Определение № 3095 от 14.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3095 гр. София, 14.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседА.е на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Женя Димитрова

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000502296 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от М. Р. Т.,чрез пълномощника си,адвокат К. Б. против определение №8913/22.04.26г. по гр.д.№8518/23г. на СГС,с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателката ,с която е поискано изменение на постановеното по делото решение №222/14.01.26г. в частта му относно разноските.В молбата са изложени подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното определение.Иска се същото да бъде изменено като бъда намален размера на присъдените разноски.

Насрещната по частната жалба страна,уведомена за същата,не е представила отговор.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по подадената частна жалба съдът взе предвид следното:

Гр.д.№8518/23г. на СГС е образувано по искова молба от З. С. Б. против А. Г.

М.,жалбоподателката -М. Р. Т. и А. Б. Б..С исковата молба са предявени множество искове против ответниците,които са изцяло уважени.С молба от 05.12.25г. /лист 376/ ищецът е представил по делото списък на разноските както следва:534,74лв.-държавна такса,534,74г. държавна такса за вписване на исковата молба,700лв.-за възнаграждение на вещо лице,20лв. за четири броя удостоверения,4 000лв. –за възнаграждение на особени представители на ответниците и 10 000лв.-за адвокатско възнаграждение.Към молбата са представени доказателства за извършените разноски за държавни такси,за възнаграждение на вещо лице и особени представители.Представен е договор за правна помощ от 19.07.23г. сключен между адвокат В. Т. и ищеца Б. при договорено възнаграждение от 10 000лв. без ДДС платими по посочената банкова сметка.Представено е платежно нареждане от 25.07.23г. за сумата 5 500лв. като за основА.е за превода е посочено „DOB 21.07.23г.“. Представено е 1 платежно нареждане от 12.08.24г. за сумата 1 500лв. като за основА.е за превода е посочено „DOB 08.08.24г.“ Представено е платежно нареждане от 23.01.25г. за сумата 600,93лв. като за основА.е за превода е посочено „DOB 08.08.24г.“.Представено е платежно нареждане от 27.06.25г. за сумата 240,66лв. като за основА.е за превода е посочено „DOB 08.08.24г.“ В проведеното на 09.12.25г. съдебно заседА.е процесуалния представител на настоящия жалбоподател-адв.Б. е направила възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.С решението по делото тримата ответници са осъдени заедно да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 15 789,48лв.В мотивите и в диспозитива на решението съдът не е направил разбивка на разноските по отделни видове,както и кой от ответниците на каква конкретно сума е осъден да заплати.В срока по чл.248,ал.1 от ГПК настоящата жалбоподателка е подала молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.В молбата са изложени подробни съображения относно искането за изменение на решението.Направено е и възражение за прекомерност на претендираното от адвоката на ищеца възнаграждение.Насрещната по молбата страна-ищеца по делото е представила отговор,с който оспорва подадената молба.

С обжалваното определение съдът лаконично,без каквато и да е конкретика е приел,че молбата е неоснователна и е отхвърлил същата.

Софийският апелативен съд като взе предвид частната жалба и представените по делото доказателства във връзка с направените разходи,счита,че частната жалба е частично основателна.

За да се произнесе по частната жалба съдът констатира следното от производството пред СГС:С определение от 10.01.24г. съдът е допуснал предоставянето на правна помощ на ответницата А. Б. и е определил възнаграждение за процесуалния представител в размер на 2 000лв. вносими от ищеца. С определение от 03.08.24г. съдът е допуснал предоставянето на правна помощ на ответника А. М. и е определил възнаграждение за процесуалния представител в размер на 2 000лв. вносими от ищеца.

На първо място следва да се посочи,че в постановеното по делото решение при определяне на отговорността за разноски СГС е следвало да посочи конкретно кой от ответниците каква точно сума следва да заплати и за какви разноски. Въпреки,че не е сторил това решаващия съд е имал възможност да отстрА. този недостатък на решението в постановеното от него определение по чл.248 от ГПК , което не е направено. При това положения настоящата инстанция следва да реши спора по същества в следния смисъл:

След като по делото особени представители са били назначени на двамата други ответници ,то липсва каквото и да било основА.е настоящата жалбоподателка да бъде осъдена да заплати и направените от ищеца разноски в размер на 4000лв. за възнаграждение на тези особени представители.

