Решение № 2168 от 10.06.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2168 гр. Варна, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20233110111788 по описа за 2023 година следното: и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид Производството по делото е с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.127 ал.2 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод искова молба, предявена от ищеца М. С. Р. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к. В.В. бл.... вх.01, ет.05, ап.014 срещу ответника Б. К. Н. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к. В.В. бл.... вх.01, ет.05, ап.014, с която съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл.127 ал.2 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на 6646,71 лв., представляваща ½ част от платени погасителни вноски в общ размер на 13293,41 лева за периода 01.03.2020г. – 29.03.2023г., дължими по договор за кредит от 22.07.2014г., по който ответникът е съдлъжник, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 04.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 2423/27.04.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 4257/2023г. по описа на Районен съд-гр.Варна.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от предявяване на установителния иск срещу ответника, навеждайки следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

В исковата си молба ищцата М. С. Р. твърди, че на 22.07.2014г. е сключила със „С.“ АД договор за жилищен кредит № 1408 за сумата от 63 000 лева, по който договор съдлъжник е ответникът Б. К. Н.. Излага, че целта на кредита е била закупуване на жилище – апартамент № 14, находящ се в гр. Варна, ж.к. „В. В.“, бл...., вх. 1, което страните са придобили при равни квоти. Излага, че от усвояване на кредита 1 и до настоящия момент само тя е заплащала дължимите вноски. В този връзка сочи, че с влязло в сила решение по гр.д. № 3982/2020г., по описа на ВРС, ответникът е осъден да й заплати сумата от 3756.22 лева, представляваща заплатена от М.Р. сума над частта й по солидарното задължение с Б. Н. за периода 15.08.2014г.-15.05.2016г. Твърди, че понастоящем е заплатила всички вноски по кредита, като погасеното чрез плащане за периода 01.03.2020г. – 29.03.2023г. възлиза общо в размер на 13293.41 лева, от която сума припадащата се част на солидарния с нея длъжник възлиза в размер на 6646.71 лева. Тъй като ответникът не й е възстановил последната сочи, че е подала заявление по чл. 410 ГПК, като срещу издадената по ч.гр.д. № 4257/2023г. по описа на РС-Варна заповед за изпълнение ответникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК. С оглед горното и за нея е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение, с каквото искане и сезира съда.

Вследствие на изложеното, ищцата сезира съда с искане за положително произнасяне по предявената искова претенция, както и за присъждане на сторените в производството по делото разноски, както и сторените разноски в производството по ч.гр.д. № 4257/2023г. по описа на РС-Варна.

Ответникът Б. К. Н. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к. В.В. бл.... вх.01, ет.05, ап.014, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който признава факта на сключване на договор за кредит от 22.07.2014г. по който ищцата е кредитополучател, а ответникът – съдлъжник. Сочи, че е имало периоди, в които й той е заплащал дължимите вноски по кредита, но признава, че в периода 01.03.2020г. – 29.03.2023г. само ищцата е плащала вноските по жилищния кредит. С оглед това и изразява становище за основателност на иска. С оглед направеното признание излага, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

По допустимостта на производството по делото :

От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № 4257/2023 г. по описа на Районен съд-гр.Варна, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцата в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 04.04.2023 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 2423/27.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Б. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 53, вх. 1, ет. 5, ап. 14, да заплати на заявителя М. С. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 53, вх. 1, ет. 5, сумата от 6 646,71 лв. (шест хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и седемдесет и една стотинки), представляваща ½ част от платени от заявителя погасителни вноски в общ размер на 13293,41 лв. за периода 01.03.2020 г. – 29.03.2023 г., дължими по договор за кредит от 22.07.2014 г., по който Б. К. Н. е съдлъжник, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 970 лв.

(деветстотин и седемдесет лева) за разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение, дължими на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: платени от заявителя погасителни вноски, дължими по договор за кредит от 22.07.2014 г., по който Б. К. Н. е съдлъжник.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на 2 настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. № 4257/2023 г. по описа на Районен съд-гр.Варна.

Вследствие на изложеното, с оглед наличието на предпоставките на чл.

415 от ГПК и подаването на исковата молба в законоустановения срок , както и предвид наличието на идентитет на претендираните вземания по заповедта и исковата молба , съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно обстоятелството, че същите са бивши съпрузи, като сключеният между тях през 2016г. граждански брак е прекратен с влязло в законна сила Решение от 07.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 6529/2019 г. по описа на Районен съд-Варна.

