Определение № 27 от 03.02.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27 гр. Бургас, 03.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20252000600028 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от лишения от свобода М. Д. Г. против определение № 25/09.01.2025 г., постановено по ЧНД № 1679/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил молбата на последния за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му с присъда по НОХД № 6/2024г. на РС-Поморие наказание лишаване от свобода.

С жалбата осъденият оспорва определението на ОС-Бургас като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че по-голямата част от наложеното му наказание е изтърпяно, като в рамките на престоя в пенитенциарното заведение е проявявал добро поведение, спазвал е стриктно вътрешния ред и не е бил дисциплинарно наказван. Твърди, че е взимал участие в културни мероприятия, също така подавал молби за работа, но те не са били уважени. Моли за преразглеждане на решението, постановено от първостепенния съд и уважаване на молбата му за условно предсрочно освобождаване.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на подадената жалба. С конкретно позоваване на резултатите от извършените до момента оценки на риска от вреди и рецидив, се обосновава заключение, че липсва категоричност и трайност на постигнатите положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения, поради което и корекционната дейност спрямо него в условията на затворническа среда следва да продължи.

Присъединявайки се изцяло към съображенията на съда, с които е отказано условното предсрочно освобождаване на Г., прокурорът предлага актът на първата инстанция като обоснован и законосъобразен да бъде потвърден, а жалбата на осъдения – оставена без уважение.

1

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.

440, ал. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 439, ал. 1 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК - по молба на лишения от свобода М. Д. Г. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 6/2024 г. по описа на РС-Поморие.

В рамките на проведеното пред ОС-Бургас съдебно дирене са събрани и проверени всички доказателства, способстващи изясняване на релевантните по делото факти. На основата на тяхното обсъждане съдът е направил фактически констатации, които настоящата инстанция не намира основание да коригира. Доводите в жалбата, че отказът на съда да уважи молбата за условно предсрочно освобождаване е безмотивен, са неоснователни, като същите не почиват на обективен прочит на атакувания съдебен акт. Внимателното запознаване със съдържанието на оспореното определение разкрива надлежно изложени от съда съображения в подкрепа на изводите му за липса на изискуемите законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване.

Съобразявайки задължителната съдебна практика - Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППлВС № 7/1987 г., първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на комплекса доказателства, свидетелстващи за поведението на осъдения и резултатите от пенитенциарното въздействие спрямо него по време на изтърпяване на присъдата, отношението на последния към режимните изисквания, вътрешния ред, трудовата дейност, дисциплината и законността, като формираните на тази основа изводи се явяват обосновани и в съответствие със закона.

Правилна се явява преценката на първостепенния съд, че осъденият Г. формално е придобил правото на условно предсрочно освобождаване.

Данните по делото сочат, че с присъда № 4/28.02.2024 г. по НОХД № 6/2024 г. на PC – Поморие, влязла в сила на 14.03.2024 г., Г. е осъден за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и „б“ от НК, като на същия е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, търпимо при първоначален строг режим. При зачетено начало на наказанието 16.11.2023 г. /предварително задържане/ до датата на произнасяне от първата инстанция по искането му за условно предсрочно освобождаване - 09.01.2025 г. съгласно представената справка от Затвора Бургас /спр. л. 26 от ЧНД № 1679/24 г. на ОС-Бургас/, Г. се установява да е изтърпял 1 година 2 месеца и 13 дни, от които фактически - 1 година 1 месец и 23 дни и от работа – 20 дни. Остатъкът за изтърпяване е в размер на 3 месеца и 17 дни. Горните констатации, както първостепенният съд правилно е преценил, свидетелстват за това, че въведената в закона първа предпоставка за 2 условно предсрочно освобождаване е налице.

Формално придобитото от осъдения право на условно предсрочно освобождаване съдът вярно е отчел, че не е предвидено в закона като единствена предпоставка за приложимост на чл.70 от НК. В тази връзка и основателно, след като е анализирал останалите доказателства от кръга по чл.

439а, ал.1-2 от ННК и достигнал до извод, че същите не позволяват положителна преценка за постигнато поправяне на Г. в степен, която да изключва необходимостта от по-нататъшния му престой в затвора, е отказал да уважи молбата на осъдения за условното му предсрочно освобождаване.

В случая е важно да се отчете с оглед наличните данни за съдимостта на Г., че осъждането на последния, във връзка с което се иска условно предсрочно освобождаване, не е първо такова, а се явява поредна, предприета спрямо него наказателна репресия за осъществена престъпна деятелност.

Предходните множество осъждания на Г. за умишлени престъпления са показател за степента на криминализация на личността му, която не може да бъде пренебрегната от гледна точка на преценката за убедителност на доказателствата в полза на извода за неговото поправяне в рамките на периода на изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.

