Определение № 1769 от 09.07.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1769 гр. София, 09.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Въззивно частно гражданско дело № 20261800500674 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Подадена е от ищците в първоинстанционното производство – С. И. К., ЕГН ********** и П. К. К., ЕГН **********, чрез адв. Н. Н., частна жалба вх.

№ 4046/27.05.2026 г. по описа на РС – Елин Пелин срещу Определение № 277/17.04.2026 г., потновено по гр. д. № 65/2025 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин, с което съдът, е прекратил производството по делото.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно, противоречи на съдопроизводствените правила, нарушава материалния закон и е необосновано. Сочи се, че делото е било спряно не по тяхно желание.

Поддържа се, че до съда е било отправено искане наследниците на ответника да бъдат установени чрез справка в Регистър база данни „Население“ и да бъдат призовани, но макар и съдът да е имал достъп до регистъра, не е указал съдействие на страната и искането им неоснователно не е било уважено. Сочи се нарушение на чл. 6, чл. 7 и чл. 8 ГПК. С оглед на горното жалбоподателите молят атакуваното определение да бъде отменено, като делото бъде върнато за решаване от друг или същия състав, с указания по тълкуването и прилагането на закона.

На основание чл. 130 ГПК препис от жалбата не е връчван на насрещната страна.

Съдът, като съобрази възраженията в подадената частна жалба и отговора, прие за установено следното:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивна проверка акт (определение по чл. 230, ал. 2 ГПК), от процесуално легитимирано лице – надлежно упълномощения процесуален представител на ищците в първоинстанционното производство – адв. Н. Н., в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК 1

(съобщението за определението е връчено на адв. Н. на 19.05.2026 г., а жалбата е подадена по ССЕВ на 26.05.2026 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно ТР № 6/2017 г. на ОСГТК производството по частна жалба е пълно въззивно производство. Съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. Съдът дължи произнасяне по жалбата при условията на чл.

278, ал. 2 ГПК, като сам решава въпроса по жалбата и може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо. Тази разпоредба въвежда съществено отклонение от една от характеристиките на ограничения въззив, а именно това, че въззивният съд решава спора само въз основа на доказателствата, събрани от първата инстанция. Възможността делото да бъде попълвано с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция без ограничения е основен белег на пълното (същинско) въззивно обжалване, позволяващо да бъдат коригирани не само грешките, допуснати от първоинстанционния съд, но и тези, допуснати от страните. По този начин в уредбата на обжалването на определения и разпореждания законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина (чл. 10 ГПК) пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно начало. Последователното провеждане на този принцип изисква приложение и на останалите правомощия на съда при пълен въззив, а именно възможността да бъде проверена правилността на обжалвания акт и на невъведени в частната жалба оплаквания. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. Поради това ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Съдът дължи произнасяне при условията на чл. 278, ал. 2 ГПК, като сам решава въпроса по жалбата и може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо.

Разгледана по същество, частната жалба се явява частично неоснователна.

Производството по гр. д. № 65/2025 г. по описа на РС – Елин Пелин е било образувано по подадена от С. И. К. и П. К. К. искова молба вх. № 292/23.01.2025 г., с която срещу ответниците – В. Г. П. и Н. Д. К. е предявен негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС за преустановяване на ползването и премахване за своя сметка на следния незаконен строеж в собствения им двор, а именно – Гараж, с площ от колко 26 кв.м., изграден на един етаж в УПИ VI-870, кв. 104 по плана на гр. Елин Пелин.

Предвид данните, съдържащи се в ЕИСС още към момента на подаване 2 на исковата молба, че по делото има починала страна, на 23.01.2025 г. съдебен служител от РС – Елин Пелин е направил справка за физическо лице, от която се установява, че ответницата Н. Д. К. е починала още на 21.01.2024 г., т.е. преди предявяване на иска.

Въпреки данните, че предявеният срещу едни от ответниците искове е недопустим, с разпореждане № 141/24.01.2025 г. съдът е дал указания до ищците за внасяне на държавна такса по делото, определена съобразно посочената в исковата молба цена на иска, приета и от първоинстанционния съд, макар и да не става ясно как е била определена от страната, доколкото в исковата молба не се съдържат каквито и да било фактически твърдения в тази връзка.

В законоустановения и указан от съда срок дадените с разпореждането указанията са били изпълнени, като по делото е представено и платежно нареждане за сумата в размер на 201,00 лева.

