Определение № 407 от 29.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. Велико Търново, 29.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

СЛАВКА Д. като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20264000600346 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно по реда на глава ХХІІ-ра вр. с чл. 440, ал.2 от НПК.

Въззивното производство е образувано по частна жалба от осъдения В.

П. Я. срещу протоколно определение рег.№ 719/25.09.2026 год., постановено по ЧНД № 631/2026 год. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен, с което е оставена без уважение молбата на В. П. Я. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата неизтърпяна част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по ЧНД № 2074/2025 год. по описа на Районен съд – гр.Плевен.

С въззивната частна жалба лишеният от свобода В. П. Я. релевира наличието на всички законови материалноправни предпоставки за уважаване на искането му за условно предсрочно освобождаване. Жалбоподателят обосновава претенцията си с изтърпяване на задължителния минимален размер от наказанието и с настъпило поправяне, обективирано в чистото му дисциплинарно минало в мястото за лишаване от свобода и с преодоляване на зависимости. Искането се аргументира допълнително с влошеното здравословно и семейно положение на жалбоподателя. Изтъква се обективна невъзможност за адекватно лечение на заболяванията му в условията на строг 1 режим, както и необходимост същият да поеме грижите за тежкоболните си близки, както и грижите за неговата дъщеря. Въз основа на тези доводи се претендира цялостна отмяна на първоинстанционното определение и постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наложеното му наказание.

Иска се въззивният съд да отмени обжалваното определение на първоинстанционния съд и да допусне условно предсрочно освобождаване.

След като се запозна с постъпилата частна жалба и с доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

От доказателствата по делото се установява, че осъденият В. П. Я. изтърпява в Затвора – гр. Плевен общо наказание, наложено му по ЧНД № 2074/2025 год. по описа на Районен съд – гр. Плевен чрез групиране по реда на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК. То е формирано измежду санкциите, наложени му по НОХД № 1241/2025 год., по което му е наложено наказание от две години лишаване от свобода за престъпления по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл.

1 и 2 във вр. с ал. 1 от НК, по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК както и по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ и чл. 26, ал. 1 от НК и по НОХД № 1753/2025 год., по което му е наложено наказание от две години лишаване от свобода за престъпление по чл. 196, ал.

1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б.

„а“ и чл. 26, ал. 1 от НК. На основание чл. 24 от НК определеното общо найтежко наказание от две години лишаване от свобода е увеличено с шест месеца. В резултат на това осъденият изтърпява окончателно наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.

От приложената справка от Затвора – гр. Плевен се установява, че към датата на откритото заседание в първата инстанция, в което е постановено обжалваното определение – 24.09.2026 год., осъденият В. П. Я. е изтърпял общо две години, три месеца и един ден от наложеното му наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, от които фактически две години, 2 един месец и двадесет и осем дни и от работа един месец и три дни. Към същата дата неизтърпеният остатък от наказанието е два месеца и двадесет и девет дни.

От изложеното дотук е видно, че в конкретния случай е налице първата предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание лишаване от свобода за престъпление, извършено в условията на опасен рецидив. Видно от мотивите на първоинстанционното определение, първоинстанционният съд неправилно е приел, че първата предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК е налице, тъй като осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, като не е отчел факта, че наказанието е било наложено за престъпления, които са извършени в условията на опасен рецидив. Тази неточност в случая е без значение за правилността на определението по същество, тъй като, както бе посочено по-горе, в конкретния случай е изпълнено изискването по чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК, което обуславя наличие на формалната предпоставка за условно предсрочно освобождаване.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай не е налице втората предпоставка за условно предсрочно освобождаване по чл. 70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият В. П. Я. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. С разпоредбата на чл. 439а от НПК, законодателят е определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. В тази насока не са събрани достатъчно доказателства в полза на лишения от свобода, сочещи неговото поправяне.

Видно от затворническото досие и доклада на инспектора по социална дейност и възпитателна работа, рискът от рецидив е определен във високи стойности – 103 точки, като през периода на изтърпяване на наказанието този показател не търпи благоприятно развитие. Рискът от сериозни вреди в местата за лишаване от свобода е отчетен като нисък, тъй като осъденият познава правилата за вътрешния ред и се дистанцира от проблемно поведение.

Наред с това обаче, рискът за обществото остава висок предвид данните за 3 употреба на наркотични вещества и изключително обремененото съдебно минало на лицето. Въпреки че изтърпява поредно наказание в пенитенциарно заведение, според констатациите на администрацията осъденият продължава да бъде безкритичен към извършената престъпна дейност.

По делото са налице и положителни данни за поведението на лишения от свобода, като същият спазва установения ред, не е наказван за дисциплинарни нарушения и е преминал през специализирани програми за въздействие: „Толерантност в затвора, толерантност в живота“, „Формиране умения за безопасно шофиране“ и „Управление на гнева. Модел Брьосед“, за което е награден с „писмена похвала“ през месец август 2026 год. Този напредък обаче следва да се преценява в съвкупност с липсата на трудова ангажираност, предвид подадената от него декларация от 04.08.2026 год., с която изрично отказва да полага труд.

Предвид изложеното, приобщените доказателства не обосновават извод, че изтърпяната до момента част от наказанието е довела до поправяне на осъденото лице съгласно изискваният на закона. Липсата на дисциплинарни нарушения и съобразяването с вътрешния ред в затвора са дължимо поведение от всеки лишен от свобода и сами по себе си не са достатъчни, за да обусловят предсрочно освобождаване. Отказът от полагане на труд възпрепятства трудовата ресоциализация, която е съществен елемент от корекционното въздействие. Същевременно, липсата на критичност към извършените престъпления, високият риск от рецидив и обремененото съдебно минало сочат, че процесът на превъзпитание не е приключил. Към настоящия етап не са налице достатъчно данни за категорична положителна промяна у осъдения, поради което искането за условно предсрочно освобождаване се явява неоснователно.

В отговор на наведените във въззивната частна жалба възражения, следва да се посочи, че здравословните проблеми и семейното положение не са материалноправни предпоставки за условно предсрочно освобождаване по чл. 70 от НК, като нуждата от специфично лечение е предмет на други законови процедури. Изтъкнатата необходимост от издръжка на дъщеря студентка също не обуславя основателност на жалбата, доколкото това качество предполага навършено пълнолетие, дееспособност и възможност за самостоятелно реализиране на доходи.

4

Ето защо е необходимо изпълнението на присъдата да продължи по плана й, за да се постигнат в пълен обем целите на специалната превенция по чл. 36, ал. 1 от НК, което в конкретния случай не би могло да стане, ако осъденият бъде условно предсрочно освободен.

Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, а определението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение рег. № 719/25.09.2026 год., постановено по ЧНД № 631/2026 год. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен, с което е оставена без уважение молбата на осъдения В. П. Я. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата неизтърпяна част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по ЧНД № 2074/2025 год. по описа на Районен съд – гр.Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5