Проведената в периода на престоя в затвора корекционна работа с Г., видно от представените в докладите резултати, не е довела до промяна в цифровото изражение на риска от рецидив, като в актуален план, към дата 02.12.2024г. същият е запазен в стойности от 88 точки /висок риск/, какъвто е констатиран и при първоначалното му атестиране на 30.08.2024г.

Идентифицираните при него проблемни зони, свързани с „Криминално минало“, „Начин на живот и обкръжение“, „Умения за мислене“, „Злоупотреба с алкохол“,

„Образование“ и

„Отношение към правонарушението“ от гледна точка на изведените показатели в оценката на риска от вреди и рецидив, се установява, че не са претърпели никаква промяна в положителен аспект. Отразените във формулярите за периодична атестация на лишения от свобода сведения разкриват отсъствие на понижение в стойностите в отделните раздели, което според становището на затворническата администрация, е следствие краткия срок на престой на осъдения в пенитенциарното заведение, препятстващ ефективната работа с него и постигането на търсените резултати. До момента осъденият Г. не е нито наказван, нито награждаван.

Анализът по-нататък на данните от представените доклади сочи, че мотивацията на Г. за положителна промяна е само формално заявена, като същият все още отрича отговорността за собственото си криминално поведение и не разбира мотивите, които са довели до него. Констатирано е, че осъденият не приема вредата от употребата на алкохол, както и не признава, че е свързан с извършването на правонарушения. Изведена е и невъзможност при него да разпознава проблемите, както и неспособност да ги разрешава.

Очертано е лесното му повлияване от криминално проявени лица. Сред 3 отчетените дефицити е и невъзможността му да осъзнава последствията от своите действия. Установеното редовно посещение от Г. на учебните занятия в училището към Затвора-Бургас, в което е записан, е оценено, не като желание на последния да получи образование, а като мотив да редуцира наказанието си. Регистрирана е пасивност за участието му в предлаганите общопенитенциарни дейности – спортни и културни мероприятия, провеждани в ЗО „Дебелт“. Според становището на ресорната администрация, в условията на затвора рискът от вреди по отношение на самия осъден, другите осъдени и персонала, е нисък, а спрямо обществото е запазен среден.

Подчертан е съществуващия риск за извършване от Г. на нови користни деяния в живота на свобода.

Анализирайки резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата, правилно първостепенният съд е отчел, че поставените цели и задачи съгласно първоначалната им формулировка, не се установява да са постигнати в изискуемата степен. Поправителното въздействие е насочено към формиране на нагласи у Г. за законосъобразен начин на живот – осъзнаване на факторите, допринесли за криминалното му поведение, осъзнаване на личните действия и собствен принос; повишаване на образователната му степен посредством редовно посещаване на училище и усвояване на трайни знания върху изучавания материал, както и формиране на адекватни способности за обществено приемливо мислене чрез развиване на умения за разпознаване на проблемите и формиране на такива за конструктивното им решаване.

Съобразявайки горните данни, разкриващи задържане на стойностите в оценката на риска от рецидив в първоначалните високи такива от 88 точки за осъдения Г., както и отчитайки, че идентифицираните проблемни области в криминогенния профил на последния са останали без съществена промяна, ОС-Бургас правилно е достигнал до извод, че целените с присъдата поправителен, превъзпитателен и възпиращ ефект, не са постигнати в обем и дълбочина, предпоставящи приложението на чл.70, ал.1 от НК. Основателно в тази връзка съдът е мотивирал нужда от продължаване на корекционно – възпитателната работа с Г. съобразно индивидуалните потребности на последния, очертани в поетапния скрининг и заложени като цели и задачи в индивидуалния план на присъдата.

Относно доводите, изтъкнати в жалбата на осъдения, че поведението му през целия период на изтърпяване на наказанието свидетелства за стриктно спазване на установените в пенитенциарното заведение правила, а също и за желанието му да полага труд, което не е реализирано по обективни причини, то следва да се посочи, че демонстрираните в този аспект негови изяви се явяват част от задълженията му в местата за лишаване от свобода и поради това само на тази обективна основа не може да се направи заключение, че се е поправил в степен да бъде условно предсрочно освободен. Освен това, не без значение е и обстоятелството, че доброто поведение, което обявява, че е показал, е такова, проявено в условията на контролирана среда, под заплахата 4 от непосредствена санкция, като не са налице устойчиви показатели, позволяващи извод, че същото ще остане устойчиво и в реалната социална среда при живота му на свобода. Ето защо и доводите, развити в жалбата, с които се мотивира неправилна преценка на съда на категорията обстоятелства, свидетелстващи за показано добро поведение от осъдения, не могат да бъдат приети за основателни.

Изхождайки от горното въззивният съд се присъединява към становището на първата инстанция, че към настоящия момент осъденият на лишаване от свобода Г. не следва да бъде условно предсрочно освободен, като спрямо него е необходимо да продължи корекционно – възпитателната работа в условията на затвора за постигане на трайна положителна промяна и постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.

По изложените съображения АС-Бургас намира, че атакуваното определение, като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд