Така в обвинителния акт е налице фактическа твърдение, че подсъдимият И. платил през месец декември 2021г. по банковата сметка на К. Х. 450 лева, докато от събраното в досъдебното производство (л.19 от ДП) са налице данни за плащане от 07.02.2022г. на сумата от 450 лева, с посочване, че това плащане е за „декември и“ 2021г. – едно обстоятелство, очевидно от съществено значение за отговор на въпроса дали и кога са извършвани плащания на задължението за издръжка. Ето защо съдът правилно е провел съдебно следствие, като е събрал доказателства в този смисъл и е изяснил последния въпрос.