Решение № 619 от 13.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. София, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000503203 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 5205 от 18.09.2024 г., постановено по гр. д. № 2672/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО I - 21 с-в, , Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на Д. В. Д., **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ** , на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, както следва: сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие обвинение по досъдено производство № 3286 ЗМ-81/2016 г. по описа на ГДНП в престъпление по чл. 219, ал. 3 НК, по коeто е постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 04.10.2023 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 95 000 лева; сумата от 4 400 лева , представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за адвокатски възнаграждения в наказателното производство, ведно със законната лихва от 04.10.2023 г. до окончателното изплащане;

1

С решението съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на Д. В. Д. разноски по делото в размер на 10 лева, а на адвокат Е. Й. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в общ размер 5 081, 98 лева.

Недоволни от решението са останали и двете страни, които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ищецът Д. В. Д. обжалва решението, както следва: 1/ В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от него иск за неимуществени вреди за горницата от 50 000 лева до пълния предявен размер от 95 000 лева.

Поддържа, че макар да е бил установен по безспорен начин целият фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, включително тежките последици от воденото срещу него наказателно производство, което оказало влияние върху неговия професионален и личен живот, съдът е определил необосновано нисък размер на обезщетението, който не би могъл да репарира претърпените от него вреди. Изложени са и съображения, че съдът не е оценил в достатъчна степен продължителността на наказателното преследване и причините за това – протестите от страна на ответника (Прокуратурата на Република България), личността на ищеца. Твърди, че първоинстанционният съд неоснователно е приел, че няма връзка между освобождаването му от длъжност и обвинението.

Моли въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

Прокуратурата на Република България намира обжалваното решение за неправилно в ЧАСТТА, в която е присъдено на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., като твърди, че техния размер е завишен, поради това, че не са ангажирани годни доказателства, които да установяват действително търпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от конкретното обвинение. Излага съображения за отсъствие на причинноследствена връзка между действията на прокуратурата и така описаните от ищеца неимуществени вреди, като излага подробни доводи, че първоинстанционният съд безкритично е кредитирал изнесените в свидетелските показания негативни промени в живота на ищеца. Твърди, че съдът е следвало да се отнесе критично към свидетелските показания, доколкото свидетелите се явявали заинтересовани лица по смисъла на чл. 172 2

ГПК. Поради това в хода на производството не са били ангажирани достатъчно убедителни доказателства за обема и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, с оглед на което определеният размер на обезщетението за тях се явявал завишен и несъобразен с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика. Сочи, че не са съобразени икономическите условия в страната.

По отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди въззивникът сочи, че не били доказани нито по размер, нито по основание, тъй като не била установена причинно-следствената връзка между тях и повдигнатото обвинение, както и че не били налице писмени доказателства, установяващи действителното плащане на адвокатско възнаграждение.

Твърди, че заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство било прекомерно. Искането към въззивния съд е да се отмени обжалваното решение в осъдителните му части и да се постанови ново, с което се отхвърлят предявените от ищеца искови претенции, евентуално – обезщетенията да бъдат намалени. С допълнение към въззивната си жалба ПРБ заявява, че не поддържа искането за присъждане на законна лихва от 08.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Прокуратурата на Република България депозира и частна жалба срещу Определение № 17085/28.10.2023 г. по гр. д. № 2672/2024 г. по описа на СГС, Г О I-21 с-в, с която иска отмяна на Определението, с което се отхвърля молбата на ПРБ по чл.248 ГПК за промяна на Решението в частта за разноските.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия , въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта само в обжалваната му част, а относно правилността е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд – гр. София намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от Д. В. Д. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от общо 99 400 лева, от които 95 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на воденото срещу него наказателно 3 производство, по което бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 219, ал. 3 НК и по което бил оправдан, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 4 400 лв. - имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита в рамките на наказателното производство), ведно със законната лихва, считано от 04.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

От фактическа страна при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото се установява, че ищецът Д., по професия лекар със специалност ***, титуляр на длъжността *** на УМБАЛ „Св. Анна“ гр. София е б и л привлечен като обвиняем с постановление от 12.10.2018 г. на разследващ полицай от ГДНП.

Досъдебното производство, по което е бил привлечен Д., е образувано с Постановление от 18.05.2016 г. на прокурор в СГП по досъдебно производство № 3286 ЗМ81/2016 г. по описа на ГДНП срещу Д. В. Д. за престъпление по чл.

219, ал. 1 НК. Обвинението се изразявало в това, че за времето от 26.06.2013 г. до 20.06.2014 г. в гр. София като длъжностно лице - *** на УМБАЛ "Св.

