Решение № 375 от 27.07.2025, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Гражданско дело 1040/2024
- Вид
- Решение № 375
- Подписан
- 27.07.2025
- В сила
- 29.08.2025
- Състав
- Динчер Хабиб
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 375 гр. Кърджали, 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №
20245140101040 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК
Предявен е иск за делба от Ф. Ф. И., ЕГН ********** срещу К. К. Р., ЕГН **********, С. М. Р., ЕГН **********, Д. М. Р., ЕГН **********, С. С. Р., ЕГН ********** и К. М. Р., ЕГН ********** за подялба на следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кърджали, общ. Кърджали, обл. Кърджали, одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 24.08.2022 г., адрес на поземления имот: ****, с площ 691 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м.) , предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: пл.сн. № 5727, кв.: 16, парцел: VII, при съседи: ***, ***, *** и ***, при квоти: за Ф. Ф. И. 32/40 идеални части, за К. К. Р. - 4/40 идеални части, за С. М. Р. - 1/40 идеална част, за Д. М.
Р. - 1/40 идеална част, за С. С. Р. - 1/40 идеална част и за К. М. Р. - 1/40 идеална част.
Ищецът твърди, че е придобил посочените идеални части от имота, чрез покупкопродажби, като с нот. акт за покупко-продажба на недв. имот ****, дело № **** по описа на нотариус K. Д., с рег. № 20 на НК и с район на действие РС – Кърджали е придобил ½ ид. ч. от имота; с нот. акт за покупко-продажба на недв. имот ***, **** по описа на нотариус K. Д., с рег. № 20 на НК и с район на действие РС – Кърджали е придобил 1/10 ид. ч. от имота; с нот. акт за покупко-продажба на недв. имот ****, **** по описа на нотариус K. Д., с рег. № 20 на НК и с район на действие РС – Кърджали е придобил 1/10 ид. ч. от имота и с нот. акт за покупко-продажба на недв. имот ****, **** по описа на нотариус Г.Х., с рег. № 554 на НК е придобил 1/10 ид. ч. от имота, като относно собствеността на ответниците в посочените идеални части посочва, че същите са придобити въз основа на реституция и наследство.
Заявява, че съсобствениците не могат да постигнат съгласие относно бъдещото 1 ползване на имота и разпределянето на собствеността на съсобствения недвижим имот, поради отказа на ответниците да водят преговори в тази връзка. Желае съдът да допусне делба при посочените в исковата молба квоти, като имотът бъде изнесен на публична продан.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците К. К. Р., Д. М. Р., С.
С. Р., К. М. Р. и С. М. Р., с който не оспорват предявения иск, т.е. обстоятелството, че страните са съсобственици съгласно посочените в исковата молба квоти, и че е налице неразбирателство между тях относно ползването на имота и прекратяването на съсобствеността между тях. Но твърдят, че причините, поради които не могат да постигнат съгласие за посочените обстоятелства, се дължат на поведението на ищеца, който еднолично е ползвал имота, без да допуска до него ответниците. В подкрепа на това представят доказателства за приключило съдебно производство с инициатор ищеца по делото и с предмет установяване на изключителното му право на собственост върху имота, което не е уважено.
Посочват, че от няколко години, откакто е станал собственик на 8/10 (32/40) ид. части от имота ищецът е престанал да допуска ответниците изобщо да влизат в имота, а още по-малко пък да го ползват, к а т о по този начин ответниците са били лишени от възможността да ползват недвижимия имот в съответствие с притежаваните от тях идеални части по вина на ищеца.
Направено е искане по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК ищецът да бъде осъден да заплаща на ответниците следните суми, а именно: сумата от 300 лева месечно на К. К. Р. и по 75 лв. месечно поотделно на Д. М. Р., С. С. Р., К. М. Р. и на С. М. Р., считано от момента на получаване на отговора на исковата молба от ищеца.
Желаят съдът да допусне делба при посочените в исковата молба квоти.
След преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и на осн. чл. 235 от ГПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск за делба във фаза по допускане на делбата, с правна квалификация чл. 34 ЗС, който подлежи на разглеждане по реда на чл. 341 и сл ГПК. С решението по чл. 344 ГПК по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти следва тя да бъде извършена, както и каква е частта на всеки съделител.
В тежест на ищеца по предявения иск за делба е да докаже възникване на съсобственост с ответниците по отношение на делбения имот по силата на наследствено правоприемство и прехвърлителни сделки; че общият наследодател на ответниците е бил собственик на процесния имот; както и размера на притежаваните от всеки от съделителите квоти.
По делото не са спорни обстоятелствата, че: с Нотариален акт ***. от Нотариус K.
Д. с per. № 020 на НК и район на действие КРС ищецът е придобил 1/2 идеална част от недвижим имот представляващ УПИ № VII-5727, кв. 16 по плана на кв. “Възрожденци“, гр.
Кърджали, с площ от 691 кв. м., при граници: изток - УПИ VIII-5726; запад - УПИ XIIобщински; север и юг - улица, за който имот при изготвяне на кадастралната карта на гр.
Кърджали е определен идентификатор ***; с Нотариален акт****от Нотариус K. Д. с peг. № 020 на НК и район на действие КРС ищецът е придобил 1/10 идеална част от недвижим имот представляващ УПИ № VI1- 5727, кв. 16 по плана на кв. “Възрожденци“, гр.
Кърджали, с площ от 691 кв. м., при граници: изток - УПИ VIII-5726; запад - УПИ ХИобщински; север и юг - улица, за който имот при изготвяне на кадастралната карта на гр.
Кърджали е определен идентификатор ***; с Нотариален акт ***от Нотариус K. Д. с рег. № 020 на НК и район на действие КРС ищецът е придобил 1/10 идеална част от 2 недвижим имот представляващ УПИ № VI1-5727, кв. 16 по плана на кв. “Възрожденци“, гр.
Кърджали, с площ от 691 кв. м., при граници: изток- УПИ VIII-5726; запад - УПИ XIIобщински; север и юг - улица, за който имот при изготвяне на кадастралната карта на гр.
Кърджали е определен идентификатор ***; с Нотариален акт ****1/10 идеална част от същият имот била придобита от Р. Ф. И., както и че с Нотариален акт ****на Нотариус Г.Х. с рег. № 554 на НК и район на действие КРС ищецът е придобил 1/10 идеална част от имот с идентификатор ***, представляващ УПИ № VII-5727, кв. 16 по плана на кв.
“Възрожденци“, гр. Кърджали, с площ от 691 кв. м., при граници: поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор *** от Р. Ф. И..
Установява се от приетите скици за процесния имот от СГКК - Кърджали, че като съсобственици на имота са записани и лица - К. К. Р., с ЕГН ********** и М. К. Р., с ЕГН **********, като втората от тях е починала на 26.12.2015г. и е оставила за наследници децата си С. М. Р., с ЕГН **********, Д. М. Р., с ЕГН **********, С. С. Р., с ЕГН ********** и К. М. Р., с ЕГН **********.
По отношение на К. К. Р. и М. К. Р. се установява, че притежаваните от тях идеални части са придобити по наследство от Т.П. Р., съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот възстановен по ЗСПЗЗ *****
В обобщение, с оглед извършените разпоредителни сделки от част от наследниците в полза на трето лице (ищеца), в резултат на които същото е придобило качеството на съсобственик, както и настъпилите наследствени правоприемства квотите на отделните съсобственици са, както следва: за Ф. Ф. И. - 32/40 идеални части, за К. К. Р. - 4/40 идеални части, за С. М. Р. - 1/40 идеална част, за Д. М. Р. - 1/40 идеална част, за С. С. Р. - 1/40 идеална част и за К. М. Р. - 1/40 идеална част, които обстоятелства не са спорни по делото.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Тъй като няма до момента постигнато съгласие за доброволна подялба на съсобствения имот, всяка от страните има право и интерес да поиска съда да ги подели, като в конкретния случай инициативата за съдебната делба е предприел ищеца Ф. Ф. И..
Искът, предвид горното се явява допустим, като не се установява обекта на делбата да е от естество и с предназначение, несъвместимо с делбата, т. е. не са налице ограниченията на чл. 34, ал. 1 от ЗС.
С оглед приетите доказателства се явява и основателен.
Безспорно се установи в хода на съдебното дирене, че страните в производството са единствените собственици към момента на процесния недвижим имот, като ищеца Ф. Ф.
И. притежава 32/40 идеални части, а ответниците К. К. Р. - 4/40 идеални части, С. М. Р. - 1/40 идеална част, Д. М. Р. - 1/40 идеална част, С. С. Р. - 1/40 идеална част и К. М. Р. - 1/40 идеална част.
В първата фаза на делбата, с решението по нейното допускане, съдът следва да се произнесе по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата. Приетите по делото доказателства дават отговор на всички тези въпроси, поради което съдът приема, че предявения в настоящото производство иск за делба на съсобствения недвижим имот, подробно описан в исковата молба и по-горе в настоящото решение, се явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи, като делбата следва да се допусне между страните по делото, които се явяват съсобственици на процесния недвижим имот, при посочените по-горе квоти по закон.
По искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК:
Всички ответници са направили искане по чл. 344, ал. 2 ГПК да им бъде присъдено 3 и обезщетение за ползването на целия имот от страна на ищеца Ф. Ф. И., съобразно притежаваната от всеки от ответниците квота в съсобствеността. Съдът намира, че исканията изхождат от легитимирани лица, доколкото не се оспорва от ищцовата страна по делото, че към момента те не ползват имота, а и в този смисъл са и представените по делото влязло в сила Решение **** по описа на ОС-Кърджали, с което е потвърдено **** по описа на РС-Кърджали. Видно представените по делото съдебни решения, с които е постановен отхвърлителен диспозитив относно предявен от ищеца иск по чл. 124 от ГПК относно процесния имот, в частта от мотивите, където са изложени обстоятелствата, посочени в исковата молба по предявения установителен иск от Ф. Ф. И., е посочено от страна на ищеца, че през цялото време от 2004 г. от първоначалното придобИ.е на ½ от процесния имот до предявяване на исковата молба е установил владение върху целия имот и го владее и ползва, като свой собствен, като имотът след закупуването му е бил благоустроен – асфалтиран и превърнат в паркинг, който ищецът е предоставил за ползване на търговско дружество, които обстоятелства са били потвърдени и от разпитаните по делото свидетели.
Посочените обстоятелства се установяват и от приетата в настоящото производство и неоспорена от страните съдебно-оценителна експертиза. Показанията на разпитаната по делото свидетелка Н. Д.а също са в съответствие с изложеното относно процесния имот.
Лично ползване от съсобственик е налице, когато той лично ползва имота или допуска безвъзмездно трето лице да го ползва или когато ограничава правото на другите съсобственици да ползват имота съобразно правата си – в този смисъл е Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, което разрешение е дадено по повод претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС и е приложимо в случая, тъй като постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК предполага лично ползване на вещта само от някои от съсобствениците.
Според разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК, в случай, че не всички съделители ползват съсобствените имоти, съобразно правата си, съдът постановява кои съделители от кои имоти ще се ползват или какви суми едните ще заплащат на другите срещу ползването.