Решение № 11632 от 12.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 35564/2025
- Вид
- Решение № 11632
- Подписан
- 12.06.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 132213 от 25.08.2025 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
- Разпореждане № 175823 от 14.11.2025 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
- Определение № 407 от 06.01.2026 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
- Разпореждане № 14544 от 30.01.2026 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
- Разпореждане № 16351 от 04.02.2026 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
- Разпореждане № 25406 от 24.02.2026 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 123, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 46, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 48 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 48, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 11632 гр. София, 12.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110135564 по описа за 2025 година
Предявен е от ищеца В. М. Б., ЕГН **********, срещу Й. В. Т., ЕГН ********** и Д. А. Т., ЕГН **********, в качеството им на родители на непълнолетния В. Й. Т., иск с правно основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца, при условията на солидарна отговорност, сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, унижение, страх, тревожност, психическо напрежение, безсъние и продължителен емоционален дискомфорт, настъпили в резултат на това, че на 24.04.2025 г. непълнолетният син на ответниците В. Й. Т., е нанесъл на ищеца удар в областта на главата с метален бокс, причинил разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане в лявото око, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта 24.04.2025 г., до окончателното й плащане.
Ищецът В. М. Б., ЕГН **********, твърди, че на 24.04.2025 г., синът на ответниците заедно със свои съученици от 121 СУ се е намирал в близост до фитнеса
– собственост на ищеца, находящ се в
***************************************************, като хвърлял предмети през оградата на двора на училището и по този начин замърсявал площта пред входа на търговския обект – *************. На учениците им била направена забележка от другия собственик на фитнеса, но същите продължили да хвърлят храна пред входа на фитнеса. В тази връзка ищецът, свидетел на случващото се, отишъл при учениците, като хванал сина на ответниците за дрехата и му казал да изчисти боклуците, които били хвърлени пред входа на фитнеса. В отговор синът на ответниците извадил метален бокс от джоба си и ударил със сила ищеца в областта на главата му, в резултат на което му причинил разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда. След 1 удара синът на ответниците избягал заедно със съучениците си. Ищецът твърди да е сигнализирал за случилото се на телефон „112“, като уведомил охраната и директорката на училището. На място дошли служители на МВР и медицински екип, които съставили протоколи. Поддържа, че синът на ответниците е провел разговор, в който е заявил „Направо го убих тоя“ в присъствието на служителите на МВР. Ищецът бил отведен в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където раната на главата била обработена, а главата превързана. В дните след инцидента лицето на ищеца било посинено и подуто, като ищецът чувствал срам и унижение, тревожност, неспокойствие, нарушен сън и отказвал социални контакти. Поддържа, че на основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД родителите на В. Й. Т. носят отговорност за поведението на сина си, доколкото към датата на инцидента е бил непълнолетен. Моли за уважаване на исковите претенции с присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Й. В. Т., ЕГН **********, И Д. А.
Т., ЕГН **********, подават отговор на исковата молба, чрез адв. Н. Ц., с който оспорват иска като неоснователен. Поддържат, че фактическата обстановка е различна от поддържаната от ищеца, твърдят, че синът им е замахнал към ищеца, за да се защити. Твърдят, че на 24.04.2025 г. В. Й. Т. е посетил УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където му била поставена диагноза „Комоцио церебри. Контузио ет хематома субкутанеум реио окципиталис капитис“, като е оставен за болнично лечение до 28.04.2025 г. Молят за отхвърляне на иска. Претендира се присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, в това число медицинска документация, препис от прокурорска преписка № 28643/2025 г. по описа на СРП и гласни доказателства на доведените от страните свидетели: свидетеля Д. и Я., наблюдавали случката отвътре от сградата на фитнеса, директорът на училището – свидетелят Т. Н. и прекият очевидец – свидетеля М. Г., призованите по искане на ищеца полицейски служители: свидетеля К. и свидетеля К., заключението на съдебномедицинската експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно е безпристрастно изготвено, се установява, че на 24.04.2025 г. сутринта в междучасието между втори и трети час, синът на ответниците и още двама негови съученици били на обособена тераса пред ************* и ядяли солети. Съпругата на ищеца им направила забележка да се махнат от двора на фитнеса и да не правят боклук, намесил се и ищеца, провикнал се от сградата на фитнеса, започнал да се заяжда с тях, излязъл от фитнеса с бърза походка , затичал се към тях, в това време децата се били преместили в двора на 121-во училище. Ищецът настигнал децата, хванал синът на ответниците за суичера, ударил го с шут в краката и последният паднал на едната си страна /виж св. показания на М. Г., Р. Я., Й. Д., св. Т. Н./, като си ударил главата и лакътя / съгласно съдебно медицинско удостоверение № 149.04 от 2025 г./. При изправяне на В., мъжът искал повторно да го удари, но за да избегне удара, В. замахнал срещу ищеца и го ударил с юмрук в областта на лявата вежда / виж 2 показания на св. Й. Д., св. М. Г., св. Т. Н./, с което ищецът е претърпял претърпял мекотъканна травма с разкъсано-контузна рана на лява вежда и с оток и кръвонасядане на горен клепач на ляво око. / заключение на СМЕ/.
