Определение № 436 от 25.08.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436 гр. Варна, 24.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Кр. Маринова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500330 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Д. Ж. Л., чрез процесуалния й представител адв.П.Г., против определение №2624/06.07.2023г., постановено по гр.д.№2195/22г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прекратено производството по делото.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Производството по гр.д.№2195/22г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано след изпращане по подсъдност на гр.д.№7719/22г. по описа на ВРС в частта му по предявения от Д. Ж. Л. против Л.Ж.Л. насрещен иск за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищцата по него ½ от суми, дадени от Д. Ж. Л. на общия наследодател на страните Живка Стоянова Л., поч. на 09.07.2020г./чийто единствени наследници по закон са страните, нейни низходящи/, получени от наследодателя без основание.

Производството по гр.д.№7719/22г. по описа на ВРС е образувано по предявен от Л.Ж.Л. против Д. Ж. Л. иск с пр.осн. чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на Живка Стоянова Л., поч. на 09.07.2020г., чрез намаляване на завещателно разпореждане в полза на ответницата, обективирано в саморъчно универсално завещание, съставено на 14.09.2011г., намаляване на дарствено разпореждане, обективирано в договор за дарение от 12.06.2014г. по н.а.

№77/14г., и намаляване на дарствено разпореждане, обективирано в договор за дарение от 14.04.2015г. по н.а.№44/15г.С решение №957/21.03.2023г., постановено по гр.д.№7719/22г. по описа на ВРС, влязло в сила на 1

02.06.2023г., искът е уважен, като е постановено намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената част на ищеца в посочения в решението размер, както и е постановено задържане на дарените имоти от ответницата на осн. чл.36, ал.2 от ЗН.При образуване на наследствената маса по реда на чл.31 от ЗН в решението е прието, че в наследството е имало само активи, т.е., че наследодателката на страните не е имала задължения към момента на откриване на наследството.Така е формирана масата и са направени съответни изводи относно стойностния размер на разполагаемата част и на запазената част на ищеца, подлежаща на възстановяване, която съответно е възстановена чрез намаляване на завещателното разпореждане.

По предявения от Д. Ж. Л. против Л.Ж.Л. по гр.д.№2195/22г. осъдителен иск се твърди, че наследодателката на страните е имала задължения за връщане на получени без основание парични суми, наследено до размера от ½ от Л.Ж.Л..

Силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№7719/22г. преклудира всеки факт, от който се извежда искане да се установи, че към деня на приключване на устните състезания съдебно признатото право не е съществувало в полза на посочения в решението негов носител с тези белези, които съдът е установил.В случая съдът е определил размера на наследствената маса, като е приел, че в наследството не е имало задължения и този факт вече не може да се оспорва от страните по делото.За ищцата не е налице правото да твърди спрямо ответника наличието на такива, защото имплицитно спорът за съществуването на парични задължения на Живка Стоянова Л. се съдържа в предмета на гр.д.№7719/22г. и по него е формирана СПН.В случая се явява ирелевантно по какви съображения спорът по гр.д.

№7719/22г., в който се е установявал чистият актив на наследството, съответно наследствената маса, се е развил и приключил с влязло в сила решение, преди да приключи спорът между същите страни относно наличието на твърдени задължения на наследството.

Както е прието в т.5 на ТР №7/2014г. от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на две противоречащи си съдебни решения е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.Такъв е и настоящият случай и затова, след като по делото, по което е формирана СПН по иска с пр.осн. чл.30 от ЗН, е прието, че в наследството няма задължения, то искането да се установи, че такива задължения е имало се явява преклудирано със СПН.Последната се разпростира върху индивидуализиращите белези на спорното право, като мотивите са допълнителен източник на данни относно предмета на решението, когато изясняват този диспозитив.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е 2 недопустим поради наличието на абсолютна процесуална пречка, предвид което производството по него подлежи на прекратяване.Обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2624/06.07.2023г., постановено по гр.д.

№2195/22г. по описа на ВОС, гр.о.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3