Приобщен към доказателствения материал е Договор за жилищен кредит с промоционален лихвен период № 1408/22.07.2014г. , сключен между „С.“ АД и ищцата М. С. Радева, в качеството на кредитополучател, по силата на който договор на ищцата е предоставен кредит в размер на 63000,00 лв. за придобиване на недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.Варна район Владислав Варненчик бл.53 вх.1 ет.5 ап.14. Видно от договора, ответникът Б. К. Н. е съдлъжник по същия. Кредитът е платим на 360 месечни анюитетни вноски.

Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на надвижим имот № 20, том XLI, дело № 8462/2014г. по описа на СВ-Варна, от който се установява, че ищцата М. С. Радева и ответникът Б. К. Н. са придобили по време на брака си собствеността на недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.Варна район Владислав Варненчик бл.53 вх.1 ет.5 ап.14 за сумата в размер на 66302,64 лв.

Приет по делото е Нотариален акт № 17, том V, дело № 8467/2014г. по описа на СВ –Варна за учредяване на договорна ипотека върху придобития по време на брака на страните недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.Варна район Владислав Варненчик бл.53 вх.1 ет.5 ап.14 между „С.“ АД, в качеството на кредитор, от една страна, и ищцата М. С. Радева, в качеството на кредитополучател и ипотекарен длъжник и ответника Б. К. Н., в качеството му на съдлъжник и ипотекарен длъжник.

Приобщено по делото е извлечение от банковата сметка на ищцата за погасени от нея задължения по Договор за жилищен кредит с промоционален лихвен период № 1408/22.07.2014г.

С оглед съвпадащите изявление на страните е прието за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, че на 22.07.2014г. М. С. Р. е сключила със „С.“ АД договор за жилищен кредит № 1408, по който Б. К. Н. е съдлъжник, както и че дължимите за периода 01.03.2020г. – 29.03.2023г. вноски по кредита са заплатени изцяло от ищцата.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За успешното провеждане на предявения установителен иск в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната искова сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване 3 следните обстоятелства: брачното правоотношение с ответника и момента на прекратяването му; сключването на процесния договор за кредит по време на брака на страните; използване на кредита за нуждите на семейството; че ищецът е заплатил със собствени средства исковата сума по кредита.

В процесуална тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава възраженията си.

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК, съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.

В конкретния случай е установено по делото, че страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен през 2016 г. е прекратен с влязло в законна сила Решение от 07.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 6529/2019 г. по описа на Районен съд-Варна.

От приобщените по делото доказателства се установява, че по време на брака на страните с Договор за жилищен кредит с промоционален лихвен период № 1408/22.07.2014г. ищцата М. С. Р. е сключила със „С.“ АД договор за кредит в размер на 63000,00 лв., по който договор ответникът е съдлъжник. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на надвижим имот № 20, том XLI, дело № 8462/2014г. по описа на СВ-Варна, изтегленият кредит е използван за закупуване на недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.Варна район Владислав Варненчик бл.53 вх.1 ет.5 ап.14, от страните по време на брака им. За обезпечаване на кредита е сключен от ищцата и ответника на 25.07.2014 г. договор за ипотека на придобития от страните по време на брака им недвижим имот. Следователно процесният недвижим имот съставлява съпружеска имуществена общност, която е трансформирана в обикновена съсобственост между страните с прекратяване на брака им.

Не е спорно между страните, че ищцата е заплатила на кредитора „С.“ АД исковата сума след прекратяване на брака.

По въпроса възниква ли регресно право по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД за солидарен длъжник, издължил само някои погасителни вноски, за определен период от време, чийто общ размер не надхвърля припадащата му се част от солидарното задължение, възникнало в резултат на договор за заем е дадено разрешение в съдебната практика на ВКС, което съставът на ВОС споделя изцяло. Съгласно даденият отговор, солидарният длъжник не може да претендира от съдлъжниците суми по чл. 127 от ЗЗД без преди това да е платил на кредитора такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част. Това разрешение произтича от самото правило на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, което изрично изисква, че за да възникне обратно вземане на съдлъжниците, солидарният длъжник да е изпълнил повече от своята част.

Следователно не може да бъде уважен иск от солидарен длъжник срещу другия такъв без първия да е изпълнил като е платил на кредитора такава част от задължението, която да надхвърля припадащата му се част / В този смисъл Решение № 196 от 21.08.2015 г. по гр. д. № 6068/2014 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 827 от 15.12.2010 г. по гр. д. № 1328/2010 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 232 от 12.08.2014 г. по гр. д. № 7488/2013 г. на ВКС, IV ГО и др. /.