Синът на ответниците също е претърпял травматично увреждане на същата дата с поставена диагноза: „Комоцио церебри, контузио ет хематома субкутанеум реио окципиталис капитис“, и проведено болнично лечение от 24.04.2025 г. до 28.04.2025 г. / виж епикриза от УМБАЛСМ Пирогов от 28.04.2025 г. и съдебномедицинско удостоверение № 149.04 от 2025 г./ След инцидента, ищецът влязъл в училището, за да говори с директора на училището, като същата потвърждава, че и пред нея господинът се държал агресивно / виж св. показания на Т. Н./ и лично и преразкал какво се е случило. Свидетелските показания взаимно се допълват, доколкото едната част от свидетелите са наблюдавали инцидента отдалеч – от сградата на фитнеса, поради което показанията им в едни части са неконкретизирани и общи, а освен това и не са чували нищо, един от свидетелите е присъствал на мястото на инцидента, поради което съдът при преценка на показанията му намира същите за достоверни, логични, последователни и взаимно подкрепящи се със събрания по делото доказателствен материал, директорът на училището, на която непосредствено след инцидента, ищецът Б. е преразказал лично какво се е случило и полицейските служители, които са присъствали на мястото след инцидента, но доколкото показанията взаимно се допълват следва да бъдат кредитирани.
Не се установява от нито едно събраните доказателства, детето на ответниците да е използвало метален бокс или да е провеждал телефонни разговори със сочено в исковата молба съдържание. / виж свидетеля Г., свидетеля К., свидетеля Т. Н./. Според заключението на вещото лице увреждането е причинено от механично действие на твърд тъп предмет с ограничена площ на контактна повърхност, като процесното увреждане е нанесено по механизъм на удар с неголяма травмираща сила, но не може да каже какъв точно предмет.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 48 ЗЗД родителите които упражняват родителски права отговарят за вредите причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, при пасивната солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на кредитора, който може да иска изпълнението й от всеки солидарен длъжник, като изпълнението от един солидарен длъжник, освобождава всички останали, съгл. чл. 123, ал. 1 от ЗЗД. Така Решение № 223 от 12.07.2011 г., постановено по гр. д. № 900/2010 г., Г.к. ІІІ ГО на ВКС по реда на чл. 290 от Г П К . В процесната хипотеза съдът намира, че за да бъде изпълнен фактическият състав на правната норма е необходимо да се докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно деяние, имуществени и неимуществени вреди - характер и размер, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, вина на делинквента, ненавършване на пълнолетие на делинквента към датата на деянието и обстоятелството, че е 3 живял при ответниците. По делото е доказано деяние на непълнолетния ученик - нанесения удар в областта на лявата вежда на ищеца и причинените от удара телесни увреждания. Установено е, че уврежданията са в пряка причинно - следствена връзка с поведението на синът на ответниците. В същото време обаче по делото еднозначно е установено, че това поведение на ученика е предприето, за да отблъсне и да се защити от действията на ищеца, представляващи реална и непосредствена опасност за детето, която е започнала и не е била прекратена и за чието отблъскване отбраняващият се, в случая непълнолетният ученик, причинява вреда на ищеца. Следователно синът на ответниците е действал при условията на неизбежна отбрана, която изключва отговорността за вреди по аргумент от чл. 46, ал. 1 ЗЗД, така и ППВС № 9 от 25.12.1961 г. Съгласно чл. 46, ал. 1 ЗЗД, при неизбежна отбрана няма отговорност за вреди. Ето защо съдът приема, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за държавна такса, възнаграждение за вещото лице и адвокатски хонорар в общ размер на 1022 евро.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. Б., ЕГН ********** срещу Й. В. Т., ЕГН ********** и Д. А. Т., ЕГН **********, в качеството им на родители на непълнолетния В. Й. Т. иск с правна квалификация чл. 48, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД да бъдат осъдени Й. В. Т., ЕГН **********, И Д. А. Т., ЕГН ********** да заплатят на В. М. Б., ЕГН ********** солидарно сумата от 2556,46 евро (5000 лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, настъпили вследствие на удар, нанесен от В. Й.
Т. на 24.04.2025 г. на ищеца, като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК В. М. Б., ЕГН ********** да заплати на Й.
В. Т., ЕГН **********, И Д. А. Т., ЕГН ********** сумата от 1 022 евро – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4