По отношение на претендирА.те и присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10 000лв. за процесуално представителство на ищеца,съдът 2 счита,че жалбата е частната жалба е основателна. Представен е договор за правна помощ от 19.07.23г. сключен между адвокат В. Т. и ищеца Б. при договорено възнаграждение от 10 000лв. без ДДС платими по посочената банкова сметка-********.Представено е платежно нареждане от 25.07.23г. за сумата 5 500лв. като за основА.е за превода е посочено „DOB 21.07.23г.“. Представено е платежно нареждане от 12.08.24г. за сумата 1 500лв. като за основА.е за превода е посочено „DOB 08.08.24г.“ Представено е платежно нареждане от 23.01.25г. за сумата 600,93лв. като за основА.е за превода е посочено „DOB 08.08.24г.“.Представено е платежно нареждане от 27.06.25г. за сумата 240,66лв. като за основА.е за превода е посочено „DOB 08.08.24г.“. И четирите посочени плащА.я са направени от ищеца Б. по следната банкова сметка-********.

При така установената фактическа обстановка по отношение на адвокатското възнаграждение съдът счита,че обжалваното определение е незаконосъобразно по отношение на жалбоподателката.Съдът счита,че от представените по делото доказателства не се установява,че ищеца по делото е направил разноски във връзка с представения договор за правна помощ. На първо място налице е плащане по различна банкова сметка- в договора за правна помощ е договорено,че плащането по договора ще бъде направено по банкова сметка ********,а представените платежни нареждА.я са по банкова сметка-********.На следващо място в представените платежни като основА.я за плащане е посочено „DOB 21.07.23г.“ и „DOB 08.08.24г.“ , което по никакъв начин не кореспондира с договора за правна помощ от 19.07.23г. –т.е. не може да се направи извод,че плащането е с основА.е представения договор за правна помощ от 19.07.23г.С оглед на това при определяне на сумата,която жалбоподателката дължи като разноски не следва да бъдат вземА. предвид претендирА.те разноски за адвокатско възнаграждение.

По отношение на становището в жалбата,че не се дължат разноски за държавна такса за вписване на исковата молба ,съдът счита,че същото е неоснователно.на стр.378 от делото е представено платежно нареждане за преведена на Агенцията по вписвА.ята сума в размер на 534,74лв.

С оглед на горното съдът счита,че ответницата дължи една трета идеална част от следните разноски по делото,за които са представени доказателства за извършването им534,74лв. за държавна такса към Агенцията по вписвА.ята, 534,74лв. за държавна такса за завеждане на делото,700лв. за възнаграждение на вещо лице и 20лв. за държавна такса за съдебни удостоверения.Общия размер на посочените суми е 1 789,48лв. или 914,94 евро.Предвид гореизложеното жалбоподателката дължи по делото една трета от тази сума или 304,98 евро.

С оглед на гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено определение,с което постановеното по делото решение в частта му за разноските бъде изменено по отношение на жалбоподателката като същата бъде осъдена да заплати на ищеца Б. сумата 304,98 евро за разноски по делото.

Водим от горното съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя против определение №8913/22.04.26г. по гр.д.№8518/23г. на СГС ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

Изменява решение №222/14.01.26г. постановено по гр.д.№8518/23г. в частта му относно разноските,които М. Р. Т., ЕГН ********** е осъдена да заплати на З. С. Б.,ЕГН **********

КАКТО СЛЕДВА:

Осъжда М. Р. Т., ЕГН ********** да заплати на З. С. Б.,ЕГН ********** направените по гр.д.№8518/23г. на СГС разноски за държавни такси и възнаграждение на вещо лице в размер на 304,98 евро.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в едномесечен срок от връчването на препис на стрА.те пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4