С разпореждане № 247/13.02.2025 г. съдът е разпоредил връчване на препис от исковата молба по реда на чл. 131 ГПК на ответниците с указание за подаване на отговор в едномесечен срок.

На 14.02.2025 г. служител на РС – Елин Пелин е изготвил по делото нова справка за физическо лице за ответницата К., съдържаща същата информация, а именно, че лицето е починало на 21.01.2024 г.

Съобразявайки тази справка, с разпореждане № 263/17.02.2025 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищците в едноседмичен срок от уведомяването, да представят препис-извлечение от акт за смърт на починалата ответница, както и удостоверение за наследници на последната с отразени по същото актуални адреси на наследниците й за връчване на книжа и съобщения по делото. С разпореждането си съдът е указал на страната и неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания.

Препис от разпореждането е връчен на процесуалния представител на ищците на 11.03.2025 г., като с молба вх. № 1500/18.03.2025 г., подадена по ССЕВ на същата дата, е направено искане за указване на съдействие при конституиране на наследниците на починалата ответница, като се иска съдът да направи служебна справка за наследниците по закон на Н. К. и техните адреси в Национална база данни „Население“, като след това конституира наследниците на ответницата. При условията на евентуалност се прави искане на страната да бъде издадено съдебно удостоверение, за да се снабди от Община Елин Пелин с друго такова или справка за наследниците на починалата и техните адреси. Направено е и искане за продължаване на срока по чл. 63 ГПК.

С разпореждане № 543/14.04.2025 г. съдът е продължил на основание чл.

63 ГПК срока за изпълнение на указанията с два месеца, считано от 18.03.2025 г., като е разпоредил на страната да се издаде поисканото съдебно удостоверение.

3

Макар и съдът да не дължи на страната съобщаване, че молбата й за продължаване на срока е била уважена, доколкото на нея е възложено да прояви процесуална активност и да провери какво е произнасянето по същата, съдът е изпратил на адв. Н. препис от постановеното разпореждане, който му е бил връчен на 16.05.2025 г.

В указания в разпореждането срок по делото не са били представени изисканите от съда доказателства, като страната не е посочила и по отношение на кои лица предявява иска по чл. 109 ГПК.

С определение № 600 от 18.08.2025 г. съдът, приемайки, че са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, е спрял производството до делото, като е указал на ищците, че следва в шестмесечен срок от съобщението, да посочат правоприемниците на починалия ответник К. и адресите им.

Препис от определението е връчен на процесуалния представител на ищците на 25.09.2025 г., като в указания шестмесечен срок по делото отново не са били представени изисканите от съда доказателства.

С оглед на горното и съобразявайки, че срокът е изтекъл, с Определение № 277/17.04.2026 г. съдът е прекратил производството по делото.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно определение е частично правилно като краен резултат, но при следните мотиви:

Съществувалият в съдебната практика спор дали исковата молба, насочена срещу починал преди предявяването й ответник, е нередовна или недопустима, е преодолян с даденото в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, задължително тълкуване, с което е прието, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск, поради което и исковото производство, образувано срещу ответник, починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение.

В мотивите към т. 2 от Тълкувателното решение е разяснено, че възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск се обуславя едновременно от наличието на определени положителни условия (процесуални предпоставки) и от липсата на отрицателни (процесуални пречки), които са уредени в закона и за които съдът е длъжен да следи служебно както при предявяването на иска, така и в хода на производството до приключването му със съдебен акт.

Сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на правото на иск, на първо място са надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице. Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание от закона.

4

Процесуалната правоспособност (респ. правосубектност за юридическото лице) представлява признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения.

Процесуалната правоспособност е качество на страната в гражданския процес. Според чл. 27, ал. 1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.

Нормата на чл.1 ЗЛС предвижда, че всяко физическо лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения, като материалният закон изрично и изчерпателно урежда хипотезите, при които правоспособността се фингира, макар в действителност самостоятелна личност да не съществува (заченатият при откриване на наследството – чл. 2 ЗН; работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, който не е юридическо лице и др.). Само при предявяване на искове от или срещу такива лица, когато исковете произтичат от този вид правоотношения, страната по гражданското дело може да не притежава обща правосубектност, но ще притежава специална такава по силата на приложимия материален закон.

Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност. В този смисъл страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като производство. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради това, предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл.

Разпечатката съдържа 44 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63c97c39-ef83-4796-8c28-5cbf0ffc9c5e