Анна" АД умишлено не положил достатъчно грижи за управление на повереното му имущество и възложена работа, като умишлено не изпълнил ПМС № 127 от 27.05.2013 г. и решение на Съвета на директорите от 20.05.2014 г. /относно разпределение на средствата в четири банкови институции/ което бил длъжен да приведе в изпълнение, и от това последвало разпиляване на имущество, собственост на УМБАЛ "Св. Анна" АД, изразяващо се в невъзможност за теглене и опериране със средствата на лечебното заведение в размер на 4 821 148,15 лева, съхраняващи се в депозитни и разплащателни сметки в КТБ - престъпление по чл. 219 ал. 3 НК.

Обвинението било предявено на ищеца на 19.11.2018 г. с участието на упълномощен защитник. Разследването било предявено на ищеца и неговия защитник на 21.11.2018 г. (ДП том Х л. 192). На 26.11.2018 г. разследващият орган е приключил досъдебното производство с прение за предаване на съд.

На 20.12.2018 г. в СГС бил внесен обвинителен акт от прокурор в СГП с повдигнато обвинение на ищеца в престъпление по чл. 219 ал. 3 НК. По този обвинителен акт било образувано НОХД № 5780/2018 г. на СГС НО. С разпореждане от 11.01.2019 г. съдията докладчик е насрочил разпоредително 4 заседание на 24.01.2019 г. В разпоредително заседание на 24.01.2019 г. с явяване на ищеца като подсъдим с упълномощени от него защитници, съдът е насрочил разглеждане на делото по общия ред за 13.02.2019 г. Делото е било разгледано в първата инстанция общо в пет заседания с явяване на подсъдимия: - в съдебно заседание на 13.02.2019 г., продължило на 14.02.2019 г., съдът е дал ход на съдебното следствие и след доклад и изложение на обвинението по чл. 276 ал. 2 НПК пристъпил към разпит на свидетели; - в съдебно заседание на 21.02.2019 г., в което са проведени разпити на свидетели;

- в съдебно заседание на 20.03.2019 г., в което е изслушано и прието заключението на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза; - в съдебно заседание на 16.04.2019 г., в което ищецът в качеството си на подсъдим е дал обяснения по делото; - в съдебно заседание на 07.05.2019 г., в което е приключено съдебното следствие и е даден ход на съдебните прения.

С присъда № 117 от 08.05.2019 г. Софийски градски съд Наказателно отделение признал ищеца Д. за виновен в престъпление по чл. 219 ал. 1 НК безстопанственост извършен при непредпазливост от субективна страна, и го осъдил на шест месеца пробация, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение в умишлена безстопанственост - престъпление по чл.

219 ал. 3 НК.

Срещу присъдата били подаден протест от прокурор в СГП в оправдателната й част и жалба от защитата на подсъдимия в осъдителната част, по които било образувано ВНОХД № 1202/2019 г. на САС. Делото било разгледано в три заседания с участие на подсъдимия, съответно на 20.11.2019 г., 18.12.2019 г. и 29.01.2020 г., като били допуснати и събрани нови гласни и писмени доказателства. С решение № 80 от 02.03.2020 г. Софийският апелативен съд изменил присъдата в частта за периода на извършване на престъплението, размера на вредите и наказанието на подсъдимия, като вместо пробация наложил наказание лишаване от свобода при условията на чл. 66 от НК и глоба от 3 000 лева.

Срещу въззивното решение била подадена касационна жалба от защитниците на подсъдимия, по която било образувано наказателно дело № 1029/2020 г. на ВКС I I н.о. Делото било разгледано в едно заседание на 20.01.2021 г. С решение № 11 от 23.06.2021 г. Върховният касационен съд е отменил въззивното решение и е върнал делото на Софийския апелативен съд 5 за ново разглеждане от съдебно заседание.

При новото разглеждане било образувано ВНОХД № 691/2021 г. на САС.

Делото е било разгледано общо в 5 заседания с явяване на подсъдимия, съответно на 15.09.2021 г., 06.10.2021 г., , 17.11.2021 г. (недаден ход), 26.01.2022 г. 18.05.2022 г. (след възобновяване на съдебното следствие от въззивния съд) и 08.06.2022 г.

С присъда № 12 от 08.06.2022 г. Софийският апелативен съд отменил първоинстанцинонната присъда и вместо това признал подсъдимия за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 219 ал. 1 НК. Въззивната присъда е била потвърдена с решение № 335 от 04.10.2023 г. Общата продължителност на наказателното производство е била 7 години и 4 месеца, от които 2 години и 6 месеца на досъдебното производство и 4 години и 9 месеца продължителност на съдебното производство.

По делото е разпитана като свидетел К. Д. Б.. Според нейните показания, обвинението срещу ищеца му причинило значителни неудобства в личен и професионален план, до голяма степен поради голямата продължителност на наказателното производство. Сочи, че вследствие на обвинението се е породило ограничаване на личните и служебните контакти, пречки за намиране на работа /отишъл е на борсата/, препятстване на опита му да се хабилитира като доцент и здравословни проблеми. Заявява, че обвинението се е отразило негативно като цяло на семейството на ищеца и семейната среда.